Вратарят на молдовския "Шериф" и националния отбор Божидар Митрев се наслаждава на добра и заслужена почивка в България след тежката есен. Малко след новогодишните празници един от най-прогресиращите футболисти за 2015 г. даде специално интервю за "7 дни спорт", в което не подмина горещите теми в родния футбол.
Божидаре, почивката ти е към своя край, успя ли да й се насладиш максимално?
- Да, мога да кажа, че имах активна почивка и успях да си почина. За първи път в кариерата ми се случва да почивам повече от месец, сигурно месец и половина ми се събра, откакто съм си вкъщи в София. Успях да се видя със семейството си, с приятелите, намерих време за всичко, което исках да свърша, така че се радвам. Но не съм лежал през цялата почивка, както най-вероятно ще си помислят повечето хора. Наблегнах на тренировките, имах си индивидуален план от "Шериф", така че гледах да го спазвам.
Какво си пожела за Новата 2016 година?
- Най-вече да сме здрави както аз, така и моето семейство. От това по-важно няма, защото, ако сме здрави, ще постигнем и всичко останало. Дано да постигаме и повече успехи, но човек жъне това, което свърши през годината, така че успехът си зависи и от теб самия
- Каква е ситуацията при теб в "Шериф" (Тираспол), в началото на сезона играеше по-редовно?
- Ситуацията е такава, че в Молдова, както и в много други страни, има ограничение на чужденците. Аз обаче не го знаех в началото, когато отидох. Трансферът ми се случи много бързо през лятото, няколко дни по-късно отборът имаше мач в Лига Европа и ми казаха, че ме искат много, държаха да отида и аз се съгласих. След това обаче започнах да играя по-малко в първенството, защото трябваше да играят атакуващите футболисти, които са от чужбина.
Разочарова ли те това?
- Не, защото треньорите много коректно ми обясниха каква е ситуацията и какво ще се случва. "Шериф" не е отбор, който се защитава, затова се нуждае от по-силни атакуващи играчи, които да са на терена. При нас в предни позиции има няколко бразилци и затова залагат повече на тях.
Повлия ли ти това, че не пазиш редовно?
- Не, не бих казал. Мисля, че в мачовете на националния отбор се видя, че съм добре подготвен, и мисля, че се справих. По принцип не съм от хората, които обичат сами да си дават оценки, но смятам, че специално за вратарския пост много неща се отнасят и до концентрация, до това да си с подходящата нагласа за мач. Разбира се, по-хубаво е, когато играеш редовно, няма спор.
Оставаш ли в "Шериф" и за втория полусезон?
- Да, твърдо оставам. Не сме говорили с ръководството за раздяла, казаха ми, че са доволни от мен и ще разчитат. Знам, че няма да играя толкова редовно, след като имаме добри чужденци в предни позиции, но аз не съм обезверен или нещо подобно. Тренирам и се боря да ставам по-добър, когато получа шанс, ще го използвам.
Изненада ли те нещо след трансфера ти навън?
- Това, че не играх, а в началото имах очаквания, че като национал ще ми бъде малко по-лесно. Смятам, че до голяма степен това си беше един вид падане от високо, но не в лошия смисъл. Виждам, че в чужбина трябва да се бориш още повече, тъй като гледат на теб по различен начин. От чужденците чакат да са по-добри, все пак с тази идея ги привличат.
Каква беше годината, която изпращаш, в личен план?
- Мисля, че 2015 г. беше доста добра за мен. Смятам, че показах добро ниво и постоянство през миналата година в България с "Локомотив" (Сф) се класирахме на 3-то място, а след това успях да реализирам и трансфер в чужбина, за което съм доволен. Отдавна исках да се пробвам навън, но просто нямах този шанс. Наложих се и в националния отбор, за което искам да благодаря на г-н Петев за шансовете, които ми даде.
Тежи ли фланелката на националния отбор повече от тази на клубовете?
- Тежи, всяка фланелка тежи. Националният отбор обаче е нещо различно, което до момента не бях изпитвал. Радвам се, че имах шанс да дебютирам, да играя срещу големи отбори и във важни мачове. Има моменти, които няма да забравя никога и се надявам това да не са последните ми мачове за България. Специално е да представяш родината си и да слушаш химна, излизайки на терена.
Срещна се обаче и с огромен негативизъм заради представянето на отбора, как си го обясняваш?
- Ние в България сме си негативни хора, по принцип. Ако сега излезем на улицата, 9 от 10 човека са или омърлушени, или сърдити от нещо. Такава ни е страната по принцип, без да искам да обиждам никого. С негативизмът никога няма да се преборим и никога няма да го изкореним. Към националния може би е повече, защото всеки българин иска да се представяме добре и да побеждаваме, а това не се случва. След това подкрепата се изражда в едни критики и грозни неща, но не се случва за първи път.
Какво обаче не ни стигна, за да можем поне да помечтаем на един бараж?
- Не ни стигна това, че другите бяха по-добри от нас. Няма какво да си кривим душата и да се лъжем. Смятам, че класирането в нашата група беше според класата на отделните отбори. Пред нас са Италия, Норвегия и Хърватия, отбори, пълни с футболисти от класни тимове от Европа. След това сме ние, които победихме Малта и Азербайджан. Мисля, че класата на отделните отбори се вижда.
Сега обаче ни чака още по-тежка група. Какво е усещането, като знаеш, че ни чакат Франция, Холандия, Швеция и т.н.?
- В никакъв случай не ме кара да се предавам или да се страхувам от нещо. Мисля, че всеки един футболист иска да играе срещу добри отбори, да мери силите си с най-класните футболисти в Европа. Ние не сме световна сила, но ако разчитаме на добър колектив, можем да се представим над очакванията.
През годината видяхме и скандали в националния отбор, откъде се появиха тези сръдни в тима?
- Това са си решения на момчетата, аз не мога да отговарям за тях. Не ги разбирам, но и не ги съдя, защото си имат глави на раменете. Все пак всеки иска да играе, да представя националния отбор и да го пускат на терена, но затова трябва да се бориш и да се доказваш всеки ден.
Най-коментираната тема напоследък сякаш е лентата, защо?
- Само в България тази лента се превърна в такъв проблем, дори не знам защо. Много хора твърдяха, че Ивелин Попов е бил сърдит и какво ли още не, че вътре в съблекалнята сме се карали, че сме разделени на лагери. Аз смятам, че в националния не трябва да се чака на един капитан и един лидер а всеки един в съблекалнята да е характер. Националният отбор ще тръгне нагоре, когато вътре има 11 капитани и лидери.
В последно време получаваш доста похвали от твои колеги, последният беше Владо Стоянов. Как се чувстваш?
- Доста добре, едва ли има човек, който не е доволен, когато оценяват труда му. Благодаря на Владо за хубавите думи, той си е извоювал да говори, след като от години е на високо ниво на нашия пост. Освен това е и Футболист №1 за 2015 г. Мисля, че ние, вратарите, сме от тези, които са най-колегиални и се подкрепят, все пак всички знаем, че на другия отсреща не му е никак лесно, и си помагаме.
Скоро предстоят поредните класации кой трябва да е футболист на годината?
- Без съмнение Ивелин Попов. Изпрати много силна година и е №1 за България. Освен това затвори устата на критиците, които само го плюеха, а сега виждат, че е важен за националния отбор.
Интервю за Симеон Кичуков
Божидар Митрев: В чужбина видях, че трябва да се бориш двойно повече
Не очаквах, че в Шериф няма да играя редовно, казва вратарят
