Името Едмонд означава процъфтяващ. Именно такъв е Едмонд Назарян - бижуто на българската борба. Само на 21 години, Еди цъфти като райско цвете пред очите ни и вече спечели два златни медала от Европейско първенство - в Рим и Загреб. Всички се надяваме 2023-та да е годината, в която след европейския връх, той ще стъпи и на световния. Любимецът на българите даде интервю за главния редактор на ТОПСПОРТ Ангел Домусчиев преди шампионата в Сърбия, който започва на 16 септември.
- Еди, здравей! Къде те намираме в момента и как върви подготовката ти за Световното първенство?
- Здравейте! В Армения съм, подготвям се тук. Благодаря на Господ, че съм здрав. Към момента всичко върви по план. Мога да кажа, че нещата са направо супер и дано така да бъде до края на подготовката. Трябва да съм концентриран и да покажа това в Сърбия. Мога да кажа, че съм готов за битки.
- На последното Световно първенство остана втори. Усещаш ли, че сега е моментът след европейските титли да вземеш и световната? Разучихте ли детайлно конкуренцията?
- Ами, ще ми се! Много ми се иска наистина това да е годината, в която ще стъпя на световния връх. Цяла година мисля само за първенството, което предстои. Правим всичко така, както трябва. Аз и екипът ми. Да, разучихме добре конкурентите. Дай Боже да е дошло времето ми да стана световен шампион.
- Постоянно се правят сравнения с твоята кариера и тази на баща ти, на големия борец Армен Назарян. Ето още едно - ако сега станеш номер 1, ще си световен шампион преди той да е бил такъв на тази възраст...
- Той ще се радва най-много, ако подобря това постижение. Супер ще е да се случи. Работя здраво, напълно отдаден съм на подготовката си. Аз имам цел и искам да я постигна. Ще е гордост и за мен, и за баща ми, ако стана световен шампион на по-малка възраст от неговата, когато той е бил такъв за първи път. Дай Боже да се случи.
- Какви според теб са шансовете на отборите ни при мъжете и жените? С колко медала прогнозираш да се върнем от Сърбия?
- Имаме много хубави отбори и в трите дисциплини. Това е много голям форум. На Световно първенство е възможно всичко да се случи. Очакванията ни са големи, вярваме в силите си. Защо да не вземем по 2 или 3 медала във всеки стил и още толкова квоти? Трябва да имаме и късмет, разбира се. Дано имаме такъв.
- Брат ти Гриша Назарян също е борец. Как се развива той според теб и ще ви видим ли след време и двамата на върха в този спорт?
- Трябва още много да работи, още е малък. Да е пределно концентриран. Но с баща ми го гледаме и виждаме, че също има това ДНК на борец. Трябва голямо желание за развитие и прогрес, трябва дисциплина и нещата ще се получат. Да работи още за тактика и техника. Но този спорт му е в кръвта, няма как да не е. Желая му успехи и ще се радвам да ги постига.
- Развива ли се българската борба и ще видим ли скоро отново големите успехи, които постигахме в миналото?
- Сега е трудно. Иска ми се да видим отново такива големи успехи, но в България младите все по-рядко влизат в залата и се занимават с този труден спорт. Явно не издържат на натоварванията, на тренировките, на напрежението. Труден е този път, но е много сладко, когато постигаш успехи, защото ти сам си си ги изработил. Трябва да се работи повече с децата, те да се привличат към борбата. Да има добри школи, да има интерес към спорта. Само така може да върнем славното минало на България в борбата.
- Трябват и финанси... А към момента единствените, които помагат много на борбата, това са Гриша и Данаил Ганчеви...
- Да, определено е така. Дано и други бизнесмени вземат техния добър пример и помагат на българския спорт. Тяхната подкрепа е огромна. Смело мога да заявя, че в България има борба заради семейство Ганчеви. Искрено им благодаря. Малко са хората като тях, да не кажа, че няма други... Правят го със сърце и любов към спорта. Само може да ги адмирираме за помощта им.
- Кои други спортове харесваш? Ако не беше борец, какъв спортист щеше да си?
- О, аз харесвам и гледам много спортове. Обичам да играя футбол и шах. Да гледам баскетбол и джудо. Не знам какъв бих бил, ако не борец, но със сигурност пак щях да се занимавам със спорт.
- Виждал съм баща ти на трибуните по време на мач на футболния ЦСКА. Ти си част от отбора по борба на "армейците". Би ли отишъл и ти на мач? Със сигурност много ще зарадваш феновете...
- Защо не? Както казах, обичам да гледам и играя футбол. Спортните отбори на ЦСКА трябва да се подкрепяме. А на стадиона винаги е интересно, защото се събира много публика. Бих отишъл, когато не съм на тренировки, на лагер или състезание.
- Усещаш ли подкрепата на българския народ към теб? Когато се бориш, той е обединен и зад теб.
- Наистина усещам тази невероятна подкрепа! Много благодаря на хората. На всеки един, който е зад мен и ми изпраща тази положителна енергия. Благодаря на всички, също и на моето семейство, на моите близки и приятели. Тази любов и подкрепа ми дава допълнителна мотивация.
- Следваш право. Как се насочи точно към това?
- Да, вече съм втори курс. Харесва ми. Аз съм запален по икономика и право, но в крайна сметка реших да запиша второто. Смятам, че ще ми е от голяма полза в живота. Да, много е трудно, трябва много четене, но няма да се отказвам. След Олимпиадата ще обърна още по-сериозно внимание на образованието си.
- Ти си скромно момче на 21 години. Как оставаш здраво стъпил на земята, въпреки успехите и спортната слава?
- Тук ролята отново е на моето семейство. Те не ми дават да литна в облаците. Няма и защо да го правя, защото има още много за постигане.
- Най-голямата цел е ясна - злато от Олимпиадата. Да го очакваме ли още в Париж?
- Разбира се, че това е най-голямата ми мечта. Още от първото ми участие на Олимпиада, целта е да стигна върха и да спечеля златото. Но всичко по реда си, сега съм фокусиран върху световното първенство. Дано Господ е решил да стана и олимпийски шампион. Аз давам всичко от себе си по време на всяка една тренировка за тази голяма мечта.
- Като изключим баща ти, кои други борци са ти били за пример? От кои си взимал по нещо?
- Ясно е, че най-много съм се учил от баща ми. Все пак е отличен пример и е до мен. Но харесвам много кубинската и руската школа. Харесвам Лопес от тежката категория, най-вече като характер и манталитет на победител. Също така и Роман Власов. Много са борците, от които гледам да взема положителното. Човек трябва непрекъснато да се усъвършенства и да гледа добрия пример.
- Спомена за липсата на интерес от страна на децата към борбата. Като за финал, какво ще им кажеш, за да започнат те да се занимават с този спорт?
- Да мечтаят! Да разберат, че спортът като цяло е здраве и дисциплина. Също така отдаденост и любов. Никога да не спират да мечтаят! Да имат цел и да дават най-доброто от себе си, за да я постигнат. Дори и да не успеят, те ще са удовлетворени от себе си, защото са се трудили и са опитали. Да не бягат от отговорност. Няма по-голямо спокойствие за душата ти, ако си дал много от себе си за нещо и си успял. Тренирайте, спортувайте!
- Благодаря ти за това интервю и ти пожелава следващото, което ще ми дадеш, да бъде със световния шампион Едмонд Назарян.
- И аз благодаря за вниманието към мен. Дай Боже да е така! Само да сме здрави...
