Джулиън Лескът, бивш английски национал, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. С Манчестър Сити той е спечели и трите големи трофея в английския футбол. В този период стартира и големият проект на шейх Мансур с тима на „гражданите“. Преди да стигне до Сити, Лескът е избиран за най-добър играч на родния си Уулвърхемптън и впоследствие и на Евертън. Слави се като един от защитниците във Висшата лига, които имат подчертан афинитет към гола.
- Здравейте, Джулиън! Вие бяхте един от големите шампиони, които играха в благотворителния мач между отборите на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу. Какво е да се събирате по такива поводи световни звезди?
- Вдъхновяващо. И двамата капитани, и двамата треньори в лицето на Юрген Клоп и Брендън Роджърс са велики личности. Горд съм, че поканиха и мен на страхотното събитие. А за всички, които бяхме под знамената най-важното беше, че играхме за една благотворителна кауза.
- На подобни събития се събирате бивши футболисти с пребогати визитки. За какво си говорите?
- Първо да ви кажа, че винаги става голям купон. Няма го напрежението от мисълта, че трябва да печелиш на всяка цена. А историите са супер, но няма да ви ги разкажа. Само ние си ги знаем помежду си.
- Кой е най-добрият ви приятел от тези, които бяха на шоуто в Глазгоу?
- Играл съм повече с момчетата от отбора на Джеймс Милнър, както и със самия него. Джо Харт и Майка Ричърдс са ми най-добрите приятели. Близък съм също и със Стан, и с Габи Агбонлахор. Много приятели имах от този мач и не искам да пропусна някого. Хубаво е, че успяхме да се съберем заедно и да се повеселим добре.
- Какво мислите за Стилиян Петров? Помните ли мачове срещу него?
- Изключително отборен футболист със забележителна техника. В продължение на толкова много години показа завидно постоянство. Той е играл с мои приятели като Джеймс, които разказват колко е бил отдаден в тренировките и мачовете. Няколко пъти сме се срещали на терена, когато Стан играеше за Астън Вила, а аз бях в Евертън. Той беше моторът на своя отбор. Стилиян е от хората, които пребориха една много страшна болест като левкемията.
- Мислите ли, че той е примерът за тези, които в момента се борят с нея?
- Абсолютно. Стан със сигурност е от щастливците, които успяха да оздравеят. Истински поклон пред неговото семейство за подкрепата. Това е битка, която се печели толкова трудно. Впечатляващо е, че Стан е толкова здрав и пълен с енергия, че може да организира събитие като благотворителния мач в Глазгоу.
- Какви са впечатленията ви от българския футбол?
- Не съм сигурен какво е нивото на вашето първенство, но когато се замисля за български играчи, винаги ми изплува много добрата техника. Най-много впечатление имам от Стан и от Димитър Бербатов. Те бяха сред най-техничните във Висшата лига.
- Кои българи най-много цените?
- От днешните не мога да се сетя.
- А от преди?
- Много ми харесваше стила на Димитър Бербатов. Той беше нападател, аз съм защитник и сме се срещали неведнъж. Казах ви вече за Стан. Проблемът на България е, че няма постоянството в Европа през годините.
- Вкарвал ли е Бербатов гол, когато сте го пазил?
- Сигурно. Може би един или два. Като се замисля със сигурност вкара, когато беше в Тотнъм, а аз в Евертън. След това мисля, че и в дербито на Манчестър има попадение. Труден беше за опазване.
- По същото време във Висшата лига и в Манчестър Сити играеха още двама българи – Мартин Петров и Валери Божинов.
- С Божинов не се засякохме. Точно когато Сити ме взе, той напусна. Знам, че е бил много весело момче.
- А Петров?
- Невероятно бърз футболист. Уникален професионалист. Стараеше се непрекъснато да се подобрява.
Лескът: Стилиян и Бербатов бяха сред най-техничните
Защитникът си припомни сблъсъците с Димитър Бербатов
