1. Novsport
  2. Интервю
  3. Ромарио: Стоичков беше велик играч

Ромарио: Стоичков беше велик играч

Ромарио е жива легенда на световния футбол. Нападателят има 55 гола в 70 ма­ча за Бразилия и общо 1042 гола в 1256 дву­боя, макар и постижението му да не е признато официално

Ромарио: Стоичков беше велик играч
Ромарио е жива легенда на световния футбол. Нападателят има 55 гола в 70 ма­ча за Бразилия и общо 1042 гола в 1256 дву­боя, макар и постижението му да не е признато официално. През 2010-а той се захвана с политика и бе избран за член на Камарата на депутатите.

Кой беше твоят кумир?
- Не съм имал кумир освен баща ми, който беше и мой учител. Когато бях дете, харесвах много Рейналдо. Той играеше в Атлетико Минейро и беше на световното първенство през 1978 г. Изявите му за национал­ния отбор не бяха много ярки, но аз се възхищавах на техниката и идеите му. Стилът му не ме вдъхновяваше, тo той беше много умен нападател.

Кои бяха силните ти страни ка­по играч?
- Изборът на позиция и завършване­то на атаката. Когато излизах един на един, в 90% от случаите отбелязвах гол. От 1993 до 1995 г. бях най-добрият голмайстор в света.

Има ли сега нападател, който да ти напомня за теб самия?
- Нападател като мен? Едва ли. Има играчи, които са добри в нещо, но стилът им е съвсем различен. Обичам да гледам Меси. Той е много техничен, има всички шансове да стане легенда, особено ако спечели световната титла. Той а най-добрият играч в най-добрия отбор в света - моята любима Барсело­на.

Какво мислиш за Кристиано Роналдо?
- Добьр играч. И толкова? Към този момент най-добрият футболист на планетата играе в Барселона.

Съставът на Бразилия от 1994 г. бе може би най-защитната форма­ция от всички поколения на селесао. Беше ли ти трудно като атакуващ футболист да се съобразяваш с та­зи тактика?
- Искахме да победим и правех всичко, което трябваше за това. Ти­мът беше сплав от бразилски футбол и европейска защита.

В САЩ ли видяхме най-доброто от Ромарио?
- От юни 1993 до края на световно­то бях във върхова форма. Но също­то важи и за 2000 г., когато играх за Вашку да Гама и станахме шампиони на Бразилия. Голмайсторската титла в Бразилия през 2005 г. също е много важна за мен (б.р. - Ромарио тогава беше на 39 г.). А най-запомнящото се събитие от онова световно бе мо­ментът, в който вдигнах над глава­та си световната купа. Нищо не може да бъде по-добро от това.

През 1998 г. и2002 г. остана извън състава за Мондиала. Как се чув­стваше?
- Можех да играя на още две све­товни първенства и на две олимпиа­ди след 1994 г. Не се получи, но не съ­жалявам за миналото, гледам напред.

Разочарован ли си от факта, че не успя да играеш в тандем с Роналдо на световно първенство?
- Не знам дали щеше да се получи. Бебето бе отличен партньор за него, а през това време Роналдо бе в най-добрата си форма. Той беше най-доб­рият в наказателното поле. След мен, разбира се.

С кого от играчите от последно­то десетилетие би искал да игра­еш?
- Със Зидан. Той е брилянтен. От тези, с които съм играл, Михаел Лаудруп бе най-добрият. Имаше невероятен талант и пре­красна техника. Виждах същото в Зидан. Затова много исках да играя с не­го.

Играл си с велики нападатели ка­то Стоичков, Едмундо, Бебето. Ко­го от тях би отделил над останали­те?
- Бебето е най-добрият нападател, с когото съм играл. Имахме някаква духовна връзка, дори не трябваше да тренираме заедно, за да се разбира­ме. Беше невероятно талантлив. Стоичков също беше велик играч. Що се отнася до Едмундо - той бе на средно ниво.

В цялата ти кариера имаше раз­ногласия с някого. Защо?
- Баща ми ме учеше, че трябва да споря с големите. Ако спориш с мал­ките и загубиш, положението става по-лошо, отколкото дори си си го представял. Никога не съм започвал спор, но винаги съм се увличал в него. Хората говорят каквото си искат, аз какво съм виновен за това? Истина­та е, че сега всичко е зад мен, по-мъдьр съм. Израснах като личност от момента, в който се ожених и ми се родиха деца. А след раждането на Айви (б.р. - дъщерята на Ромарио, коя­то е със Синдрома на Даун) разбрах, че съм длъжен да нося положителна енергия на другите.

Стоичков е кръстник на едно от децата ти. Често ли се виждате?
- Той ми харесва. И преди, и сега об­щуваме често. Годините, които пре­карахме заедно в Барса, бяха прекрас­ни. Затова поддържаме връзка и до този момент. Дъщеря му беше в Рио преди няколко месеца и ни дойде на гости. Не говорим за това, което правим, но имаме достатъчно неща, които да обсъждаме. Той е добър чо­век и великолепен футболист.

Роналдо, Ривалдо, Гаринча, Пеле, Зико - къде би поставил себе си в та­зи петица на велики бразилци?
- Точно в петицата - Пеле, Гаринча, аз, Роналдо - мисля, че така трябва да изглежда.

Т.е. ти си в четворката?
- Е, може и така да се каже (смее се).

Кой е най-добрият ти гол?
- Един от най-запомнящите се бе първият гол във вратата на Уругвай през 1993 г. на „Маракана". Беше ре­шаващ мач от Копа Америка и риску­вахме за първи път да пропуснем све­товно първенство. Дълго време бях извън тима и това бе последният ми опит да попадна в групата за мондиала. Мачът беше към края си, бяхме доста нервни. Бебето проби по дес­ния фланг и центрира, а топката кац­на точно на главата ми. Вкарах и бе­ше невероятно. Спомням си и още два гола, които също бяха красиви -гола, който отбелязах с ръка в мача срещу Мексико през 1997 г., и третия ми гол, когато играх за ПСВ срещу Стяуа за КЕШ през сезон 1989/90. Това беше първият ми красив гол в Европа.

Преди казваше „Нощта винаги ми е била приятел". Сега вероятно се срещате по-рядко?
- С годините всичко се променя. Дъ­щеря ми Айви ме накара да се проме­ня. Понякога излизам навън, но повече предпочитам да съм си вкъщи. Ако се бях запознал с жена ми по-рано, веро­ятно много от грешките, които до­пуснах, можеше да бъдат избегнати. Дори бих имал повече от шест деца, защото те ти дават отличен повод да си оставаш у дома. Като футбо­лист не можех да правя това по­стоянно. Сега обаче мога.

Не съжаляваш ли, че не се задържа в Европа? Защо напусна Барселона и се завърна в Бразилия?
- Мечтаех за Рио. Обичам Барсело­на - това е единственият град извън Бразилия, където съм се наслаждавал на живота. Семейството ми и всич­ките ми приятели обаче бяха в Брази­лия. Знам, че звучи глупаво - да напу­снеш един толкова велик клуб, за да се върнеш в Бразилия, където мест­ните тимове изпитват множество проблеми. Но исках да бъда щастлив в Рио. Спечелих достатъчно в Барсе­лона и можех да си позволя обикновен договор за дълго време. Добре е, че хората в Барселона ме разбраха и приеха решението ми. Винаги съм знаел, че животът ми е в Рио, в об­кръжението на моите хора.

Играл си заедно с Гуардиола. Изне­надан ли си, че стана треньор, или още тогава бе ясно, че ще поеме по този път?
- Той е един от най-добрите опор­ни полузащитници, които съм виждал някога. Характер, сила, майстор­ство. Пеп имаше всичко. Освен това се е учил от Йохан Кройф. Как да не стане велик треньор. Той е най-доб­рият, защото се е учил от най-доб­рия.
 
Божидар Андреев: Съжалявам, че не вдигах за друга държава

Бронзовият медалист от Париж 2024 официално обяви края на кариерата си

Георги Дерменджиев: Илиан Илиев трябва да продължи да води националния

Това ще е най-лесният сезон за Лудогорец, казва специалистът

Керкез говори за Зингаревич, успеха на „Колежа“ и дербито на Пловдив

Вижте какво каза треньорът след 3:1 над Ботев (Враца)

Росен Барчовски: Предадохме се и имаше несериозно отношение накрая

„За нищо не сме готови“, ядосва се селекционерът на България след загубата от Черна гора

ИЗВЪНРЕДНО: Кобрата срещу Усик или Фюри, ако победи Чар

Българинът може отново да излезе на ринга срещу най-добрите в тежка категория

Шеф в БФС: Свършеното от Илиан Илиев и неговия щаб заслужава добра оценка

Вижте интервю с техническия директор на централата Кирил Котев

Александър Тунчев: Много лесно се пада отвисоко!

„Крушарски не заслужава това отношение“

Звездата на Монтана: Интересът от елита не ме разсейва

Филип Ежике вече има 9 гола във Втора лига този сезон

Барчовски: Не очаквам Черна гора да ни подцени

Селекционерът на България очаква 2 трудни мача от квалификациите за Евробаскет 2025