Операцията с емисията акции на ЦСКА приключи на 19 май с провал. Това е точната дума, макар че повече от 5000 привърженици си купиха от ценните книжа с искреното желание да помогнат на клуба и с ясното съзнание, че стават съпричастни към съдбата му. Те обаче останаха твърде далеч от очакваната бройка от 20 000 фенове, а повече от 1 000 000 акции до изпълнението на успешната емисия останаха недокоснати. Шефовете на ЦСКА признаха, че не са искали да приложат план Б заради това, че той е бил на ръба на закона. А по-вероятно е да не са имали тези 3 000 000 лева, с които трябваше да бъде спасено това IPO, за да се усвоят реалните пари, които са близо три пъти по-малко.
Всички очакваха със затаен дъх обяснението на Александър Томов и Александър Тодоров за неуспешната емисия, но двамата по традиция не поеха отговорност. Те влязоха като победители на пресконференцията и обясниха, че тези 5720 акционери са ядрото на ЦСКА, а другите стотици хиляди (които вероятно не по-малко обичат клуба) да са „живи и здрави". Някъде между потока от приказки обвиниха за неуспеха липсата на инфраструктура, мудната система, банките, атаките от чужди и свои, „призраците от гардероба" и неграмотността. Не чухме те да имат вина, просто не са взели под внимание няколко фактора.
Шефовете препоръчаха на феновете да си вземат парите, но от съседната стая да си купят други акции, този път директно от „Лира Инвестмънт". Явно тази емисия е представлявала „суха тренировка" за същинския бизнес с ценни книжа, който ще започне след 40 дни. Другият вариант е парите да бъдат дарени направо за благото на клуба. Разбира се, акционерите могат и да си върнат парите, но Томов и Тодоров са наясно, че това са били безвъзмездни жестове на обичащите клуба, които няма да търсят ресто.
Така, акциите умряха, да живеят акциите! Задава се нова емисия, която трябва да бъде много по-успешна (сякаш първата счупи рекордите). На път са и генерален спонсор и два по-малки, които явно идват от далеч, защото вече близо година се очаква да се появят зад ъгъла. Важното обаче са добрите намерения, а от ръководството винаги могат да кажат, че хубавите работи стават бавно. А докато се случат готините неща на „Армията”, шефовете ще продължават да висят на вратовете на феновете.
Христо Бонински, „Меридиан Мач”
