Фреди Бобич: Футболистът е като дете

- И заради Балъков, но не само заради не­го. Един ден ми се оба­ди и ми каза: "Фреди, има един интересен проект в България. Ела, виж как стоят не­щата, разговаряй с президента". Отзовах се на поканата и си казах: "Ей, това е нещо голямо". Казах на хо­рата в клуба, че никъ­де не съм виждал та­кова нещо. Проектът е много голям и обеща­ващ - не само базата, която се строи, но и бъдещият стадион, ця­лата инфраструктура. Президентът на отбо­ра има голяма фирма. Каза, че има време да се осъществи този проект. В Бургас ще се работи за успех в бъдеще. Трябват ни 3-4 години, за да стане всичко така, както го искаме. Реших, че ра­ботата е добра, заслу­жава си.

- Това за мен не е проблем. А икой е ка­зал, че трябва да чака­ме дълго. Може пък още следващата годи­на да имаме успех. Ще ви кажа какво разби­рам, като казвам ус­пех - когато видя, че отборът играе максимално. Може да за­върши и на четвърто-пето място, но ще съм доволен, ако знам, че футболистите са дали 100% от способности­те си. Не ме интересува дали журналистите ще напишат, че това не е успех. Важното е как ние ще оценим постиг­натото.

- Да, разговарях с отбор от Бундеслигата. Привлича ме нова­та структура. Да взе­мем един голям клуб, с традиции. Там е пъл­но с хора, всичко е от­давна изградено, структурата е тежка, тромава. А Черномо­рец е млад клуб, в не­го се гради, много не­ща тепърва предстоят. Ако нещо трябва да се прави, да се решава кой играч да се купи, се събираме Балъков, президентът Митко Събев и аз и решава­ме. Процедурата е кратка. Големите клу­бове имат един голям проблем. Там всяко решение минава през куп хора, системата е тежка. На мен повече ми допада да градя. Това е една от причи­ните да съм в Черно­морец. Трябва да се работи в няколко ком­понента - спорен и ад­министративен. Отборът има класа, но трябва да бъде дораз­вита. Да достигне та­кова ниво, че след 2-3 години да се борим за титлата. Искаме да сме с поглед навън по отношение на инфрас­труктура и админист­рация.

- Спомням си време­то, когато пристигна в Щутгарт. Бедната се видя, че е отличен футболист, опитен, уверен в себе си, спо­коен човек. Овен това бе отворен към всич­ки. Дойде при мен, ка­за ми: "Аз говоря бъл­гарски, ти сръбски. Разбираме се". Така почнахме да общува­ме. Той бързо научи немски. Балъков е сто процента професио­налист, младите игра­чи на Щутгарт научи­ха много от него.

Разбирахме се не само на терена, но и извън него, той има повече опит от мен. Често, когато съм имал проблеми, съм се обръщал към него. Допитвал съм се как да постъпя. Такива хо­ра като него не се сре­щат често.

- Бях тук една седмица, в нея всеки ден имаше мачове по те­левизията. Видях доб­ри неща, но аз знаех гору-долу какво да очаквам. Знаете, че за­върших кариерата си в Хърватия. Тактичес­ки българските футболисти са по-подготвени от тези в Хърва­тия.

- Мога да да кажа кое е най-лесно - да си футболист. Там ня­маш проблеми. Мога да сравня футболиста с детето, което е об­гърнато с внимание от родителите си. Футбо­листът си има отбор, хотелите са му подсигурени, самолетите -също. Остава му да иг­рае футбол. Тогава е лесно. Да си журна­лист или ръководител е много по-сложно.

- Много е интересно, нов опит за мен. Като коментатор мога да видя футбола от дру­гата страна, а не като пряк участник в него. Бях във футболния съюз, имах възмож­ност да видя как се ра­боти там. Сега съм в DSF, пиша и в "Ки­кер". Виждам как мис­ли един журналист, как анализира. Нищо не трябва да ти убегне. Предаванията са интересни, всеки има строго определена за­дача. Като в един от­бор. Тази работа е много полезна за мен, още се уча.

- Беше срещу Хам­бургер, беше супер. Взеха ме от втора Бундеслига, от Щутгартер Кикерс. В пър­вия мач не играх, ос­танах на пейката и малко се разочаровах. След това дойде дву­боят с Хамбургер. Ре­зултатът бе 1:1. Вля­зох в 60-ата мин и в 89-ата вкарах побед­ния гол, на вратата бе Ули Щайн. Първи мач, първи гол. Какво по-хубаво начало?!

- Най-лошите са от Марсел Десаи. Той е първа класа по отно­шение на физиката. Ако аз спринтирах бързо, той беше два пъти по-бърз. Освен това играеше добре и с глава. Истинска ка­тастрофа бе да си сре­щу него. Три пъти сме се изправяли един сре­щу друг и трите се представях слабо. Най-добрият пък е Зидан. За мен той бе № 1, докато аз бях активен футболист. И иначе като момче най-много харесвах Марадона.

- Станах европейс­ки шампион с Герма­ния, с Хановер ус­пяхме да запазим мястото си в Бундес­лигата. Това все са успешни моменти. Но най-големият е друг - заиграх в Бун­деслигата. Това бе ог­ромна крачка за мен. Преди това бях в ре­гионалните групи, след това във втора лига. Казах си: "Ето, вече си тук, където искаше да бъдеш".

- Роден съм в Мари­бор. Историята ми е интересна. Заиграх в Бундеслигата през 1994 г. В първите 5 мача вкарах 5 гола. Беше рекорд за онова време. Обади ми се Берти  Фогтс, отборът бе в криза, бе загубил от България на све­товното първенство и той търсеше нови иг­рачи. Попита ме дали искам да играя за Германия, по това време вече имах немски пас­порт. По-късно ме търсиха и от Хърватия и Словения, трябваше да взема тежко реше­ние. Вече бях получил повиквателна за бундестима и реших да се посъветвам с родите­лите си. Казаха ми, че може би е много хуба­во да избера Хърватия или Словения, но тряб­ва да играя за Герма­ния. Живеех в тази страна, приятелите ми бяха в тази страна. Не съжалявам за решени­ето си.

- Разбира се. Ста­нах немец, когато бях на 19 години. Почна войната, повикаха ме във войската. Но то­ва не беше моята вой­на, нямах какво да правя като войник и реших да взема немс­ки паспорт.

- Играят тенис, плу­ват, тичат. Играят и футбол.