Димитър Бербатов изигра най-противоречивия сезон в нариерата си. Българинът спечели за втори път шампионската титла на Англия с Манчестър Юнайтед, стана голмайстор на Висшата лига с 20 попадения (заедно с Тевес), вкара незабравим хеттрик на големия съперник Ливърпул и стана първият чужденец, набутал цели 5 гола в един мач във Висшата лига (срещу Блекбърн). Въпреки това сезонът му завърши с изключително горчив при вкус. Той все по-рядко играеше в мачовете на Юнайтед, за да дойде леденият душ на финала за Шампионската лига на "Уембли" срещу Барселона, когато изобщо не попадна в групата.
- Феновете на Манчестър Юнайтед все имат едно наум за вас. Може би защото очакваха да замените експлозивния като динамит Карлос Тевес, но вместо това получиха играч от друг тип. Някои направо ви обвиняват, че не ви пука за мачовете, в които играете...
- Това е просто едно объркване. По принцип феновете имат право. Но тук те смесват моя начин на игра, който, признавам, изглежда по-отпуснат, с това, че не ми пука. А това не е така. Просто аз съм един горд човек. Не обичам да показвам публично слабостите си. Нито пък емоциите си. И затова хората често остават с грешното впечатление за мен. А истината е една - искам да печеля винаги, но и искам винаги да го правя със стил. Искам да вкарвам само красиви голове и да създавам по красив начин възможности за голове.
- Дразни ли ви тогава, че все още има хора, които не са ви разбрали?
- Естествено, как да не ме дразни. Аз винаги съм играл по този начин. Този начин на игра ме доведе в Манчестър Юнайтед. Никога няма да ме видите да търча по терена като пиле без глава. В България имаме поговорка за това: Който го може - го може.
- С какво се занимавате извън футбола, на какво отдавате останалото си време?
- Изключително много време отделям на фондацията си "Димитър Бербатов". Там се опитвам да помогна на млади и талантливи деца от България. Като малчуган винаги съм гледал с възхищение Христо Стоичков и мечтаех един ден да бъда успял човек като него. И ето - понякога мечтите наистина се сбъдват.
- Така е - вие сбъднахте доста мечти на феновете на Юнайтед миналия сезон. Кажете нещо за хеттрика срещу Ливърпул и петте гола във вратата на Блекбърн.
- Изобщо не съм и предполагал, че да вкарам хеттрик на Ливърпул ще бъде нещо изключително за толкова много хора. Със сигурност тези три гола - и особено вторият, той беше нещо наистина специално - ще останат в съзнанието ми завинаги. А след това дойдоха и петте попадения срещу Блекбърн. Но това са неща, в които не трябва човек да се съсредоточава. Защото, макар да са безспорни постижения, ако Юнайтед не беше станал шампион, нямаше да имат кой знае какво значение.
- Разбрахме се да не говорим за контракта ви, но какво следва след Юнайтед?
- След Юнайтед единственият път е надолу. Може би по-малките клубове могат да копират Юнайтед - по начина, по който играят, по организацията, по всичко. Но върхът винаги ще е за Червените дяволи. Кое може да е по-добре - Барселона? За момента не виждам никаква друга възможност. Но където и да отида, ще е стъпка надолу. Идвам от малка страна и извадих страхотен късмет да попадна в такъв голям отбор. Затова, докато съм тук, ще гледам да давам най-доброто от себе си и да печеля всичко възможно. Така или иначе няма друг начин, по който да играя.
Интервю на Саймън Стоун, Па Спорт
