По време на празненствата за Купата на лигата идва момент, в който си спомняш за какво всъщност става въпрос. Отбор, който струва стотици милиони, трябва да се чувства благодарен и щастлив от възможността да вдигне трофея. Искрената радост на интернационалния микс в небесносиньо подсказва колко важна всъщност е тази купа. Не само защото тя е първа в ерата „Пелегрини", а просто защото след загубения от Уигън финал за ФА къп през миналата година облаците над Манчестър Сити изглежда отново се показаха след гола на Фабио Борини.
Съперник на тима отново бе отбор, заплашен от изпадане, а очакванията бяха за безпроблемна победа, особено като се има предвид разликата в класите. Противно на срещата преди около година, този отбор на Манчестър Сити, който с малки изключения е почти същият, бе излязъл на живот и смърт. И все пак, ако това остане единственият трофей на тима, въпросите отново ще бъдат достатъчно много. Ако разглеждаме този успех с 3:1 над Съндърланд като извинение за спечелване на време от страна на Пелегрини, би било неуважително към играчите, треньора и самия турнир. Той може да се окаже отправната точка за „гражданите" за реално три купи, ако приемем, че шансовете на Манчестър Сити за пробив в Шампионската лига са ограничени след домакинската загуба от Барселона с 0:2 в първия 1/8-финален мач.
До изравнителния гол на Яя Type обаче Съндърланд показа защо Купата на Лигата и ФА Къп винаги ще бъдат специални турнири, в които цялата комерсиалност на Висшата лига не важи. От този гениален удар на котдивоареца и последвалия не по-малко красив гол на Самир Насри съдбата на Съндърланд вече бе предрешена .
Резултатите на Манчестър Сити от ноември до януари бяха, меко казано, впечатляващи, за да дойде домакинската загуба с 0:1 от Челси, която свали летящия в облаците отбор на „гражданите". Последва нулево равенство като гост на Норич и загубата от Барселона и паник бутона на „Етихад" сякаш бе натиснат. Част от причините за това бе червеният картон на Мартин Демикелис за нарушението срещу Лионел Меси, както и позицията, която Пелегрини бе избрал за 33-годишния аржентински ветеран. Въпреки многото битки, които е водил с тима на Байерн Мюнхен и националния отбор на Арженти на, Демикелис безспорно е едно от малкото слаби места в добре построения пъзел на „Етихад".
И ако за повечето странични наблюдатели Пелегрини има една от най-лесните работи на света, разполагайки с неограничени финансови ресурси, избликът му срещу шведския рефер след мача с Барселона показва, че чилийският специалист има своите кошмари. В Манчестър Сити той получи шанс да изгради собствена империя, но сгромолясването срещу Челси и Барселона показаха, че в тима все още има доста дупки за запълване. Пелегрини обаче има привилегията да е заобиколен от футболисти с огромен талант, дух и качества да обръщат мачове. Яя Type например бе напълно невидим през първото полувреме на „Уембли" и истински аристократ след почивката. Самир Насри прави един от най-силните си сезони в Англия въпреки контузията, която го върна няколко крачки назад, а Венсан Компани е душата на отбора.
Еврoпa може и да е загубена кауза за Манчестър Сити, но „гражданите" имат всички предпоставки да подчинят Англия. Силната конкуренция е тази, която ще покаже същинската стойност на изградения с цената на много милиони отбор на Пелегрини. Челси, Ливърпул и Арсенал ще се борят до последно. Начинът, по който победата на „Уембли" бе изкована, обаче дава надежди за нещо голямо. Остава само да видим колко далеч може да стигнат Манчестър Сити и Мануел Пелегрини.
Съперник на тима отново бе отбор, заплашен от изпадане, а очакванията бяха за безпроблемна победа, особено като се има предвид разликата в класите. Противно на срещата преди около година, този отбор на Манчестър Сити, който с малки изключения е почти същият, бе излязъл на живот и смърт. И все пак, ако това остане единственият трофей на тима, въпросите отново ще бъдат достатъчно много. Ако разглеждаме този успех с 3:1 над Съндърланд като извинение за спечелване на време от страна на Пелегрини, би било неуважително към играчите, треньора и самия турнир. Той може да се окаже отправната точка за „гражданите" за реално три купи, ако приемем, че шансовете на Манчестър Сити за пробив в Шампионската лига са ограничени след домакинската загуба от Барселона с 0:2 в първия 1/8-финален мач.
До изравнителния гол на Яя Type обаче Съндърланд показа защо Купата на Лигата и ФА Къп винаги ще бъдат специални турнири, в които цялата комерсиалност на Висшата лига не важи. От този гениален удар на котдивоареца и последвалия не по-малко красив гол на Самир Насри съдбата на Съндърланд вече бе предрешена .
Резултатите на Манчестър Сити от ноември до януари бяха, меко казано, впечатляващи, за да дойде домакинската загуба с 0:1 от Челси, която свали летящия в облаците отбор на „гражданите". Последва нулево равенство като гост на Норич и загубата от Барселона и паник бутона на „Етихад" сякаш бе натиснат. Част от причините за това бе червеният картон на Мартин Демикелис за нарушението срещу Лионел Меси, както и позицията, която Пелегрини бе избрал за 33-годишния аржентински ветеран. Въпреки многото битки, които е водил с тима на Байерн Мюнхен и националния отбор на Арженти на, Демикелис безспорно е едно от малкото слаби места в добре построения пъзел на „Етихад".
И ако за повечето странични наблюдатели Пелегрини има една от най-лесните работи на света, разполагайки с неограничени финансови ресурси, избликът му срещу шведския рефер след мача с Барселона показва, че чилийският специалист има своите кошмари. В Манчестър Сити той получи шанс да изгради собствена империя, но сгромолясването срещу Челси и Барселона показаха, че в тима все още има доста дупки за запълване. Пелегрини обаче има привилегията да е заобиколен от футболисти с огромен талант, дух и качества да обръщат мачове. Яя Type например бе напълно невидим през първото полувреме на „Уембли" и истински аристократ след почивката. Самир Насри прави един от най-силните си сезони в Англия въпреки контузията, която го върна няколко крачки назад, а Венсан Компани е душата на отбора.
Еврoпa може и да е загубена кауза за Манчестър Сити, но „гражданите" имат всички предпоставки да подчинят Англия. Силната конкуренция е тази, която ще покаже същинската стойност на изградения с цената на много милиони отбор на Пелегрини. Челси, Ливърпул и Арсенал ще се борят до последно. Начинът, по който победата на „Уембли" бе изкована, обаче дава надежди за нещо голямо. Остава само да видим колко далеч може да стигнат Манчестър Сити и Мануел Пелегрини.
Пол Хейуърд, „Гардиън”