Кушев: Имаме сили за тройката

- За мен - нормално. На този етап наблягаме повече на физическите натоварвания. Футболистите са изпълнителни, дотук нямаме проблеми. Предстои да започнем втората част на подготовката, започват и контролите.

- Доколко ви е странно да сте от другата страна?

- Още свиквам с тази мисъл. Някак ми е необичайно, но се старая да не влизам да играя в упражненията при играчите. Удържам се. И те показват професионално отношение, не се държим като съотборници. От първия ден се разбрахме как ще действаме заедно. Довчера сме били редом в отбора, няма да крием нищо и да си мълчим. Ако има нещо, си го казваме. Иначе няма да се получат нещата.

- Готов ли сте?

- Сложен въпрос. За да съм по-сигурен в отговора, предпочетох да вземем в щаба Наско Желев и Йордан Петков, защото те имат своя опит и виждания. Всеки си казва мнението и заедно стъпка по стъпка ще решаваме проблемите.

- Имате ли тефтерче със записки от треньорите, с които сте работили?

- Не едно, а няколко! И тренировки, и подготовки съм си записвал, а същото правеше и Йордан Петков. Да не говорим за Наско Желев. Той има цяла библиотека от записки, книги и материали за футбол! Теорията я имаме, там със сигурност сме готови.

- Как се борите със скуката в подготовката, от която традиционно се оплакват футболистите?

- Аз съм бил в тази ситуация. Затова опитваме нови и различни неща всеки ден. След тежка тренировка следва по-лека и забавна, повече емоции и смях да има. Ежедневно говоря с футболистите, гледаме тренировки на запис, избираме моменти и анализираме. Много е важно да има усмивки в отбора.

- Вече водихте един мач (б. а. - 1:1 с “Криля советов” в контрола). Как го изживяхте?

- Случи се дебютът да е точно в Русия, явно съдбата така реши. Там изкарах осем страхотни години. Толкова спомени... Доволен съм от този мач. От “Криля советов” харесаха няколко наши момчета, така стана и трансферът на Виктор Генев при тях. Като дисциплина и поведение искам футболистите да се представят така, както в Самара.

- Отличник ли сте в треньорската школа?

- Разбира се! Взех си изпитите с отличен. “А” лиценз вече имам, сега ми трябва задължителната практика и после ще се явя на изпит за лиценз “Про”. Вероятно догодина.

- Колко време мислихте върху предложението да сте треньор?

- Разговорът продължи около час. Не съм мислил много, след тренировката същия ден вече бях решил.

- Играеше ли ви се още?

-Определено да. Но доверието и честта, които ми оказа клубът с това предложение, са твърде големи.

- Как чувствате “Славия”?

- Това е моето място. Винаги съм го усещал така. Немалко години тук изкарах и като футболист, сега ще бъда треньор. “Славия” ми е в сърцето.

- Какво от наученото в Русия искате да “инжектирате” в играчите?

- Дисциплина, отношение, поведение. Казах им го вече. Аз и като футболист опитвах да го покажа на по-младите си съотборници. Както тренираш през седмицата, така ще играеш и в събота - това е отношение. Освен това трябва да има уважение към клуба, към персонала, треньорите. Към себе си и колегите. Последното бе нарушено от бразилеца Басо и той си замина. Отборът не е детска градина. Докато съм треньор може би няма да успея науча футболистите на невероятни нови умения, но тези навици и това отношение ще опитам да променя.

- Какви са целите на “Славия”?

- Искам “Славия” да е в тройката. Разполагаме с добри играчи и съм на мнение, че мястото ни е сред първите три. Можем да го постигнем. Но трябва да работим здраво.

- Конкуренцията?

- Ще имаме време да разузнаваме и обсъждаме. Трябва да гледаме себе си. Концентрацията да е най-вече върху нашата игра. Не мисля да се съобразяваме много с противниците.

- Направихте добро впечатление с елегантно облекло в дебюта си...

- За мен е закон. Това е мач, за който си работил цялата седмица. Трябва да го приемаме като много важен ден за мен, за отбора и за клуба. Облеклото показва отношение и за мен така трябва да бъде.

- След две години “Славия” става на 100 г. и ще бъде специален юбилей...

- Дай боже през 2013-а да станем шампиони! Но дотогава има много време. Във футбола бързо се променят нещата. Живот и здраве, догодина по това време пак ще си говорим на същата тема. А и преди да мислим за този голям славистки юбилей, няма да е лошо и за 99-ата годишнина пак да спечелим нещо, нали!?

- Защо по-възрастни играчи като Тодор Янчев, Христо Йовов и Николай Божов при вас са водещи в “А” група? Какво им е на младите?

- Основният проблем е работата в школите. Трябва да вземат пример от нашата, където според мен се работи добре. Не мога в детайли да кажа къде как се процедира, но се получава така, че младите не могат да навлязат бързо в играта. Ние имаме 4-5 талантливи младоци, които обаче трудно свикват с първия отбор. Приоритетите в главите на някои младежи също се изместват, такива са времената. Но това зависи от възпитанието, от родителите. Ако хванеш грешния път, връщането е трудно.

- Съжалявате ли, че имате само един мач в националния отбор?

- Човек не трябва да съжалява за миналото. Такава ми била съдбата. В много моменти съм усещал, че ще бъда полезен, ако ме извикат за определен мач. Но това са минали неща.

- Георги Иванов, Милен Радуканов, Любослав Пенев, Диян Петков. Все млади треньори ще водите елитните ни отбори, това тенденция ли е?

- Президентите явно виждат, че има нужда от свеж подход. Школата за треньори, която карах преди две години, бе доста силна. Там бяха Гонзо, Ивайло Петев, Йордан Петков... БФС избра правилна тактика с този курс, имаше преподаватели от Холандия, авторитетни хора. Защо не с млади треньори? Не би трябвало да се страхуваме от това.