Легендарният треньор на Левски Васил Методиев-Шпайдела заяви, че не стъпва на „Герена". Причината - че в клуба все повече се залага на недоказани чужденци, а не на собствени кадри.
Той бе начело на тима от 1983 до 1985-а. Води генерацията сини юноши Борислав Михайлов, Ники Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Наско Сираков, Божидар Искренов... В първите си 6 вечни дербита той неизменно побеждава ЦСКА. Със сините Шпайдела вдига 3 шампионски титли, а през 1984 година постига требъл - титла, Купа на България и Купа на Съветската армия. За последно той работи в Левски по времето на Станимир Стоилов - бе скаут.
"Не стъпвам на "Герена" в момента, защото цялата обстановка ми е чужда. Този клуб, който беше моята любов...", заяви с болка Методиев в интервю за предаването "Спортен свят" по Канал 3.
Ето какво си спомни от първите си мигове в Левски. "Най-важното, което направих в началото, бе, че спечелих играчите на моя страна, въпреки че дойдох като чуждо тяло (б.р. - бил е шампион като играч и треньор с Локо Сф). Въпреки че не им харесваше много, аз исках да се подготвим физически максимално добре, а след това да мислим за другите компоненти на играта. Защото онези млади момченца, които бяха тогава, ненаиграли се млади кончета, трябваше да се спрат по някакъв начин. Един от мачовете с ЦСКА, който никога няма да забравя, е този, от който зависеше титлата през 1984 година. Тогава водехме с 2:1, а Гибона (б.р. - Божидар Искренов) се подигра и загуби топката в средната линия. Ако тогава Стойчо Младенов бе изравнил резултата, шампиони ставаха те. Хванах Гибона за ухото и го изкарах навън да го сменям. Публиката щеше да ме съдере, защото той иначе игра добре. Но Господ явно беше с мен в този мач. Вкарах Пламен Цветков и той след 10 минути вкара за 3:1. Дотогава в живота си такава тежест никога не бях чувствал".
И разкри кои са най-силните двубои на Левски под негово ръководство. "Мачовете със Щутгарт са върхът в треньорската ми кариера (б.р. - Левски елиминира германците през сезон 1983/84 в УЕфА след 1:1 като гост и 1:0 като домакин, и през сезон 1984/85 в КЕШ след 1:1 в София и 2:2 в Германия). С този успех и с трите купи, които спечелихме, нещата се обърнаха в моя полза. Просто Господ беше с мен. Спечелих битката футболистите да минат на моя страна. Мисля, че най-добрата генерация в историята на Левски е тази на моя отбор от онова време, а не тази на Гунди".
Методиев сподели и как се е справял със звездите си. "Трудно беше да контролирам големи характери като Сираков, Велев, Гибона. Имаше времена, когато нашите момчета бяха на щат в МВР. Но имаше и една случка, когато се бяха събрали на Копитото с един човек, когото полицията издирваше от 2 седмици. Бяха Гибона и Кокала - луди глави. Те по принцип се водят офицери в полицията, не се връзва да пият с него. Беше смешно. А на терена не вкарвах играчите си в релси. Дори много пъти просто ги пусках и им казвах да творят. Но се наложи да науча Гибона да играе за отбора. Питах го "Как искаш да играеш с топката 300 пъти в мача? Показах му, че получава 30 пъти кълбото и 20 пъти го губи, че така не е полезен. Той си помисли, че съм го нарочил".
Той бе начело на тима от 1983 до 1985-а. Води генерацията сини юноши Борислав Михайлов, Ники Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Наско Сираков, Божидар Искренов... В първите си 6 вечни дербита той неизменно побеждава ЦСКА. Със сините Шпайдела вдига 3 шампионски титли, а през 1984 година постига требъл - титла, Купа на България и Купа на Съветската армия. За последно той работи в Левски по времето на Станимир Стоилов - бе скаут.
"Не стъпвам на "Герена" в момента, защото цялата обстановка ми е чужда. Този клуб, който беше моята любов...", заяви с болка Методиев в интервю за предаването "Спортен свят" по Канал 3.
Ето какво си спомни от първите си мигове в Левски. "Най-важното, което направих в началото, бе, че спечелих играчите на моя страна, въпреки че дойдох като чуждо тяло (б.р. - бил е шампион като играч и треньор с Локо Сф). Въпреки че не им харесваше много, аз исках да се подготвим физически максимално добре, а след това да мислим за другите компоненти на играта. Защото онези млади момченца, които бяха тогава, ненаиграли се млади кончета, трябваше да се спрат по някакъв начин. Един от мачовете с ЦСКА, който никога няма да забравя, е този, от който зависеше титлата през 1984 година. Тогава водехме с 2:1, а Гибона (б.р. - Божидар Искренов) се подигра и загуби топката в средната линия. Ако тогава Стойчо Младенов бе изравнил резултата, шампиони ставаха те. Хванах Гибона за ухото и го изкарах навън да го сменям. Публиката щеше да ме съдере, защото той иначе игра добре. Но Господ явно беше с мен в този мач. Вкарах Пламен Цветков и той след 10 минути вкара за 3:1. Дотогава в живота си такава тежест никога не бях чувствал".
И разкри кои са най-силните двубои на Левски под негово ръководство. "Мачовете със Щутгарт са върхът в треньорската ми кариера (б.р. - Левски елиминира германците през сезон 1983/84 в УЕфА след 1:1 като гост и 1:0 като домакин, и през сезон 1984/85 в КЕШ след 1:1 в София и 2:2 в Германия). С този успех и с трите купи, които спечелихме, нещата се обърнаха в моя полза. Просто Господ беше с мен. Спечелих битката футболистите да минат на моя страна. Мисля, че най-добрата генерация в историята на Левски е тази на моя отбор от онова време, а не тази на Гунди".
Методиев сподели и как се е справял със звездите си. "Трудно беше да контролирам големи характери като Сираков, Велев, Гибона. Имаше времена, когато нашите момчета бяха на щат в МВР. Но имаше и една случка, когато се бяха събрали на Копитото с един човек, когото полицията издирваше от 2 седмици. Бяха Гибона и Кокала - луди глави. Те по принцип се водят офицери в полицията, не се връзва да пият с него. Беше смешно. А на терена не вкарвах играчите си в релси. Дори много пъти просто ги пусках и им казвах да творят. Но се наложи да науча Гибона да играе за отбора. Питах го "Как искаш да играеш с топката 300 пъти в мача? Показах му, че получава 30 пъти кълбото и 20 пъти го губи, че така не е полезен. Той си помисли, че съм го нарочил".
Накрая Шпайдела отправи и пожелание за 100-годишни-ната на клуба: "Дано се върнат успехите. Ако не повече, то поне да са толкова, колкото по мое Време!"