Зоран Мамич е спортен директор на “Динамо” (Загреб) и временно изпълнява функциите на треньор. Пратеникът на “Труд” разговаря с него на жребия за групите от Лига Европа в Монако, който събра хърватския тим с “Лудогорец”.
- Г-н Мамич, ще се чувства ли добре “Динамо” в компанията на “Лудогорец”, “Черноморец” (Одеса) и ПСВ “Айндховен” в групата?
- Отговарям съвсем честно - не! Много сериозни съперници са и ще бъдат трудни мачове, без изключение. Като си спомня миналата година колко ядове брахме с “Лудогорец”! Кръвното ми още не е спаднало...
- Сега “Лудогорец” ще търси реванш...
- Убеден съм в това. Ние победихме българите с голям късмет. В двата мача “Лудогорец” ни спечели уважението и сега ще подходим с по-голям респект, но без никакъв страх. Защото ние сме “Динамо”, знаем си силата и нашият стадион “Максимир” е ставал гробница за много отбори.
- Виждате ли знак на съдбата в жребия?
- Когато влязох в залата и разбрах, че местата ни са точно до тези на “Лудогорец”, си помислих - май пак ще се срещнем. И така стана. Само че сега вече съперникът ни е по-опитен, а не е онзи отбор, който е изминал бързо пътя от трета до първа дивизия и веднага е станал шампион.
- Вие ще използвате ли българско оръжие срещу българите, имам предвид треньора Ивайло Петев?
- Има голяма вероятност.
- Какви са шансовете да го назначите?
- Големи. Ще вземем решение в следващите дни.
- Какви са другите ви варианти?
- Избираме между хърватин и трима чужденци (вчера като вариант изникнаха имената на хърватина Нико Ковач и австриеца Петер Пакулт - б.р.). Петев е сред тях. С него сме в много добри отношения.
- Имаше информации, че сте го искали още през зимната пауза?
- Исках го много по-рано. Още след мачовете миналата година му предложих да дойде при нас. Тогава ни отказа. Искаше да е лоялен със своя клуб и да продължи работата си там. Имаше сериозни идеи как да развие отбора, какви цели да постигне. Аз продължих да го следя и щом разбрах, че са го уволнили, го включих в нашите планове.
- Той каза на пресконференция, че сте му предлагали много пари...
- Така е. Щом искаш да ангажираш човек, който има добра работа, трябва да му дадеш по-изгодни условия, нали?
- Мислили ли сте да вземете Красимир Балъков?
- Аз го уважавам много като футболист, той е голямо име в Бундеслигата. Но като треньор е бил в нашия вечен съперник “Хайдук” (Сплит), така че не съм мислил за него. Аз го разбирам, че отиде в “Кайзерслаутерн”, когато го повикаха. Бундеслигата е най-доброто място за работа в света за един футболен човек.
- Защо?
- Защото всичко е на най-високо професионално ниво - клубове, стадиони, публика, организация. Аз съм бил девет години футболист там и го знам от опит. Единственото, за което трябва да мислиш, е работата си. Всичко друго ти е уредено.
- Какви впечатления имате от българския футбол?
- Ако го сравняваме с 1994 г., сега е в криза. Най-великият български футболист е Христо Стоичков и аз му се възхищавах за головете на световното първенство. На следващия мондиал нашият хърватски отбор беше в ролята на България и стигна до полуфинал, това е незабравимо усещане. Знаете ли, че съм голям приятел с Георги Донков? С него се познаваме от времето, когато играехме в “Бохум”. Той сега стана треньор и ще видите, че ще има успехи. От българските клубове поддържаме добри контакти с “Литекс” и “Левски”. Следим футболисти, не само треньори...