Армандо е за "Командо", но не и за националния

В последните дни у нас се говори по­вече за тупаниците на треньора на вра­тарите на Берое Армен Амбарцумян, от­колкото за футбол. Явно в Ста­ра Загора отдавна е отворил врати боен клуб „Берое", за­щото освен екшъна между него и Атанас Рибарски се оказа, че Армандо е имал спречквания и с Иван Караджов и Благой Макенджиев. Във футбола винаги е имало и ще има кибритлии. На някои дори това придава особено очарование на карие­рите им. Като например Христо Стоичков.

Едни го определят като черта на характера, други като липса на възпитание... Когато говорим за клубен отбор, донякъде това може да го разберем. Но когато е замесен и националният тим, това е недопустимо. Защото Амбарцумян е треньор на вра­тарите в „А" отбора ни и трябва да е за пример. Това е лицето на футбола ни. Така се петни и авторитета на селекционера Петър Хубчев, защото той е из­брал щаба си.

Колкото и слабо да играем, колкото и да сме назад във все­възможни класации, колкото и негативизъм да пораждат ре­зултатите, националният тим трябва да държи поне едно добро морално ниво. В нашите географски ширини обаче и то­ва е трудно. Не че на Запад в подобни сцени не са били за­месени хора от щабовете на редица национални отбори. Но пък местните федерации ведна­га взимат мерки и следват сан­кции. А при нас все още няма нищо. Казват, че било вътре­шен проблем на Берое и те да се оправят. Но всъщност проб­лемът може да се окаже още по-дълбок и утре или в други ден да стане същото и в събле­калнята на националите.

Армандо може да е много до­бър специалист, но с изявите си в последно време е повече за партньор на Арнолд Шварценегер в „Командо", отколкото да служи за пример в нацио­налния тим.

Георги Пехливанов, „Меридиан мач”