Бившият защитник на Левски, а в момента играч на Апоел Рамат Ган Елин Топузаков даде обширно интервю за „Меридиан Мач". Топчо коментира предстоящото дерби между Левски и Литекс, своето настояще и бъдеще в Израел, както и други актуални теми около себе си и българския футбол. Ето какво сподели той.
- Топчо, предстои мач между Литекс и Левски за Купата, има ли фаворит в този мач?
- Стана малко изтъркано в такива мачове да се говори за фаворити. Играл съм много пъти срещу Литекс и имам доста победи. Знам колко е сладко да се печели в Ловеч. Тези двубои се решават от мъжеството и характера. Който надделее с тези качества, той ще спечели.
- Вярваш ли, че това ще бъде Левски? И следиш ли изявите на бившите ти съотборници?
- Да, следя ги, когато мога. Имам българска телевизия и ако мачовете на моя отбор не съвпадат с българските - гледам. Надявам се, разбира се, Левски да победи и им пожелавам успех.
- Спомена, че имаш доста победи над Литекс. При някои от тях ти бележеше и голове. Кой е мачът, който няма да забравиш никога?
- Всички победи над Литекс са ми скъпи. Никога няма да забравя обрата, който направихме в Ловеч от 1:3 до 4:3. Ще помня винаги и един мач през 2001 година. Игра се на 12 декември и беше кучи студ. Спечелихме с 2:1, а аз вкарах победния гол. Надиграхме ги тотално, финалът за Купата на България срещу тях в Стара Загора през 2007 също беше незабравим за мен.
- А кой е най-неприятният ти спомен? Може би, когато бе изгонен за едно спречкване с Алтин Хаджи през есента на 1999-а?
- Да, помня добре и този мач. Тогава ни водеше Люпко Петрович. Не бих казал обаче, че това е най-лошият ми спомен. Такива детайли дали Хаджи ме е провокирал и какво сме си казали, не помня. Имал съм много други червени картони и срещу ЦСКА, и срещу доста други отбори. Неприятни за мен са всички мачове, които сме загубили.
- Би ли се върнал в Левски някога? Не само като футболист, но и на друг пост в клуба?
- Животът досега ме е научил, че желанията и реалностите почти винаги се разминават. Иначе моето желание, естествено, е да се върна. Все пак 12 години от живота си съм отдал на този клуб и той няма как да ми е безразличен.
- Два пъти напускаше Левски. Нормално ли се раздели с клуба и обиден ли си на някого?
- На никого не съм обиден. Лоша дума за някого от Левски не очаквайте да кажа. Приемам, че животът е такъв и хората се събират и се разделят. Аз винаги ще помня Левски с добро. Горд съм, че съм играл за този отбор и мисля, че винаги съм носил с чест фланелката му. Изключително горд и радостен съм, че бях част от неговите най-големи успехи в последните години. Спечелих си и обичта на феновете. Това никой не може да ми отнеме. Не съм обиден на никого.
- През есента на 2007 година няколко пъти оставаше извън групата. Достигала ли е до теб информацията, че зад това решение стои собственикът на клуба Тодор Батков, който не е бил доволен, че си отказал трансфер в Луч Енергия и си го лишил от доста пари?
- Не. Изобщо не знам за такова нещо. Но не крия, че сериозен фактор и двата пъти да напусна Левски бе това, че бях резерва и играех малко. А аз съм такъв човек, че и на 50 години да съм, искам да играя.
- Как вървят нещата за теб в Апоел Рамат Ган? Вкара гол в последния кръг, но отново загубихте и сте на дъното на класирането.
- Така е. Имаме добра база и условия, при които се готвим, но нещата засега не се получават.
- Какво е твоето бъдеще?
- Още е рано да се каже. Имам договор за още една година, но не се знае какво ще стане в края на сезона - дали ще изпаднем, какви предложения ще имам. Зависи от много неща.
- А колко време още мислиш да играеш футбол?
- Докато се чувствам добре, ще играя. Усетя ли, че вече не мога, ще спра. Все пак футбол насила не се играе. За момента обаче се чувствам много добре физически.
- Как се отнасят с теб и Димитър Телкийски в Израел? Изискват ли повече от вас, след като сте чужденци?
- Нормално е да изискват. Явно само ние, българите, имаме по-специално отношение към чужденците. Аз лично получавам достатъчно уважение тук.
- Би ли направил паралел между нивото на футбола в България и Израел?
- Има и прилики, има и разлики. Приликите са, че и тук, както в България, има три водещи отбора, които си оспорват първите места. Каквото за нас са Левски, ЦСКА и Литекс, това са тук Апоел (Тел Авив), Макаби (Тел Авив) и Макаби (Хайфа). Сериозните разлики са в това, че в Израел посещаемостта на мачовете е
доста по-голяма. Хората водят семействата и децата си на мачовете, което в България все по-рядко се случва.
- Какъв е коментарът ти за събитията в националния отбор? Случихме ли най-после на селекционер в лицето на Лотар Матеус и затворена страница ли е вече държавният тим за теб?
- Надявам се Матеус да помогне на България. Беше тук, в Израел, и остави добри впечатления с Макаби (Нетания), но трябва да се отбележи, че те имаха солидни финансови възможности тогава. А иначе за мен - да, смятам, че е затворена страница, защото вече съм на 34 години. Разбира се, ако има проблеми, които трябва временно да се решат, винаги съм готов да помогна в някой мач.
- Да завършим отново с Левски. Гледа ли дербито с ЦСКА и защо „сините" загубиха според теб? Възможно ли е да е заради подценяване?
- Не, не мисля. Много фактори влияят за изхода на тези дербита. Бях изненадан от резултата. Според мен мачът се разви злощастно за Левски.
- Искаш ли да кажеш нещо на „сините" фенове?
- За мен те са най великата публика. Нека да не престават да подкрепят отбора. Левски винаги се е вдигал в тежките моменти. Убеден съм, че хубавите времена за отбора отново ще се върнат.