Великият Джанфранко Дзола застана пред микрофона на Христо Стоичков, а предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи това специално интервю на кавалера на „Златната топка“. Дзола спечели трофея в Лига Европа като помощник на Маурицио Сари, а сега тандемът започва ново предизвикателство в италианския колос Ювентус.
- Джанфранко Дзола, много благодаря, че се съгласи за това интервю седмица преди края на сезона. След толкова години на терена, вече си треньор. Как си?
- Добре съм. Много е приятно, че правим това интервю. Христо, още по-приятно ми е да те видя, след толкова време. Много съм доволен.
- Започнахте годината много добре с Челси. Изиграхте толкова много мачове, но след това, като че ли дойде спад в отбора?
- Да. Знаете, че в Челси очакванията винаги са прекалено високи, защото е отбор, който вече свикна да побеждава. Това е тим, който през последните 10-15 години е спечелил почти всичко. Затова е така. А тази година реално започнахме на пълни обороти малко късно, защото опитахме да наложим един нов стил на игра и да променим начина на мислене на играчите. А това винаги носи трудности в началната фаза. Интересно беше обаче, че проблемите не дойдоха в самото начало, а чак през декември. Изиграхме много мачове и като че ли в този период всички момчета бяха много уморени не само физически, но и психически. Но нямаше как. Сари е треньор, който изисква много от играчите на терена и в официалните мачове, и на тренировките. Имаше един период в Англия, в който изиграхме девет мача за 30 дни. Това е нещо наистина трудно. Опитахме се да тренираме повече, за да вдигнем формата и мисля, че отборът наистина расте и се развива добре. Имаме голям потенциал и съм сигурен, че тимът вече има солидна база за развитие на най-високо ниво.
- Познаваш перфектно работата на Сари. Бяхте заедно в Наполи като треньори и сега сте заедно като тандем. Как работи той с играчите? Говори ли им много? Какво им казва преди мач и след това? Близък ли е с футболистите си?
- Той не е от онези треньори, които надуват главите на футболистите си с приказки. Но е много силен в комуникацията и предаването на послания. Независимо, че не използва много думи. Смятам, че само с присъствието и жестовете си, той казва наистина много...Знаеш как е. Има такива велики треньори, които с десет думи могат да ти кажат всичко. След това ще добавят една усмивка или ще те потупат по рамото и ще постигнат с теб същия резултат, който други и след сто думи не биха постигнали. Такъв треньор е и той. Сари създава добро настроение в своите играчи. Всички усещат как стават по-добри благодарение на него. Той е треньор, който следи всеки ден какво правят футболистите му и знае какво трябва да работи с тях, за да ги развива.
- Джанфранко с номер 25 в Челси. Спомням си обаче и когато играехме с теб в Парма. Беше голям идол на тифозите. А ти работи с подобен играч в Челси, който носи номер 10 – Еден Азар. Какво можеш да ми разкажеш за това момче? В какво се превърна Азар за Челси?
- Времето показа, че Азар е много важен играч за Челси. Нещо като Христо Стоичков за Барселона. Футболист, който може да решава мачове. Когато е във върхова форма, той би могъл да обърне мач винаги и то съвсем сам. Понякога е наистина невъзможно да бъде опазен. Много е бърз с топка в краката му и също така е много спокоен и дори леко студен, ако е на позиция пред вратата. За нас веднага стана е ясно, че когато той е в добра форма, Челси става един съвсем различен отбор. Работихме за това да има организация в отбора и на терена, която да му помага и да го прави още по-ефикасен и смел.
- Джанфранко, спомням си преди толкова много години, когато беше още новоизгрял талант и играеше в Наполи рамо до рамо с един наистина голям човек, който се казва Диего Армандо Марадона. Важен ли бе той за теб?
- Истински учител! (смеят се) Диего беше най-фундаменталният човек в моето футболно развитие и израстване. Имах късмет да мога да го наблюдавам отблизо и да се уча от най-добрия. Изградих си манталитет на победител в онзи период. Освен това ще ви разкрия нещо любопитно. При тази световна известност и огромен талант, Марадона беше един от най-скромните хора, които съм срещал в живота си. Винаги бе готов да ни помага, да ни дава информация, съвети... Винаги съм го казвал и винаги съм го признавал още преди много години: „Никога нямаше да стана играча, който по-късно станах и нямаше днес да съм това, което съм, ако в онзи важен за кариерата ми момент не се бях срещнал великия играч и приятел Диего Армандо Марадона!“. И не беше само той. При нас играеше също и бразилският ас Карека. Още един велик футболист, от когото успях да науча и попия толкова много неща.
- И след Наполи се наложи да отидеш в едно малко италианско градче. И от моя период там винаги ще си спомням за пушеното прошуто „Парма Кото“. (смеят се) Това първо си спомням от този хубав град извън футбола. Какво да направя? Такива бяха времената тогава. И Невио Скала – този невероятен наш треньор. Беше красиво това, което ни се случи. В съблекалнята имаше не само един куп световно признати футболисти. По-скоро бяхме просто една група добри приятели.
- Да, така беше.
- В цялата ми футболна кариера това беше за мен едно прекрасно преживяване с хубави моменти. А какво си спомняш ти от онова време в Парма с Бенариво, Невио Скала и всичките останали момчета, защото бяха наистина прекрасни? Дино Баджо, Миноти, Бенариво, Бучи...
- Бяхме наистина невероятна група. Много сплотени. Прекарвахме много време заедно на терена, но още повече време прекарвахме заедно извън него. Похапвахме си сладко, сладко „Парма Кото“, както ти каза. (смеят си)
- И пица Метро!
- Точно така! Пица Метро. Бяхме много добър отбор! Според мен обаче не успяхме да постигнем всичко, което ни беше по възможностите. По онова време Парма играеше 5-3-2, една система на игра, която беше използвана винаги в годините преди нас. Но тя не беше подходяща за нашите характеристики и нападателния футбол, който бихме могли да правим съвършено. Представяш ли си, ако бяхме играли с трима нападатели!? Просто тогава нямаше да има друг отбор на света, който да може да вкара повече голове от нас. Няма значение. Важното е, че изживяхме този прекрасен период и се забавлявахме толкова много. Спомням си на тренировките каква веселба беше. (смеят се)
- Наистина прекрасни спомени! Калисто Танци…
- И Стефано Танци. Директорът Пасторело.
- И свършихме прекрасна работа в Парма. А днес как се чувстваш? След Парма започна като треньор. Имаше големи очаквания за старши треньора Джанфранко Дзола, но днес какво мислиш?
- Аз съм доволен от опита, който трупам. Толкова много научих от Сари. Той е наистина прекрасен. Наистина прекрасен! Толкова ми е полезно всичко, което научавам от него като треньор. Затова съм много доволен в момента. Целта ми сега е да направя всичко възможно Сари да продължи да бъде успешен наставник. На този етап е това, но това не значи, че ще спра да обмислям какво да правя с кариерата си. Дали да продължа с него или да се опитам сам да водя някой отбор като старши треньор. В настоящия момент съм наистина доволен и мисията ми е ясна – да помагам на Маурицио и искам да съм напълно концентриран върху това.
