Даниел Пеев: Време е да спрем серията на ЦСКА

Дани, точно преди мача с ЦСКА навлезе в най-добрата си форма. Доколко тя може да бъде затвърдена и на "Армията"?

- Със сигурност победи­те дават самочувствие. Хубаво е, че успяхме да се върнем на правилния път и намерихме начин да стигнем до няколко поредни победи. При нас нямаше настро­ение, особено след загубата от Лудогорец. Сега обаче вече всичко е на­ред. Плюс е за нас, че по­стигнахме три поредни победи, преди да влезем в дербито.

 

В последния двубой не допуснахте и гол. Нещо, което не се бе­ше случвало от ше­стнайсет мача...
- Наистина малко или много това съ­що пречеше на отбора. Погледнато отстрани, нашият отбор играе нападателен футбол и е нормално да полу­чаваме голове. Трябва обаче да се от­бележи, че и вкарваме доста голове.

 

- Разликата е, че този ЦСКА записа осем поредни победи. Нещата не се раз­личават много-много оттогава. В та­кива мачове моментната форма не е от голямо значение. Имаме респект към тях, смятам, че и те към нас. Дано шансът е на наша страна и ни помогне да победим отново.

 

- Не само аз, целият отбор може. На­истина в статистиката изоставаме, особено в последните години. За мен бе­ше   необяснимо   как толкова дълго време Славия не мо­жеше да поб­еди. Успяхме да го направим и сега не виждам причина да не го   повторим. Такива дербита се печелят с харак­тер и воля. Ясно е, че и двата отбора притежават класни фут­болисти. Може би, който е по-концентриран и има по-голямо желание за победа, ще стигне до нея.

- Време е. Не виждам разлика между това дали ще играем в "Овча купел" или на "Армията", защото където и да игра­еш, ти излизаш, за да покажеш, че си по-добър спортист. Това, че сме гости, не е причина да не ги бием.

 

- Може само да гадаем защо. Все пак това са два различни клуба. Наистина в периода, в който аз играех в Пирин, ряд­ко отстъпвахме и по игра, и по резулта­ти на грандовете. Мачовете обаче се различават. Тук се срещат два софийски отбора и нагласата, както и напреже­нието, са съвсем различни.

 

- Следя ситуацията постоянно. На мен лично ми е много болно за случило­то се с отбора. Горе-долу знам какво стана, но за жалост това вече е минало и не може да го променим. Най-важно е сега бъдещето на Пирин да бъде светло, а не да се продължава с желанието на група хора, които се опитват да зат­рият такъв велик клуб - това няма как да стане. Тези хора, които направиха всичко това с отбора, трябва да си по­несат последствията. Когато бях в Пи­рин, играехме всеки мач пред пълни три­буни, играхме и финал за Купата на Бъл­гария. Всеки се съобразяваше с отбора.

 

- Трябваше да се намери изход от си­туацията и да се даде лиценз на отбо­ра. През годините колко пъти стана­хме свидетели как някои отбори взи­маха лиценз по заобиколен път. Учудих се как всички фенове на Пирин остана­ха безучастни към случилото се. Може­ха да вземат съвсем различни мерки. Преди, когато загубехме мач, не може­ше да се разхождаш спокойно. Докато сега изхвърлиха клуба от елита и нищо не се случи. За мен това е необяснимо. Сигурен съм, че съвсем скоро Пирин ще се завърне в А група и ще бъде фактор. Това е най-големият клуб в Югозападна България.

 

- Не само юноши, ако погледнете, повечето футболисти, които достиг­нахме финал за купата, сега сме водещи играчи в клубовете си. Просто отборът разполагаше с много добри фут­болисти.

 

-Това е негово мнение. Ще запазя мо­ето за себе си. Може би трябва малко по-отговорно да се погледне на неща­та, защото все пак това е национален отбор.

 

- Изумен съм от този човек. Да каже на футболистите, че на 28 години са стари за футбола и че няма да разчита на тях, ми изглежда направо нелепо. Точно в тези години един футболист се усеща най-зрял и най-можещ. Да ти кажат, че на тези години не може да играеш... Тогава сигурно Милан тряб­ваше да го закрият. За първи път чу­вам за подмладяване на национален от­бор. В него трябва да играят най-доб­рите в момента. Така че, ако ще да си на 43 години, като можеш да играеш, трябва да си в състава. Другото не­що, което ми направи впечатление, е относно Благой Георгиев. Той каза, че през годините е трябвало в национал­ния да се съобразяват с този и онзи. То­ва за мен не са нормални работи. По­гледнете назад във времето - отказа­ха се Бербатов, Мариян Христов, Иванков, брат ми Георги.

 

-Всичко това трябва да говори, че нещата не са добре. Както знаете, това са последните футболисти, кои­то класираха България на голям фо­рум. Вместо да има уважение към те­зи хора, стана точно обратното. Аз не виждам по-добри от тези, които в момента опитват да ги откажат по една или друга причина.

 

- За какви връзкари може да се гово­ри. Това е национален отбор. Там трябва да ходят най-добрите. Излизаш да играеш за родината, която те е създала, и ти трябва да дадеш най-доброто от себе си.

 

- Аз лично, ако съм шеф или футбо­лист, никога няма да чуете такава ду­ма от мен. Как няма да си мотивиран? Несериозно е да се говорят такива не­ща. Мога да кажа хиляда причини, за да си мотивиран. Проблемът не е в мотивацията, проблемът е другаде.

 

- Мястото на Славия ще бъде там, където си заслужи с представянето на терена. Всеки отбор през сезона има спад във формата. Виждате, Чер­но море тръгна много силно, но в мо­мента сме с равни точки.

 

- Ситуацията е неприятна. Не ис­кам да взимам отношение. Всяка от двете страни е заела позиция. Те си знаят между тях какви са нещата. На­дявам се по-бързо всичко да се норма­лизира, за да не се продължава с тези бойкоти и напрежение. Неприятно е за самия клуб като цяло.