Неразказаните истории на сър Алекс

Всеки знае, че 26-те години на сър Алекс Фъргюсьн с Ман­честър Юнайтед донесоха трофеи, състезателни коне и куп напрегнати финали на се­зоните, но какво още? Три де­кади след пристигането му на "Олд Трафорд" сп. "4-4-2" раз­крива неразказаните 30 вът­решни истории. Ето първите 10 истории, публикувани от „Тема спорт”:

Фърги – спасител на Арсенал?
Чарли Никълъс, приятел:
Помня как сър Алекс ми каза, че му предложили поста в Манчестър Юнайтед. Бях ка­то изкормен, защото преди това мислех, че той ще стане мой мениджър в Арсенал! Раз­вихме изключително близки взаимоотношения с него, ко­гато той пое Шотландия през 1985-а. Веднъж ми каза, че от Арсенал са го искали. Аз се заклех, че ще го пазя в тайна, но сърцето ми биеше в този момент, защото се разбирах­ме много добре с него, а в съ­щото време нещата не вър­вяха толкова гладко за мен в Арсенал. Когато по-късно ме информира: "Имам оферта от Юнайтед и отивам там", аз си помислих: "О, какъв мръсник!

Въвеждането на сешоара
Крис Търнър, вратар на Манчестър Ю, 1985-88:
За първи път Фъргюсън използва неговия прословут "сешоар" (крясъци в лицето на прови­нил се играч) още след загуба с 0:1 от Уимбълдън (29 ноември 1986-а). Това бе на третата седмица от неговото царува­не. Той направо ни разкъса, за­щото смяташе, че трябва да излезем от комфортната зо­на и да станем по-безмилост­ни. Освен това сър Алекс смя­таше, че сме прекалено меки и не оказваме физическа съ­протива на врага. А в онова време Уимбълдън бяха извест­ни именно с това.
Най-много го отнесе Йон Сивебек, нашият десен бек. Просто седеше на грешното място. Гневният Фъргюсън се озова точно срещу лицето му, ругаейки го яростно, а всъ­щност Йон бе едно от най-тихите и добри момчета, ко­ито можеш да срещнеш. Ста­на ми жал за него. Сър Алекс обаче почувства, че се нуждае да види реакция от своя от­бор и да ни събуди от подце­няването. И точно този строг негов подход бе една от причините да стане тол­кова великият мениджър, кой­то беше.

Фъргюсън срещу Макграт
Вив Андерсън, защитник на Манчестър Ю:
Не ми отне много време да разбера, че сър Алекс ще бъде твърд надзира­тел. По време на първата ми предсезонна подготовка играхме контрола с Харпилуп в студена и мокра нощ през август. Да, август, но това бе Харпилуп, а за капак ние губех­ме с 0:5 на почивката. Беше наистина експлозивно нещо за гледане. Чанти с еки­пи хвърчаха и всичко наоколо, което не бе заковано, се хвър­ляше в стаята и можеше да попадне право върху лицето ти. Вените на челото на Фър­гюсън бяха изпъкнали от ярост. "Мислиш си, че си играч на Манчестър Юнайтед? Ти си позор!", изригна мениджъ­рът и отиде само на инч от лицето на Пол Макграт. "Ня­ма нужда да ми викаш, тъй ка­то съм точно срещу теб", от­върна му учтиво той с мекия си ирландски акцент. Всички, които бяхме наоколо, отвът­ре си мислехме: "Неее! Пол, не си струва", а Фъргюсън, разби­ра се, започна да му крещи още по-силно. Загубихме същия мач с 0:6. Може би не е случай­но, че Пол бе продаден още следващото лято.

Бързо правене на бизнес
Лий Шарп, крило на Манче­стър Ю:
Играех в Торки като 16-годишен юноша. Разузнавач дойде да гледа един от наши­те мачове и после се обади на Фъргюсън, казвайки му: "Тук има едно хлапе, което е нужно да видиш". Фърги веднага сле­зе с неговия асистент Арчи Нокс и проследи мача ни в петък вечерта, а в събота су­тринта вече се бе съгласил да ме отведе заедно със себе си в Манчестър. Стана светкави­чно бързо. Нямах представа, че той е гледал мача до 2:00 часа сутринта в събота, кога­то мениджърът и секрета­рят на клуба почукаха на вра­тата и ми казаха, че иска да ме вземе. Присъединих се към клуба не дълго след моя 17-и рожден ден и започнах ведна­га да играя за първия състав.

Не подценявайте неговия контрол
Патрик Баркли, журна­лист:
Бях на преиграването от полуфиналите на ФА къп между Манчестър Юнайтед и Олдъм Атлетик на "Мейн Роуд". На почивката той не каза нито дума, когато пре­мина през Синята стая, но след това ме видя. Винаги сме имали добри взаимоотноше­ния, но в този момент очите му се разтвориха. "Ти, кучи син!", обърна се Фърги към мен. "Извинете?", отговорих му аз. "Ти, шибан, кучи син", повтори той и си тръгна. Не можех да повярвам. Само ня­колко седмици по-късно се ви­дяхме във фоайето на "Елънд Роуд". Изведнъж набрах сме­лост и го предизвиках с думи­те: "Как смееш да ми говориш така?" После, пътувайки в колата, се запитах какво съм на­правил, но почувствах, че съм бил длъжен да се защитя. На следващия сезон отидох до Ун­гария да гледам Юнайтед за КНК. Бях в бара, пиехме по би­ра с няколко от момчетата от пресата, когато влезе и Фърги. Очаквах да започнем отново, но той бе усмихнат и ни взе на всичките по едно пи­тие, включително и на мен. Чак по-късно открих, че ме е нарочил заради материал, на­писан за него преди срещата с Олдъм. В статията се чудех дали Фърги не е започнал да из­пуска нещата от контрол. И разбрах, че в минутата, в коя­то се усъмниш в неговия контрол, веднага си навличаш проблем.

Интервю с 16-годишен фен
Анди Митън, редактор на фенско списание:
Бях само на 16 години през лятото на 1991-а, когато му казах, че ре­дактирам фенско списание на Манчестър Юнайтед и бих желал да взема интервю от него. Той отговори, че ще се радва да помогне. Отидох в хотела на отбора с един от онези големи червени касето­фони и го пуснах да записва. А той (Фъргюсън) започна да се смее. Беше свикнал да се сре­ща със закалени журналисти, а аз бях просто един млад фен. Обади се на играчите и ги по­вика: "Елате да видите това". Говори с мен повече от един час и дори ме попита дали имам нужда от още нещо. Аз получих цялото му внимание за толкова дълго време и, ка­то се замисля, бях пълен идиот, че не се възползвах още от това.

Къде е топката?
Пол Паркър, защитник на Манчестър Ю (1991/96):
Пър­вото крещене на Фърги, ко­ето мога да си спомня, бе на тренировка. На сър Алекс му пъхнаха топката между кра­ката, а аз се изкуших да се по­шегувам - казах му да тръгне да я търси като детектив Тагарт... И изведнъж всички замлъкнаха и стояха напълно неподвижно. Не помня какво точно той отвърна, но аз си помислих, че моето време в клуба е изтекло още преди да съм започнал.

Принуди Шарп да си продаде кучето
Лий Шарп, крило на Манче­стър Ю (1988/96):
Моят най-лош сешоар бе на почивката в мач срещу Ливърпул. Той каза, че ще ме изхвърли от къщата ми и трябвало да стоя в об­щежитие. Приятелката ми тъкмо се бе преместила от Бирмингам, така че трябва­ше да се върне обратно у до­ма си. Затова и скъсахме с нея! Освен това трябваше да про­дам колата, а и кучето си!

Скаути за успех
Пол Макгинес, директор на академията (1992-2016):
Ключовата промяна, която той рано направи в Манче­стър Юнайтед, бе слагането на Брайън Кид за отговорник на цялото разузнаване в мест­ния район. Клубът назначи по­вече скаути и стана много по-активен в този отдел. Кога­то му кажеш, че трябва да по­гледне даден играч, той ще се довери на думата ти и ще остави този играч да трени­ра с първия отбор. Това пов­торно фокусиране в младежки играчи и ядрото от местни момчета, които последваха, спомогна за връщането на ду­ха на Манчестър Юнайтед.

Изгревът на Випуск ‘92
Пол Паркър, защитник на Юнайтед: фърги наистина не говореше с повечето от нас за младите, които прииждаха отдолу. Той просто идваше при мен, Пол Инс или Денис Ъруин, за да каже, че тези играчи - Ники Бът, Пол Скоулс, Гари Невил, Дейвид Бекъм и т.н., скоро ще ни изядат хляба. Той не спираше да го повтаря. Той вярваше в младото поколение, което идваше от школата, а след това се оказа, че е бил напълно прав.