Суперзвездата на Милан Златан Ибрахимович даде обширно интервю пред клубната легенда Масимо Амброзини за “Скай Спорт Италия”. В него той говори на различни теми, като разкри, че първоначално не е искал да удължава договора си с “росонерите”, но все пак е решил да го направи, за да не съжалява впоследствие.
“Всяка година, която минава, играчите се менят. Имаме треньор, който изисква от нас да играем по точно определен начин. Харесва ми как играем, той намери начин да извлече максимума от моите качества. Стефано Пиоли ме кара да играя по най-добрия начин, за да помагам на отбора. Той говори много с мен и изисква много както от мен, така и от тима. Нормално е винаги да искам да играя, но също така той е този, който винаги ми казва да играя дори когато искам да си почина. Аз съм на разположение дори когато Пиоли ме помоли да играя 45 минути в Лига Европа. Аз съм насреща, съотборниците ми много ме уважават и аз им помагам. Усещам това чувство на отговорност и то много ми харесва.
През лятото Пиоли ме попита какво искам да правя. Казах му: “Стига толкова, няма да продължа”. Притеснявах се за саможертвите и си мислех за семейството ми в Швеция. Ако направя още една година като тези шест месеца, то тогава - не. Пиоли ми отвърна: “Уважавам решението ти”. На следващия ден обаче той отново ми се обади: “Не е толкова просто. Вчера те пуснах твърде лесно. Ако не останеш тук, нещата ще са различни”. Отговорих му: “Тренер, направих своя избор”. След това отидох на почивка. Договорът не беше важен, на тази възраст той е безполезен. Нуждая се само от уважение и ценности. Предизвикателството обаче беше красиво и трудно. Помислих си, че не искам да изпитвам съжаление след това. Затова се обадих на Мино Райола и му заръчах: “Уреди всичко, нека продължим”. Но в началото бях казал “не”, не исках да оставам още една година.
Не се страхувах, когато се завърнах в Милан. Ситуацията беше същата като тази, когато подписах с Манчестър Юнайтед. Всички казваха, че скоростта на Премиър лийг е прекалено изтощителна. Аз обаче правя точно обратното на това, което всички казват. Сега ситуацията е различна от предишния ми престой тук. Преди 10 години предизвикателството беше различно. Сега всички казваха, че ще е невъзможно, тези приказки ме мотивират. Ако мога да направя такова нещо, то е по-голямо от това да отида в клуб, който вече е на върха. Тук ти трябва да си този, който ще върне отбора на върха, трябва да накараш останалите да разберат какво означава да си на върха.
Мисля, че отборът може да се цели в класиране за Шампионската лига. Играх тук 8 месеца. Но не само качеството и талантът са от значение, саможертвата и дисциплината също са важни. Всички малки детайли, които правят разликата. Не ми харесва, когато винаги се съгласяват с мен. Изглежда сякаш аз съм шефът, а ситуацията не е такава. Аз съм себе си и провеждаме дискусия, иначе не е добре за всички да се съгласяват с теб и да не изразяват своето мнение. Важно е съравнованието.
