Кико Нарваес е един от футболистите, които имат честта да се нарекат шампион на Испания с „Атлети-ко" (Мадрид). През 1996-а испанският национал и Любо Пенев бяха атомното дуо в атаката на „дю-шекчиите". И това е последният златен дубъл на „Атлетико", за който Кико вкара 48 гола в 225 мача. Благодарение на негово попадение „Ла фурия" спечели олимпийско злато през 1992-ра в Барселона - за 3:2 над Полша.
Заради огромната конкуренция Кико има едва 5 попадения за испанския национален отбор, но две са срещу България. В последния наш мач на мондиал, завършил с катастрофалното 1:6 през 1998-а. Кико даде интервю за екипа на „Труд" на световното.
- Защо Испания отпадна така безславно от мондиала?
- Нашият отбор бе един уморен кон. Уморен от победи и мачове на топ ниво. Играчите изглеждаха като изцедени лимони. Срещу Чили през второто полувреме ми се струваше, че сякаш не искаме да спечелим. В главите нямаше мисъл за успех. Заради всичко това заслужено вече не сме част от световното.
- Какъв беше големият проблем на “Ла Фурия”?
- Със сигурност не бе спортно-технически, а психологически. Представете си ситуация, в която краката искат, а главата не. Не звучи реално за световен шампион? Може би, но това се случи. Звездите ни не са забравили как се играе футбол от екстра класа. Сигурен съм в тази теза. И излезе, че все едно турнирът им идва в повече и не са настроени да дадат максимума, за да са пак на върха.
- Това ли е краят на испанското футболно господство след две европейски и една световна титла?
- Всеки отбор достига своя лимит, вечни победители няма. Сега в Испания ще има полемики кой трябва да бъде викан в националния и кой не. Вероятно някои ще се откажат сами. Вероятно Шави Ернандес и Шаби Алонсо повече няма да играят. Но Испания е шампион за юноши и идват изключително талантливи младежи. Работи се по една и съща програма и нямаме причина да бъдем песимисти за бъдещето. Не е трагедия, че сме отпаднали рано. Ще се върнем в голямата игра и дано да сме още по-силни.
- Кой сега е вашият претендент номер едно за титлата?
- Германия. Най-вече заради триото Мюлер - Гьотце - Йозил. Впечатлиха ме срещу Португалия, другите отбори имат повече недостатъци. Но имайте предвид, че мачовете в групата са едно, а преките елиминации - съвсем друго. Ако нямаш ден, можеш да загубиш от по-слаб на пръв поглед отбор. Казах Германия, но това нищо не значи.
- Какво помните от българския футбол?
- На първо място големия приятел Любо Пенев. С него правехме страхотни неща в “Атлетико”. Станахме шампиони, той бе първият ни голмайстор. За съжаление не се разбра с треньора по някои въпроси и напусна преди участието ни в Шампионската лига. А един от любимите ми съперници е Христо Стоичков. От загубите от него не се срамувам, бе великолепен играч в един почти съвършен тим. Сега, като се засичаме, става много шумно. Коментираме стари комични истории около мачовете. Голям смях пада.
- Разкажете неща за партньорството ви с Пенев.
- Абсолютно завършен футболист от най-висока класа. Можеше да стреля с двата крака и с глава, да гардира, да дава “паса на смъртта” и често се възползвах от това. Рядко се срещат толкова комплексни футболисти, а той бе точно такъв. Много голове сме изработили заедно и радостното е, че феновете на “Атлетико” не са го забравили. Видяхме се в Испания около финала на Шампионска лига. Не се бе променил. Същият на външен вид, същият по характер. С неговата самодисциплина и перфекционизъм няма как да не успее и като треньор.
- Помните ли ваши голове срещу българи?
- Само в един мач на Испания съм вкарвал два пъти и това бе точно срещу България. Победихме ви с много голове, не помня резултата, а и да го помня, няма да ви го кажа от уважение (смее се и намига, а мачът е от Мондиал 1998 и завърши 6:1 за “Ла Фурия” - б.а. ). Имам, ако не се лъжа, и два гола в мач с “Атлетико” срещу ЦСКА (4:2 в 1/16-финал за Купата на УЕФА през 1998 г. - б.а.)
- “Атлетико” пак е шампион. Бихте ли сравнили двата отбора?
- Не обичам сравненията и не ги приемам за коректни. Единственото общо е Диего Симеоне. Тогава ми беше съотборник, сега е треньор. Но за вас ще направя сравнение. С вратаря от нашето поколение Хосе Молина защитата играеше на централната линия на терена. Днес с Тибо Куртоа на вратата отбраната е съвсем близо до него. Двата отбора си приличат може би само по заучените положения, които изпълняват.
- Приемате ли, че титлата на “Атлетико” е триумф на футбола над парите?
- До голяма степен - да. Бюджетът на “Атлетико” е много по-малък от този на “Барса” и “Реал”. Завършихме без загуба от тези съперници в шампионата. Жалко, че секунди не достигнаха “Атлетико” да спечели и Шампионската лига.
- Кои за вас са най-добрите защитник и нападател на световното?
- Всичко най-важно в мондиала предстои. В момента като бранител най-много ми харесва бразилецът Тиаго Мота. А при нападателите на сърцето ми е уругваецът Кавани. Но имам една уговорка - те са най-добри в моите очи, защото нас с Любо Пенев и Стоичков вече ни няма.
