20 години Сена кара с ангелите

Аертон Сена никога не е карал за Ферари, най-страстно подкрепя­ният отбор във Формула 1, но в се­верния италиански град Имола, където великият шампион загина на днешната дата преди 20 годи­ни, всички са оста­вили настрана тези дребни предразсъ­дъци. Сена е един от тримата или чети­римата най-велики пилоти в историята. Тези, които го поз­наваха, ще го пом­нят вечно като мно­го бърз, високо ин­телигентен, напъл­но отдаден на това, което прави, безпо­щаден на пистата. Цифрите са дос­татъчно категорич­ни - три световни титли, 41 победи и 80 подиума. Това е статистиката, опис­ваща най-точно ог­ромната му воля да се докаже. Това е човек, който си тръгва от съпругата си, страната си и приятелите си, за да се посвети на Фор­мула 1.

Фаталната 1994 г.

Въпреки че авто­мобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от пер­фектния състезате­лен болид, теза, ко­ято Аертон многок­ратно споделял със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съот­борник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия.

Сена води и рес­тартираното състе­зание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посока­та си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната сте­на край него със скорост от 300 км/ч. Аертон полу­чава сериозна мо­зъчна травма, изпа­да в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейство­то му разрешава да бъдат спрени живо­топоддържащите системи. За причина за смъртта се смята фаталната рана в областта на дясната вежда, при­чинена от пробилия каската носач от предното окачване, счупен вследствие на сблъсъка с бе­тонната стена.

В последното си състезание Сена бе­ше взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия пре­дишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.

На началото на състезателния уи­кенд тежка катастро­фа претърпява и друг бразилец - Рубенс Баричело, който след тежък удар получава мозъчно сътресение и амнезия и оцелява.

20 години по-късно

Двадесет години след смъртта на Сена дизайнерът на неговия Уилямс Ейдриън Нюи приз­на за аеро­динамичен проблем в автомоби­ла. Сега Нюи е част от шампион­ския тим на Ред Бул. В интервю за „Ауто мо­тор унд шпорт" Нюи за първи път гово­ри, че е допус­нал грешка в аеродинамиката на злополучния Уи­лямс FW16. Офи­циалната причина за инцидента, установена от съда, е счупена кормилна щанга.

„Тогава оглавявах отдела по аеродинамиката. Разстоянието от долната страна на болида и повърх­ността на пистата бе прекалено малък", смята Нюи.

Според инженера проблемът е бил видян още по време на тестовете на авто­мобила в Ногаро. „Бях на пистата, коя­то има множество неравности като тези на „Имола", и ведна­га разбрах какъв е проблемът. Радиаторните кутии бяха твърде дълги и влия­еха негативно на въз­душния поток. От днешна гледна точка това звучи абсурдно, но тогава нямахме необходимите технологии да предвидим проблема във въз­душния тунел", обяс­ни британецът.

Въпреки установения недостатък адек­ватната промяна в дизайна на болида е била невъзможна преди старта в Сан Марино. „Факт бе, че преди това Уилямс спечели и трите възможни полпозишъна, което стана единст­вено благодарение на Сена. Никой друг не би могъл да го пос­тигне с този автомо­бил", допълни Нюи.

Неизбледняващите спомени

Един от свидетелите, привикан от съда по делото, бе и Мауро Форгиери – бивш дизайнер на Ферари. Пред британския в. „Гардиън" той раз­казва как, кога­то ковчегът с тялото на Сена е трябвало да бъде върнат обратно в родната му Брази­лия, не е бил поста­вен в багаж­ното отделение, а три реда от седалките от салона в първа класа са били махнати, за да има място за го­лемия шампион. „Разбира се, авио­компанията бе бра­зилска, капитанът на полета - също. В то­зи момент Сена бе по-важен дори от президента", спомня си Форгиери.

Бразилското пра­вителство обяви три дни национален тра­ур и над три милиона души се стекоха по улиците на Сао Пауло, когато ковчегът пристигна в родния град на състезателя.

Сребърни стрели

И трите си шампи­онски титли бразиле­цът печели с екипа на Макларън - през 1988, 1990 и 1991 г. Наследниците му Люис Хамилтън и Фернандо Алонсо не винаги са съгласни един с друг, нещо с което всеки, който е работил в Макларън през 2007 г., би се съгласил, но в скръбта си за загу­бата на техния ге­рой те са единни.

Седнали един до друг малко преди последното Гран при в Шанхай, Ха­милтън заяви: „Ко­гато бях дете, имах всички книги, всич­ки видеозаписи с него... Аертон беше герой. Той ме вдъх­нови да стана пилот и в деня на смъртта му ми бе страшно трудно. Тогава просто отидох на тихо място, далеч от глъчката, и раз­мишлявах. Не мо­жех да повярвам, че го няма. А бях само на 9... Той винаги е бил и ще остане любимият ми пи­лот."

Алонсо добавя: „В онези години не гледахме много стартове от Форму­ла 1 по телевизията. Но си спомням, че имах огромен пла­кат на Аертон в стаята си. Първият ми карт пък бе в цветовете на Макларън, защото и баща ми много го харес­ваше. Когато той загина, всички бяхме много тъж­ни. Този уикенд ще бъда на „Имола", за да съм отново бли­зо до легендата".

Последният рабо­тодател на Сена във Формула 1 е Франк Уилямс, който каз­ва, че е бил привлечен не само от със­тезателната класа на бразилеца, но и от неговата интели­гентност.

„Имахме няколко срещи от­носно присъединя­ването му към Уи­лямс. На всяка една от тях той идваше напълно подготвен по всяка точка за обсъждане", споде­ля Сър Франк, надя­вайки се Сена да е №1 и в небесната Формула.

Надежда Кожухарова, "Меридиан мач"