Александър Александров-Кривия днес навършва 40 г. Навръх юбилея си той даде интервю за Sport7. В него футболист №1 на България за 1999 г. говори за престоя си в Ботев, говори за кризата в Левски, за националния отбор, за бъдещите си планове, за кариерата си като футболист и още интересни теми.
Как се чувства един бивш професионален футболист на 40 г.?
- Чувствам се добре. Ако кажа, че се чувствам и по-млад ще излъжа. Важното е, че съм жив и здрав, аз и моето семейство. Другото е Божа работа.
Кои са най-запомнящите ви моменти?
- От личния живот е раждането на сина ми, от професионалния са много. Избирането ми за футболист на годината е едно от тях. Имам доста индивидуални награди, купи, смятам, че съм успял във футбола. Не можах да направя много голяма кариера и да играя в силен отбор в Европа, но не на всеки футболист се случва. Много е важно да имаш късмет и да попаднеш на точното място. Аз имах късмет, но не си го използва до край. От една страна съжалявам, от друга не. Но се радвам, че постигнах всичко във футбола.
Кой е най-тежкият момент в кариерата ви?
- Нямал съм много, но имаше един период, след като станах футболист на годината. Имах малък спад в играта и тогава ми беше тежко, вдигнах си летвата. Но с трансфера в Турция всичко премина и този тежък момент го бях забравил. Оставих доста силни игри и присъствие в годините там, и най-вече запомнящи се. Доволен съм от цялостната ми кариера. Във всички отбори, в които съм играл съм радвал публиката и са ме аплодирали, което ми е доставяло удоволствие. Все пак футболът е за публиката.
Какви са бъдещите ви планове?
- Най-вече с моя син. Преди всичко искам той да стане човек. Дали ще тръгне по моите стъпки, е Божа работа. Пожелавам си единствено здраве.
Как се представя Ботев през последните месеци?
- Не е особено добре, но има няколко причини за това. Клубът беше финансово стабилен, но кризата на КТБ се отрази, което е нормално. От една страна е хубаво, че сега ще се заложи повече на млади футболисти и по този начин, след време, ще започна школата да работи както трябва и ще се издържа с продажба на собствени кадри. Както беше навремето. Тогава имаше много класни футболисти, играл съм и съм се учил от тях, взимал съм най-доброто и благодарение на това съм станал голям състезател. Сега младите трябва да мислят само за футбол, нашият футбол е в спад и това дава отражение на националния отбор.
Каква беше истината ви за напускането на Ботев?
- В този ден да говоря за това... Напуснало, свършило, работил съм с чисто сърце като футболист и директор. Постигнах нещо за 1,5 г. и като директор.
Имахте ли още какво да дадете на Ботев и щеше ли клубът сега да е по-добре с вас?
- Никой не знае дали сега щеше да е по-добре. Сигурно можех да дам още, но така се прецени . Много хора мислеха, че бях изгонен. Не! Просто седнах и с ръководството се разбрахме съвсем човешки. Имаше планове за мен, които се объркаха по причини, които няма да споменавам. Не бях изгонен, а бях дръпнат настрана, защото си мислеха, че аз съм пречката в Ботев. Оказа се, че изобщо не е така. Просто казвам каквото мисля.
Как гледате на ситуацията с Левски?
- И там не е леко, тежко е. Доколкото чувам, не съм навътре в нещата, но нямат финансова стабилност, каквото има Лудогорец, каквато беше преди години в Ботев, както е в Ловеч. Тежко е, но Левски и ЦСКА винаги ще бъдат Левски и ЦСКА в българския футбол. Без тях не може, както не може и без двата пловдивски тима. В българския футбол няма класни родни играчи, както преди години, но за това е виновна и държавата. Все пак тя не е цъфнала, за да цъфти и футболът. Но не само той. Като погледнем глобално – нито спорт, нито култура. Зле сме.
Бихте ли работил в Левски?
- На този етап си почивам, не бих работил никъде. Искам да се отърся малко от футбола. Все пак от 16 г. се занимавам с него. Имах възможността да играя до 38 г., след това да бъда 1,5 г. директор и от близо 7-8 месеца съм отстрани. Трябва и аз малко да си почина, анализирам къде съм направил грешки, защото безгрешни хора няма. И съм човек, който си признава пропуските. В момента не мисля да се занимавам с футбол.
Изненадали ви това, което се случи с Левски и Димитър Димитров-Херо?
- До някъде ме изненада, но това си е решение на самия Херо. Всеки преценява как да действа, как да продължи кариерата си. Явно в Ботев е имал една причина, в Левски съвсем различна. Той си знае най-добре, аз не мога да коментирам неговите действия.
Ще се справи ли Стойчо Стоев в Левски?
- Няма да му е лесно, защото знам, че отбор с публика е винаги взискателен. Така е Левски, така е в Ботев, в ЦСКА, в Локомотив (Пд). Там където има фенове, има и напрежение. Но това се отразява не само на футболистите, но понякога и на хората, които ръководят отборите. Понякога се правят и грешки, за да угодиш на феновете, което за мен не е правилно. Но всеки си преценява собствената политика.
Ивайло Петев пое България. Ще се справи ли?
- Пожелавам му го от сърце. Пак казвам – настоящите играчи нямат много голяма класа, без да ги обиждам. За мен трябва повече играчи да излязат в чужбина и да играят. Сега има доста на вън, но още не могат да се наложат. Когато това стане, националния отбор ще добие повече самочувствие и класа. Смятам, че последните години имаме един Бербатов, който е най-добрия състезател в България за последните 10 г. За съжаление не играе в представителния тим и трябва да ни е яд всички за това. Другия класен, който аз много харесвам, е Ивелин Попов. Макар много хора да го нападат, че изпусна дузпа, но който не е бил, той не е изтървавал. Ако Петев се вслуша, че той трябва да продължи да бъде капитан, а не да се подава на някакви емоции, ще спечели. Попов навсякъде е показвал добри игри. Пожелавам успех на Петев, важното е да има подкрепа.
За финал. Кой е най-хубавият ви подарък за рождения ден?
- Ще бъда със семейството си, а това не е ставало от доста години. Ще бъдат родителите ми, семейството ми и първият ми треньор, който е първи треньор и на Христо Стоичков – Огнян Атанасов. Създал е доста таланти и дано създаде още.