Капитанът на националния отбор на България по футбол Димитър Бербатов даде може би най-дългото си и интересно интервю в кариерата си, което си заслужава всеки да прочете. Пред bTV Митко говори за славата, обичта, мъката и проблемите на футболния терен. Играчът, който рекламира нашата страна в целия свят, говори за националния отбор, ЦСКА, Байер Леверкузен, Тотнъм, Манчестър Юнайтед и всичките си неволи и радостни моменти в своята невероятна кариера.
НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР
Не можем да кажем, че България има лош отбор, както и аз не мога да кажа, че имам лоши съотборници. Но в никакъв случай не може да се разчита на двама-трима, които да теглят цялата каруца. Твърдението, че нищо не се получава от играта на националния отбор, е пресилено. Успяхме да се класираме за европейското първенство през 2004-а, друг е въпросът, какво успяхме да направим там. Не може да се разчита само на отделни хора в отбора. В Манчестър Юнайтед всеки е лидер на своята позиция. Не е възможно в един отбор всички да са първи приятели, но е важно да има уважение и толерантност на терена. Забравяш личните пристрастия и се хвърляш за отбора.
Причината да не се класираме е на терена. Не можахме да спечелим мачовете, които трябваше. Не можем да се оправдаваме с липсата на късмет или с факта, че някой ни е направил черна магия. Съжалявам за пропуска, който направих. Това ми е най-лесното упражнение, но понякога най-лесното е най-трудно.
Шансовете ни да се класираме са нищожни, но има малка светлина в тунела. Защо да не се борим докрай. Положението е трудно, почти сме аут, но защо да не вярваме.
В медиите непрекъснато се появяват всевъзможни спекулации за звездата на Манчестър Юнайтед – било за някой нов трансфер, било за напускане на националния отбор. Бербатов апелира към хората да не вярват в тези писания и подчерта, че не възнамерява да се отказва от националния отбор.
Понякога не приемам критиките. На повечето „специалисти” не им обръщам внимание. Специалистите в България са много. Има хора, чието мнение е важно за мен – това са Станимир Стоилов в националния отбор и Сър Алекс в Манчестър Юнайтед. Може да ми е минавало през главата да се откажа от националния или от футбола като цяло. Такива мисли минават на повечето футболисти. Понякога се чудиш, защо да продължаваш, когато те обвиняват несправедливо, но в такъв момент е важно да имаш човек до теб, който да те удари по рамото и да каже – стегни се и не се дръж като жена. В моя случай това е баща ми.
Не знам дали в националния отбор ме приемат като лидер. Вероятно има моменти, в които момчетата се съмняват в мен, понякога ми вярват, а понякога се страхуват да говорят с мен. Аз също не контактувам много с хората, което е голям минус. Все пак се старая да променя тази черта от характера си..
Във всички отбори, в които съм бил, трябва да имаш голямо его, за да успееш във футбола. Аз съм по-друг тип човек. Не се задоволявам с това, което правя, а винаги искам повече. Не можеш да се криеш зад някой друг, когато си сгрешил. Важно е да осъзнаваш, че си сгрешил и да се опитваш да си признаеш и да си поправиш грешката”, заяви Димитър Бербатов.
Имаме млади футболисти, на които трябва да се разчита и да се развиват. Хората са свикнали – ако Бербата не вкара, значи не е играл. Не искам да ме знаят като голмайстор, а като добър футболист. Не сме свършили с това световно и не бива да го отписваме. Работата на младежките национали е да се учат и да се усъвършенстват, като дойдат в мъжкия отбор да са готови.
ЦСКА
Където и да съм отишъл, винаги съм бил любимец. Аплодирали са ме, плюли са ме, това е нормално. Бил съм до едно време любимец в ЦСКА. Сега не знам. Нещата тръгнаха от мача с Левски. Хората не можаха да се примирят. Няма какво да кажа повече. Това не е само до пропуска или до мача, но хората го приеха навътре. Това можеше да е край на кариерата ми. Най-тежкият момент в кариерата ми. Никой не мога да допусна някои да разплаче родителите ми. Мнения много - да, но близките ми не са заслужили такива неща. Тогава бях на 18 или 19 години. Пазя хубави спомени със съотборниците ми.
Димитър Пенев е легендарен човек. Изпитвам удоволствие, когато го видя. Винаги се смея с него. Обръща се към мен с Митко. Аз му казвам „старши”, Всеки знае какво направи за мен. В днешно време няма йерархия. Преди може би имаше, но сега не. Той даде път на мен, на Мартин, на Стилиян. Смелостта, че го направи, е много сериозен ход.
Стигнахме до Нюкасъл. Шиърър игра и се молих на защитата да го опазят. Тогава толкова му се молих за фланелка, но той не ми я даде. Тогава се опитахме и може би се реализирахме. От там тръгнах към чужбина. Имах късмет.
БАЙЕР ЛЕВЕРКУЗЕН
„Бях млад футболист, а от Лече ме бяха забелязали. Тогавашният президент на ЦСКА ми каза, че трябва да отида за мое добро, но аз не исках да тръгвам. Дори си спомням, че се разревах като заминавахме, но баща ми веднага ме скастри да престана. Нещата с Лече не се получиха, но и не съжалявам. Веднага след като се прибрах, прочетох във вестник, че Леверкузен идва да преговаря за мен. На следващия ден германците пристигнаха за преговори. Срещнахме се в х-л „Шератон” и се разбрахме буквално за 1 час”.
„През първата година в Германия си мислех, че отивам при извънземни футболисти. Бях притеснен, но после разбрах, че на терена всички сме равни. Това притеснение ми пречеше и на моменти не успявах да покажа най-доброто от себе си. С течение на времето придобих увереност, но би беше болно и криво, че не играех. Породи се желанието да ида да играя на друго място, като си мислех, че всичко трябва да стане изведнъж. Сега, като се връщам назад, осъзнавам, че съм бил доста смешен.
„Треньорът Клаус Топмьолер непрекъснато повтаряше, че ще стана супер играч. Явно е знаел какво прави, държал е на мен и смея да твърдя, че ме пусна в точния момент. Не съм си и представял, че ще стигнем до три финала и ще ги загубим. Наистина ситуацията е много кофти, но се надявам, че някой ден Леверкузен ще спечели трофей. Аз съм затворен и понякога не знам как да контактувам в компании с хора, които не познавам. Явно зависи от компанията, но определено обичам да излизам с приятели. Момчетата в Леверкузен бяха много добри с мен, помогнаха ми да науча немския език и мога да кажа, че се оправям когато отида в Германия. За всеки чужденец единствените развлечения са интернет и филмите, като и аз не правя изключение. В Германия се тренира много, като нямаш сили за нищо, освен да гледаш някой филм или да ровиш в интернет. А на другия начин нещата се повтарят.
ФИНАЛЪТ ЗА ШАМПИОНСКАТА ЛИГА ПРЕЗ 2001-ВА
Не отдадох голямо значение на финала в Шампионската лига през 2001-ва година, защото бях на 20 години. Тогава не съм се и замислял. След време осъзнах какво постижение е това за такъв малък отбор. В тима бяхме настроени, че ще победим Реал на финала. Беше ни много тежко след загуба, но наистина бяхме близко до победата.
ТОТНЪМ
„Всичко бе мудно и бавно в началото. По-важното е, че докато се стигне до тази точка на кипене, аз изкарах много хубави две години. Всички се държаха много добре с мен. Има един момент, когато всеки си поема по пътя. Аз можех цял живот да си седя в Тотнъм и цял живот да си играя там. Да съм на едно ниво. Има едно „но”, което ме кара да търся още и още. Няма по-високо от Манчестър Юнайтед. Мога да си избера сигурността, но аз искам да се развивам и да печеля титли. На такъв отбор не може да се отказва, освен ако не искаш да седиш на едно ниво, което е малко над средното. Искам някой да ме юрка. Да се пробвам да търся напрежение. Не можеш да се отпускаш нито за момент.
Отишъл съм, за да видя какво представлявам. Ясно е, че има хора, които не ме харесват. Аз не съм разглезено момче. Няма футболист, на който не му се играе. Може да съм прекалил понякога. Просто съм бил афектиран. Искам да помагам на отбора си. Имаше разминаване в разбиранията. Аз не съм казал, че няма да играя в Тотнъм. Казах на треньора, че искам да видя на какво съм способен. Ръководствата на двата тима се разбираха. Аз се опитах да успея. Когато искаш нещо, трябва да се бориш за него. Никой от Тотнъм не заслужаваше да ги обидя или нараня. Имам мечта, която следвам. Лоша дума няма да кажа за никой. Показах каквото мога. С Всички от отбора оставам в добри отношения. Не се обясняваме в любов, но показвам уважение. Като се видя с Роби Кийн, но запазваш добри отношения. Има моменти, които се разделяте. Дано и той каже същото.
МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД
Не мога да кажа, че преминаването в Манчестър Юнайтед е сбъднатата ми мечта. Мечтата ми бе да играя на най-високото ниво, а не виждам в кой по-голям отбор мога да играя. Това, че играя в Юнайтед, ме кара да се усмихвам постоянно. Имах и добри и трудни моменти, но аз съм боец и не се плаша от предизвикателствата. Пред първата година играх малко над средното ниво. Аз съм реалист и знам какво мога да постигна. По някой път се подценявам, но винаги си давам ясна сметка дали съм играл добре или зле. Знам, че от мен се очаква повече, след като бяха платени 32 милиона за мен. Но аз не струвам толкова пари. Това е споразумение между ръководствата на двата отбора, а моята работа е на терена. За мен е важно не какво казват критиците за мен, а какво е мнението на сър Алекс. За мен най-хубава му черта е, че преди мач говори с всеки един играч поотделно. Фъргюсън ни казва всичко директно, без да се притеснява, че някой може да се засегне от казаното. Понякога крещи в съблекалнята, а ние седим като първокласници и го гледаме в очите. Понякога настъпва голяма тишина и чак когато той спре да говори, може и ние да кажем нещо.
НЕМАНЯ ВИДИЧ
Неманя Видич ми е най-близкият човек. Той ме въведе в обстановката, но всички в тима ме посрещнаха добре. В първите дни имаше леко притеснение, седяхме и не можеше нищо да си кажем. Но постепенно съотборниците ми ме предразположиха и започнахме да си говорим така, все едно сме от много време заедно.
ВТОРИЯТ ЗАГУБЕН ФИНАЛ В ШАМПИОНСКАТА ЛИГА
Вярвам, че ще стигна до трети финал в Шампионската лига. Все пак играя в голям отбор и това е нещо нормално. В един финал трябва да си уверен в собствените си възможности, но да не си надменен. Нямаше как да подценим Барселона, защото те играят много добър футбол. Просто ни надиграха. Отбелязаха два гола, а ние не можахме да ги върне. Едва ли ще бъде по-разочарован. Бях уверен, че ще спечелим купата, но явно не ни е било писано. Сега трябва да вдигнем главите и да гледаме напред.
БРАКЪТ и ПОЛИТИКАТА
Кога ще се оженя? Не знам защо хората държат за това. Не виждам защо се вълнуват от личния ми живот. Моите разбирания за живот се разминават от това, което мислят хората. Рисуването е много лично нещо. Не искам хората да ги виждат. Аз съм футболист. Не гледам политика, тъй като не я разбирам. Не съм стигнал до там, че да се справям. Не съм получавал оферта. Аз нямам интерес. Вярвам в доброто в хората и ще се намери решение да излезем от това положение, в което сме. Искам да виждам играчи, които играят в България. Искам хората да остават тук в България. Мисля си, че хората, които се занимават с политика искат да помагат на България.
ФОНДАЦИЯТА
Най-важното винаги остава за накрая. Скептично бях настроен към фондациите за деца. В началото мислех, че е много лесно, а се оказа много трудно. На всички, които мога, ще помагам. Имам планове, които си следвам. Тази година организирахмте турнир, раздавахме награди. И на деца със затруднения помагаме. Има много хора, които искат да се развиват. Най-важното е, че трябва да слушат хората, които са важни за тях”, каза Бербатов.
Цялото интервю на видео можете да видите ТУК