Шампионът на България и Казахстан Станимир Стоилов сподели пред читателите на "Тема Спорт" някои свои магистрални виждания за развитието и въобще за бъдещето на българския футбол.
„Началото на всяка една година е добър повод да излезем от забързаното ежедневие, традиционните клишета и баналностите. Моментът е удобен да си дадем сметка накъде да вървим и имаме ли въобще някаква идея какво трябва да е бъдещето на нещото, което ни обединява -българския футбол. Натрапващият се отговор е, че в българския футбол се мисли от днес за утре. Решават се мимолетни казуси, разходва се много енергия за дребни и незначителни неща. Едно добро начало е констатацията, че повече така не може. Ако искаме да имаме добре работещ и финансово обезпечен футболен процес, трябва да приемем, че досегашните практики вече са отживелица, футболът е бизнес, в който се въртят огромни пари. И няма как да продължаваме да се оправдаваме, че при нас нещата, видите ли, са различни. Парите са си пари и футболът си е футбол навсякъде. Затова е необходимо да се намерят реални източници за постъпления в касите на клубовете. Пред тях има четири сигурни опции за набавяне на средства, и то в сериозни размери. Всеки български клуб, който попадне в групите на Шампионска лига или Лига Европа, е 8 състояние да изработи своя годишен бюджет, че и нещо отгоре. Няма да стане, ако клубовете не искат да участват, или пък го правят формално само за да констатират, че са далеч от истината. За Левски, за ЦСКА, дори за Литекс участието в груповата фаза е задължително. Вече са го правили и не виждам защо това да не се случва регулярно. За Лудогорец няма какво да говорим, те са в актуалния Топ 50 на Европа. Българският футбол не трябва сам да се подценява, след като имаме около нас достатъчно примери от съседни държави, които стигат до груповата фаза. Това, което правят примерно Риека, Астра Гюргево или Астерас. Това не са някакви суперотбори, с които да не можем да се сравняваме. След като те се възползват и печелят милиони от участието си в Лига Европа, трябва да е възможно и за нашите клубове. Които са с много по-големи традиции и популярност не само в България, но и по света.
На участието в Европа трябва да се погледне точно както това се прави с еврофондовете и парите, които се отпускат на България по тази линия. А както се знае, те са жизнено важни! Съставяш добър проект и се явяваш пред европейската комисия. Това във футбола са предварителните кръгове. Преминаваш кръговете и те одобряват за финансиране. В Шампионската лига отиваш на баснословни за нашите стандарти суми, Лига Европа върви към изравняване с най-комерсиалното съперничество. Не случайно УЕФА осигури пет сигурни квоти за отборите след 15-о място в ранглистата на държавите. Не случайно сега вдига парите за групите на Лига Европа. По този начин се дава реален шанс за развитието на футбола и в по-далечните дестинации. Защото 48 места в групите на Лига Европа са си респектираща цифра.
Всеки един от четирите представителя на Казахстан си поставя за цел да попадне в групите, след като веднъж това го е направил Шахтъор Караганда. Няма никаква логика това да не е целта пред българските представители. Те имат много по-сериозни традиции в това отношение.
Втората тема, по която изразявам мнение, са стадионите у нас.
Преди 30 години ние имахме малко по-лоши стадиони от тогавашните в Европа. Сега Европа има нови съоръжения, а ние сме със същите, строени през 60-те години на миналия век. За мен основната причина за отлива на зрители е липсата на нови, модерни съоръжения. Абсолютно сигурен съм, че когато и да бъде пуснат в експлоатация, новият сектор А на стадион "Георги Аспарухов" ще се пълни. При Левски и ЦСКА има такива, бих ги нарекъл секторни фенове, които ходят на точно определено място. И съм напълно сигурен, че тези сини фенове ще се върнат 8 сектор А, когато той бъде завършен. Затова смятам, че колкото и бавно да се прави, този строеж е много, много важен за Левски. Той ще изпрати клуба в друго измерение. Защото това е не само билет за посещение, но и ползване на услугите, които ще се предлагат по един съвременен начин. И начин за попълване на хазната.
Не знам как може да се случи, но ще е добре, ако в следващите години се пръкнат нови стадиони. Трудно ще ги построят самите клубове, макар че БАТЕ Борисов направи това с рационалното използване на "еврофондовете". Убеждавам се, че за нас в България по-възможният вариант е стадионите да се построят от държавата или общините. Бедна държава сме, но това не трябва да ограничава полета на нашите мечти.
Третата тема касае модела на правене на футбол.
Приятно съм изненадан от това, което чух през тези два месеца. Все повече гласобе са в посоката, че времето на едноличните собственици на клубове приключва. Естествено, за някои успешни начинания като тези 8 Ловеч и Разград тази констатация не се отнася. Там проектите вървят отлично, но за големите и по-малки грандове нещата отиват към решителна промяна.
Ето в Левски "машинистът" се отказва от властта, дава я на управителния съвет. Започва да работи самата структура на дружеството, която досега бе с декоративни функции. И това, сигурен съм, ще даде резултат, защото всичко ще излезе наяве. Или поне такава е заявката на представителите на феновете, които влязоха в новия УС. Каквото и да се случва оттук нататък, ще е по-добро от досегашното. Най-малкото няма да се вземат решения емоционално и необмислено.
И самите фенове, които са най-важните и заради които се играят футболни мачове, рано или късно ще го оценят. И нагласите лека-полека ще се преобърнат. Това мислене - отборът си е негов, да налива пари - ще заглъхне. Сега, когато са представени и се чувстват съпричастни и съотговорни към властта, всеки един ще бъде склонен да даде своята лепта. Дали по-често ще ходи на мач, или ще си купи нещо, няма значение. Същественото е, че ще бъде възстановена връзката, а тя се изразява по два начина - морална и материална подкрепа. И когато всеки фен подкрепи финансово клуба, касата ще започне да се пълни."
