След 18 кръга в руското първенство в класацията за асистенти водят трима, като двама от тях са играли в българското първенство -Ивелин Попов от „Кубан" и Жоаозинъо от „Краснодар". Третият е Дани от „Зенит". В Русия броят обаче не само последния пас, но понякога и предпоследния, а иначе едноличен лидер щеше да е капитанът на българския национален отбор. Това накара „Спорт-експрес" да изпрати човек в Турция, който да направи интервю с Ивелин Попов.
- След първия полусезон имате девет асистенции. Преди това случвало ли ви се е?
- Тук, в Турция (Попов премина в „Кубан" през лятото на 2012 г. от „ Газиантеп "-б.а.), също бях един от най-добрите асистенти в първенството. Но това със сигурност е мой личен рекорд.
- Кой от головите пасове през есента ви е любим?
- Този, след който Балде вкара на „Динамо". Хвърлих му я меко, а после Ибра направи това, което трябваше.
- Асистенциите започнаха да ги броят истински едва преди десетина години. Така че през миналия век нямаше да ви ценят толкова.
- Едва ли. (Усмихва се.) Хубавият пас винаги е бил оценяван достойно.
- Какво ви харесва повече - да вкарате или да подадете за гол?
- Май второто. Това е от първия ми треньор още като бях дете. Той не се уморяваше да повтаря: „Ивелине, нека вкарват другите, ти си роден да градиш Цени това си качество и го развивай."
- Какво е усещането, когато съотборник не успее да вкара от чиста позиция след ваш пас? Например както стана със Сисе във Валенсия в Лига Европа?
- Следващият въпрос. (Пак сусмивка.) Ако говорим сериозно, естествено, че ти става кофти, но само за няколко секунди. Трябва да продължиш да играеш, защото само така ще се появи нов шанс за гол. Освен това аз също мога да се озова в такава ситуация - сам срещу вратаря и да изпусна.
- Откакто сте в Русия, няма трансферен прозорец, в който да не е пълно със слухове за ваш трансфер. Говореше се за Астън Вила, за Блекбърн, последно за Зенит. Каква е истината?
- Истината е, че през лятото подписах нов договор с „Кубан". Значи клубът ме оценява, а това е най-важното за мен.
- Все пак кой клуб трябва да ви поиска, за да помолите ръководството на „Кубан" за трансфер?
- В България има поговорка: Не плюй там, откъдето си ял бял хляб. В Краснодар всичко ми е наред, при това не само с хляба. Ще напусна „Кубан" само ако това би било от полза за клуба. Ще решава ръководството, макар и моето мнение да е важно. Засега не съм тръгнал да се махам от Краснодар. Детето ми ходи там на детска градина и вече говори на руски. Когато тръгвахме за Турция, ми каза: Папа, пока-по-ка!
- В българските училища не преподават ли вече руски език?
- Не, отдавна спряха. Може би не трябваше. Даже е малко тъжно.
- Руснаците сега не се интересуват много какво става в България. А българите следят ли какво става в Русия?
- Със сигурност гледат руски футбол. Една от българските телевизии дава по един мач от първенството седмично. Има и няколко предавания, в които коментират руското първенство достатъчно компетентно. Български журналисти пътуват в Русия и пишат за своите сънародници, които играят там. Все пак вече сме осем човека, а и сега Симеон Райков може би ще се присъедини, идва на проби в Турция. Това е талантливо момче, крило, искат го в Русия и Казахстан. Райков ми звънна, питаше за „Том", сигурно го искат там. Казах му да подписва.
- Има ли много български футболисти в чужбина?
- Веднъж седнах да ги броя, защото и на мен ми беше интересно. Стигнах до 27. Най-много са в Русия.
- Защо според вас?
- Страните ни са близки, макар и не както преди. Руският бизнес трябва да се обърне към българския футбол. Всеки, който вложи пари в софийските ЦСКА и „Левски", ще получи добър отбор и невероятно уважение от запалянковците, при това в страна, в която обичат футбола и има добри играчи. Със скромни по руските стандарти инвестиции може да се издържа клуб,
който постоянно да играе поне в Лига Европа, да прави впечатление там и да осигурява голяма част от бюджета от трансфери и продажба на билети. На последния мач на националния отбор имаше 30 000 зрители, като при това дори не се класирахме на световното.
- Сигурно медиите ви съсипаха заради това?
- Не, нямаше особени критики. Любо Пенев стана треньор, когато на практика България въобще нямаше национален отбор. Сега го има. Но, естествено, всички искат много повече.
- И вашия клуб „Кубан" за дебюта в евротурнирите повече го хвалиха, отколкото критикуваха. Но според мен можехте да постигнете повече от шестте точки в групата, с които отпаднахте.
- Съгласен съм. Не играхме лошо, но неудовлетворението остана. Можехме да продължим напред. Групата ни беше много равностойна, като навсякъде играхме като равен с равен, ако не смятаме загубата в Санкт Гален. Това беше най-слабият мач за „Кубан" през 2013 г.
- Според мен най-слабите мачове бяха загубите у дома от „Амкар" и „Локомотив".
- С „Амкар" наистина играхме слабо, но затова си имаше причини. Бяхме уморени, а и съперникът ни беше разузнал много добре и ни наказа перфектно за грешките в защита. А „Локо" беше просто класа над нас. Според мен това е най-добрият отбор в Русия в момента. А „Санкт Гален" е друга бира. У дома им вкарахме четири гола, а можехме и осем, но като гости паднахме 0:2. Тази загуба беше решаваща за отпадането ни от Лига Европа.
- Защо? Все пак това беше първият мач в групата.
- За да изпреварим „Суонси" или „Валенсия", ни трябваха 10 точки. Шест от „Санкт Гален", още една победа у дома и след това да търсим някъде десетата точка. А като паднахме в Швейцария, всички сметки отидоха на кино.
- Но в последния кръг можехте да си решите проблемите, като биете „Валенсия" като гост?
- Можехме, не играхме лошо. Макар че по-просто беше да бием „Суонси" у дома. Когато постфактум коментирахме със съотборниците къде преди всичко загубихме шансове за класиране, първо се сещахме за домакинския мач с уелсците. Играхме по-добре, но стигнахме само до равен.
- В рамките на този сезон „Кубан" смени треньора. Пристигна Виктор Гончаренко, при когото не допуснахте загуба в Лига Европа. Защо обаче не се получиха нещата с Доринел Мунтяну?
- Той не въртеше състава. Сменяше само Балде със Сисе и обратно, въпреки че имаше и други варианти. И като резултат ние буквално капнахме от умора. А в началото всичко беше прекрасно - и като игра, и като настроение, и като резултати.
- Как е с Гончаренко? Той е на 36 години, малко е по-възрастен от някои играчи, например Букур и Тлисов.
- Играем по-добре отпреди, това е най-важното. Мисля, че можем да се подготвим добре и да покажем максимума си за края на първенството. Да играем онзи футбол, който миналата година позволи на „Кубан" да завърши на пето място.
- Тогава треньор беше Леонид Кучук, който сега начело на „Локо" (Москва) дели първото място със „Зенит". Може ли московчани да станат шампиони?
- Мисля, че „Локо" е главният претендент за златото. В отбора има играчи,които са способни да го направят, но там освен това има и колектив. Вижда се, че отборът е много сплотен.
- Това заслуга на Кучук ли е?
- Да. Главното му качество е чувството за справедливост. Кучук пуска на терена тези, които са тренирали най-добре във въпросния микроцикъл,а не робува на големите имена или бившите величия. Освен това, когато има резултати, отборът започва да вярва на треньора и да изпълнява точно това, което той иска.
- Феновете на „Кубан" не простиха напускането на Кучук, докато играчите винаги се изказват много добре за него. Защо?
- Ние с него не загубихме нито един мач. Нито един! Това беше истински успех, за който винаги ни е приятно да си спомняме. Затова пожелавам на „Кубан" и на себе си още една такава пролет, но вече с новия треньор.