“Вече цял ден съм много тъжен заради смъртта на сеньор Самаранч - заяви Христо Сточков за “Труд”.
- Загубих голям приятел, мир на праха му! Винаги се отнасяше с мен като баща, много ме обичаше. С удоволствие го слушах, когато в кабинета си в Барселона или по съседски пиехме кафе и ми говореше за спорта, даваше съвети. Много обичаше България и не пропускаше да ми го напомни. Веднъж дори, когато имах проблем, съчинявахме заедно извинителното ми писмо...
За мен олимпиадата в Барселона е най-великата и тогава видях отблизо уникалния замах, с който действа маркиз Самаранч! Видях шефа на световния спорт в действие. Той направи игрите, за които мечтаеше, и светът му свали шапка! Най-страхотните игри за века! Ще ми липсва много. А ако на оня свят има живот, там вече ще има и олимпиади...”
Маркиз Хуан Антонио Самаранч, седмият президент на МОК, почина на 89-годишна възраст от сърдечна недостатъчност в болница в Барселона.
Испанецът бе начело на най-престижната организация в света 21 години. Избран е на поста в навечерието на олимпиадата “Москва 80”. А през 2001-ва предаде щафетата на Жак Рох (Белгия). Оттогава е почетен президент.
Самаранч ще остане в историята като човек, който възражда олимпийското движение и го прави финансово стабилно след краха през 1970 г.
Хуан Антонио Самаранч дава “зелена светлина” на спонсорството и договорените телевизионни права, които носят големи приходи на МОК. Дотогава всички разходи са за сметка на страната домакин на игрите. Противниците му обаче го обвиняват в прекалена комерсиализация на олимпийското движение заради допускане само на професионални състезатели на олимпиадата и търсенето на алтернативна финансова подкрепа. Независимо от бойкота на летните игри през 1984 г. броят на страните участнички постоянно се увеличава.
Самаранч е носител на десетки държавни отличия, а през 1991 г. кралят на Испания Хуан Карлос му присъжда почетната титла “маркиз”.
Олимпиец № 1 на XX век въвежда и обръщението към президента на МОК “Ваше Превъзходителство”. По цял свят той е посрещан на най-високо ниво. Десетки пъти е бил и в България.
“Всеки президент си има собствен подход за ръководене на МОК - казваше Самаранч. - Моят предшественик и приятел Лорд Килиянин си имаше свои, а аз - мои. Смятам, че постоянно трябва да съм в щабквартирата на МОК и да следя всеки в организацията да си изпълнява функциите."