Марек и ЦСКА направиха възстановка 40 години по-късно

 

На 30 май 2018 легендарният стадион "Бончук", макар и не в най-добрия си вид, беше домакин на юбилейния мач между двата отбора, а на таблото "грееше" резултатът 1:0 за Марек. Преди главният съдия и добре познато във футболните среди име - Димитър Шарлачки, да изведе ветераните на двата отбора, ансамбълът за народни песни и танци "Рила" зарадва зрителите със своите изпълнения, изпълнявайки фолклорните елементи край спечеления от дупничани трофей - Купата на Съветската армия.

 

 

 

Председателят на ОС на БФС Валентин Лазаров награди преди срещата детският отбор на Марек (2004 г.), който стана областен шампион на Благоевград, Перник и Кюстендил, а малчуганите бяха аплодирани от близо 300 зрители, дошли на "Бончук" в 30-градусовата жега в Дупница.

 

 

Веднага след това двата тима направиха шпалир, но не напудрен, а от сърце, на част от героите от 1978-ма - Стоян Стоянов, Иван Петров, Сашо Райнов, Асен Томов, Николай Вуков, Емил Кючуков (баща на Янек Кючуков), Александър Кючуков, Роман Караколев, Иван Палев, Любен Колев, Любен Бранков, както и треньорите Янко Динков и Димитър Куков.

 

 

 

Шоу-мачът, който се състоя от две полувремена от по 30 минути, завърши 2:1 в полза на ЦСКА след попаденията за червените на Стойко Сакалиев (7 мин.) и Милен Петков (53 мин.), а за домакините се разписа Крум Бибишков (56 мин.)

 

 

 

Двубоят беше организиран по инициатива на фамилия Кючукови - братовчедите Янек и Анжело, които защитаваха на терена емблемата на Марек, а срещу тях се изправи друга известна фамилия - Зафирови. Братята Адалберт и Мартин бяха на терена, а на трибуните баща им - Иван, който също игра в онзи финал на 24 май. 

 

 

Тези, които дойдоха да уважат събитието, имаха възможност да видят някои известни имена, дали по нещо на радния футбол - бившите президенти на Марек - Стефан Милушев, Васил Бурановски - Пожарната и Йордан Андреев - Данчо Елечето, Валентин Найденов, Ангел Стойков, Валентин Илиев, Стойко Сакалиев, Евгени Йорданов, Георги Кьосев, Велизар Димитров, Радослав Здравков, Йордан Юруков, Милен Петков, Светослав Петров, Христо Янев, Иво Тренчев, Крум Бибишков, Иво Георгиев (голмайстор на България за 1996-та с екипа на Спартак Варна), Добри Митов, Ивайло Петев, Петър Жеков, Сашо Борисов, Петър Михтарски, Сашо Паргов...

 

 

 

Разбира се, че имаше много настроение и смях, особено когато става дума за такъв вид мач, а още повече един до друг да се изправят някои от големите майтапчии в родния футбол. 

 

 

 

Иво Тренчев се контузи рано и предпочете да седне на скамейката на сянка до Сашо Борисов и играещия треньор Ради Здравков. Адалберт Зафиров трябваше да влезе на мястото на Тренчев, макар и незагрял, а втората част край тъч линията Светльо Петров и Стойко Сакалиев вдигнаха нивото на смеха доста. Саката си го знаем, но направи впечатление, че е в много добра форма, явно поддържана от другата му страст - колоезденето, което практикува в момента. По време на мача Стойко на няколко пъти пропусна великодушно, но на всички беше ясно, че се е раздал, както го правеше и преди - беше с рана на крака. 

 

 

Светльо Петров постоянно подвикваше през вторите 30 минути на Христо Янев, че е най-слабият ляв бек в историята на футбола. Доскорошният треньор на ЦСКА не се притесни да заеме тази позиция на терена, а същевременно получи адмирации от Сашо Борисов, че не е забравил дългите си пасове по ширина и дължина на терена. 

 

 

 

Видя се и още нещо, което за голяма част от футболистите в родната Първа лига не е добре - на терена Вальо Илиев, Милен Петков, който също е във великолепна форма, Светльо Петров (който на няколко пъти беше наричан Светослав Тодоров от водещия Станимир Бакалов), Стойко Сакалиев, Евгени Йорданов и Христо Янев, изглеждаха много по-добре. Същото може да се каже и за Янек Кючуков (изпълнителен директор на Марек в момента), който го хвалеха, че е от първите защитници, които замахват и "прибират" топката, а не я чистят безцелно, както и за "железния" Добри Митов, уважил събитието, макар и контузен. Абе, спотни натури са си!

 

 

 

И това не е в кръга на шегата. Но майтапчийски от скамейката се подхвърляше на Вальо Найденов, който игра май (не)случайно с номер 3, че продължава да търси третия си гол с екипа на ЦСКА. От престоя си на "Армията" той има два и то все в евротурнирите - срещу Белшина и срещу Атлетико Мадрид, който дълго ще се помни, но и дълго ще го бъзикат, че се е опитал да центрира, а не да бие във вратата на Харо.

 

 

Спомените бяха част и традиционната сбирка след мачове - голяма част от тези бивши футболисти се събраха в ресторант в центъра на Дупница, под звуците на тежките македонски песни се разливаха всякакви видове напитки, хапваха се тънки мезета и основни блюда, а спомените бяха част от сладките раздумки - една от тях, превърнала се в спор, макар и приятелски, дали Марек е изпаднал през сезон 1980/81 или 1981/82.

 

 

 

Или историята на Светльо Петров за едно гостуване в Пловдив на Ботев - един, добре почерпен фен на канарчетата постоянно подвиквал на треньорската скамейка: "Пусни Боби Караматев, бе! Пусни Караматев!" И това в продължение на десетина минути, след което помощникът на Ботев в този мач - Иван Кочев, се обърнал към него: "Ама, той играе, бе!" И тогава шок - фенът изкрещял: "Вади го!"

 

 

Стари съперници, но добри приятели - за това бяха "виновни" Янек и Анжело Кючукови, разбира се, и с помащта на кмета на Дупница инж. Методи Чимев, за което всички са им благодарни!