Един от героите на САЩ '94 Трифон Иванов даде интервю за TV+, в което говори за работата си като председател на Зоналния съвет на БфС - Велико Търново, състоянието на националния отбор и отношенията си с Борислав Михайлов. През тази година Иванов ще отпразнува половинвековен юбилей - на 27 юли. Точно по същото време ще се отбележи и една година от встъпването му в длъжност във футболния съюз.
Трифоне, как се чувстваш като председател на Зоналния съвет на БфС във Велико Търново?
- Чувствам се добре. Започнах да навлизам в нещата и, колкото и да е учудващо за доста хора, го правя бързо. Идвам с удоволствие на работа.
Как се реши на подобна авантюра? Сигурно малко хора са очаквали да те видят зад бюро?
- Доста години бях извън футбола. Но голяма роля изигра човекът, който е до мен - Валя. Защото тя ме насочи към тази работа, каза ми: "Цял живот си се занимавал с футбол, време е да започнеш отново. Някакво ново предизвикателство ти трябва". И това бе една от причините.
Кое бе най-трудно за теб в началото?
- Самото навлизане, защото стана много бързо. Трябваше да започна около август, но през юли Боби Михайлов ме извика и ми каза: "Почваш". Аз му викам: "Ама чакай, как така ще започвам". "Почваш и точка"! (Смее се.) Всичко в движение. Но много ми помогнаха хората около мен, сформира се нов екип. Най-много ми помагат Стефан Чакъров и Трендафил Коцев. Подадоха ми ръка още в самото начало.
Боби Михайлов дава висока оценка за работата ти. Какви са отношенията ви - приятелски или по-служебни?
- Предимно приятелски. Трудно ще забравя първотоси работно посещение при него. Качих се при Боби, в костюм, нося тефтерче и си записвам
А той ми вика: "Голяма промяна виждам в теб, нещо не те харесвам така". Посмяхме се добре. Тогава се разбрахме какво и как ще трябва да "копая". Приех условията и доколкото чувам, са доволни от работата ми.
Имаш ли смелостта да критикуваш Боби?
-Да, и нямам никакви притеснения да го правя. Винаги съм бил директен и много съм си страдал от това, но не е причина да спра да го правя. Като видя, че нещо не се случва, както трябва, вийаги мога да го кажа директно. Това е една от отличителните ми черти.
Имал ли си противоречия с Боби?
- Не. Но и ние нямаме много допирни точки. Аз си върша моята работа в зоната и прекият човек, който отговаря за нас, е Антон Попов (б.р. - заместник-изпълнителен директор на БфС). Повечето ни срещи са с него. Всеки иска да седне на моето място, отстрани ти се струва много лесно. Но не е така. Има много неща, за които трябва да четеш, да учиш... Хич не е лесно, а и отговорността е голяма.
Добрите отношения между четвъртите в света сякаш останаха в миналото след изказването на Любо Пенев...
- Това беше много грозно. Не искам изобщо да се меся, но не бива да се вадят такива неща. Един прекрасен триумф започна да се очерня в оследните години.
Какво изпита, когато чу всичко това от Пенев и после отговора на Лечков?
Добрите отношения между четвъртите в света сякаш останаха в миналото след изказването на Любо Пенев...
- Това беше много грозно. Не искам изобщо да се меся, но не бива да се вадят такива неща. Един прекрасен триумф започна да се очерня в оследните години.
Какво изпита, когато чу всичко това от Пенев и после отговора на Лечков?
- Аз бях встрани и не исках да го коментирам, Въпреки че имах много покани. Това, което имат за решаване, трябва да си го уточнят помежду си. Не е нормално да го правят пред цялата общественост.
Каква цел си си поставил като шеф на зоналния съвет?
- Трябва да развиваме детско-юношеския футбол.
Това всеки го казва. Но има ли реален начин да стане?
- Ще стане, да. Сам като структура и организация БфС не може да направи нищо. Hue не сме факири или магьосници. Трябва да има намеса и на държавата. Трябва да се възвърнат школите, да се вкарат в тях млади треньори и оттам да чакаме резултати. На тези деца, които сега започват, трябва да им се създадат условия за тренировки, възстановяване, съблекални... Съвсем битови нужди, които в България липсват. Моята амбиция е да възродя юношеския футбол, поне в моята зона.
Появиха ли се нови приятели, след като започна работа?
- Много, нормално е. Но хората се заблуждават, че мястото ми е много апетитно. Да дойдат да работят един ден с мен и ще видят какво е. Отговаряш за цяла Северозападна България. За десетина области, които трябва да контролираш.
Имаше ли опити да те вкарат в схема, за да помогнеш на определен клуб?
- Имаше, и то много. Аз обаче със смях ги посрещам и със смях ги изпращам. Обажда се някой да ме увещава: "Хайде да помогнем, така и така". Е да помогнем, ама аз тази година навършвам 50, как да вляза на терена, че да ти помогна?! Всички клубове под мое ръководство са ми еднакви. Абсолютно никакво значение няма, че съм играл в Етър. Всички са равни.
Виждаш ли изход за Етър?
- Изход винаги има. Ето, оправи се стадионът, Бойко Борисов много помогна. Но като завършим "Ивайло", трябва покрай него да се изгради и специална база. Примерът ми е в Стара Загора, където се направиха страшно много игрища, а стадионът е уникален.
Кой е най-големият проблем на българския футбол?
- Той не е само един. Липсва подрастващото поколение. В днешно време младите хора и футболистите искат изведнъж да пораснат, да станат като Роналдо или Стоичков. А имат дълъг път за изминаване. Само като минат по него, ще усетят удоволствие от свършеното. Днешната младеж и поколение искат всичко изведнъж да стане. Е, няма как.
Имаше ли смисъл от подобен мач с Румъния? Повечето отбори отказаха да си пуснат националите..,
- Сигурно има, но дали точно сега... Навремето много по-лесно се организираха контроли. Канеха ни навсякъде - Бразилия, Аржентина... А сега няма кой да ти се обади. Ти сам търсиш, обаче ти казват: "Съжаляваме, добър отбор сте, но ние си имаме план за цялата година, няма как да ви включим". Отношението към България става пренебрежи-телно. Вече сме встрани от голямата сцена. И това е един от проблемите на българския футбол, за които си говорихме. За капак и отборите не си пускат играчите... пак опираме до българската работа. Мъчим се да направим нещо и накрая го събаряме.
Смяташ ли, че Ивайло Петев ще постигне нещо повече от предшествениците?
- Да се надяваме. При всеки нов, който застъпи на кормилото, вярваме и мислим, че нещо ще се случи, ще стане. Но все с надеждите си оставаме. На Ивайло ще му е много трудно. Нямаме футболисти с голям потенциал, че да избираме. Целите трябва да си ги поставяме с оглед на това, с което разполагаме. Трудно можем да се сравняваме с Италия, Хърватска... Трябва да слезем на по-ниско ниво, да гледаме реално на нещата и постепенно да изграждаме .играчи. Иначе ще си вървим надолу.
Какво щавиш в свободното си време - още ли ходиш за риба?
- Доста неща ми се объркаха покрай работата. Събота и неделя или сме на мач, или някъде другаде. Но аз съм си го избрал и ми харесва. Кеф ми е. Обмислям в момента една хубава идея, която ще предложа на ръководството.
Каква идея?
- Идея за нещо интересно, но първо искам да го коментирам с шефовете. Да мине през правния отдел и може да излезе нещо хубаво в скоро време.
Много хора ли те забравиха в последните години?
- Много. Но мен не ме притеснява. Както се казва - отръскай дървото и гнилите круши сами ще паднат. Ограничил съм си кръга, с който се срещам, и съм много по-доволен и спокоен.
Дълго време беше бизнесмен, какво те разочарова най-много в онзи период?
- Заблудих се, че като влезем в Европейския съюз, нещата ще са като в Европа. Но не е така. Опитахме да правим нещо, което на Запад щеше да стане, но не и тук. В един момент някой те смачква и всичко приключва.
От кое си изпати най-много?
- От прекаленото доверие, което имах към много хора. Но не съжалявам за нищо.
На какво държиш най-много?
- Много мразя лъжата и трябва на човек да му казваш истината, колкото и да боли, вместо да го излъжеш. Мен много са ме лъгали, много съм тъжал, но това ме укрепва и ми дава сили да вървя напред.
Щастлив ли си?
- Много. Радват ме хората покрай мен, децата, нищо че са в чужбина, а вече съм и дядо, имам внук. Изобщо не се оплаквам.