„Мадрид е в червено и бяло", зарадва се Диего Симеоне, а по средата на морето от клубни цветове имаше син автобус. На борда бяха качени новите шампиони на Испания. За първи път от 10 години те не са от Реал Мадрид или Барселона. Привечер играчите на „дюшекчиите” започнаха да пристигат, но нямаше трофей, който да покажат на многохилядната тълпа. Оказа се, че президентът на федерацията е зает, затова награждаване не се състоя, но така или иначе никой вече не може да отнеме титлата на Атлетико. Рано или късно те ще си я получат.
Липсата на трофея не направи празненството по-малко бляскаво. Автобусът с играчите се движеше бавно, а феновете се катереха по дървета и светофари, за да зърнат любимците си. В Мадрид никога не са се събирали толкова много хора на едно място. Площадът „Нептун", където Атлетико празнува всичките си отличия, бе препълнен. Червени и бели мотопеди и велосипеди направиха шествие по улиците. Стана ясно, че 200 хиляди фенове са участвали в празненствата. А може би и повече...
Халфът Тиаго преди време сравни Атлетико с Робин Худ, тъй като с по-скромни възможности „дюшекчиите” се борят с богатите клубове. Да играеш мач за мач и да оцеляваш е клише, което при Симеоне се превърна във футболна философия. Вече е забравено, че всички ги бяха отписали. Дори аржентинецът каза, че е невъзможно да спечели титлата, тъй като за нея са абонирани Реал Мадрид и Барселона. Звучи наистина невероятно - от 18 години Атлетико не бе ставал шампион, а от 16 не бе оглавявал класирането дори за една седмица. Трябваше да чакат 14 години и 25 мача, за да спечелят градското дерби с Реал Мадрид, но при Симеоне триумфираха 2 пъти поред срещу вечния съперник.
Ел Чоло е човекът, който обедини клуба, с който се идентифицира. Той разчита на същите играчи, които бяха на дъното около Коледа през 2011 г. и тъкмо бяха отстранени от третодивизионния Албасете за Купата на краля. За нула време ги трансформира и превърна всеки един от тях в победител. Спечели Лига Европа, после разби Челси с 4:1 за Суперкупата на Европа, вдигна Купата на краля, за да се стигне накрая до триумфа с „невъзможната титла" в Примера и стигането до финал в Шампионската лига. В този период Атлетико спечели повече от грандовете Реал Мадрид и Барселона.
В шест мача през кампанията „дюшекчиите” не загубиха нито веднъж от Барса. Грабнаха титлата насред „Ноу Камп", не се пречупиха при визитите си на най-големите стадиони като „Бернабеу", „Сан Мамес", „Местая", „Аноета" и „Санчес Писхуан". В Шампионската лига триумфираха още на митичния „Сан Сиро" и „Стамфорд Бридж". Освен това не загубиха нито веднъж на своя стадион. Очевидно е, че не става дума за щастлива случайност. Невъзможно е да се каже със сигурност, но това вероятно е най-трудната за печелене титла в Испания.
Логиката показваше, че хегемонията на Барселона и Реал Мадрид ще продължи. Симеоне припомни, че разликата в бюджетите е „само" 400 милиона евро повече в полза на грандовете. Освен това всяка година Реал и Барса печелят три пъти повече от тв права. Голмайсторът на Атлетико (Фалкао) напусна миналото лято. Новият реализатор на дюшекчиите (Диего Коща) ще го последва. Всичките 11 играчи, които бяха на терена в последния кръг, струваха по-малко от 40 милиона евро, а Барселона само за Фабрегас плати повече от тази сума. Както и Реал Мадрид за Ияраменди.
Атлетико го направи по трудния начин. В последните седмици от сезона „дюшекчиите” изглеждаха изтощени. Повечето от играчите натрупаха прекалено много мачове и това започна да се усеща негативно. Симеоне не можеше да прави ротации, тъй като не разполага с достатъчно дълбочина на състава. Левият бек Филипе Луис сподели, че напрежението е било брутално. След като Атлетико пропусна да стане шампион в предпоследния кръг у дома срещу Малага (1:1), на „Ноу Камп" срещу Барса стана още по-лошо, когато Арда Туран и Диего Коща напуснаха контузени, а Алексис Санчес откри за каталунците с феноменален гол, дошъл от нищото.
Симеоне клатеше тъжно глава край игрището. На почивката той каза на играчите си, че са по-добрият отбор. Последваха три голови положения в първите три минути на второто полувреме. При третото резултатът бе изравнен. До края имаше достатъчно време, но Барселона не реагира. Ако изключим отменения гол на Меси, каталунците не създадоха нищо, а и Атлетико не им го позволи.
Когато мачът свърши, Симеоне побърза да се свърже със синовете си в Аржентина, които го чакаха на телефона. Дяволският план на Ел Чоло бе изпълнен до съвършенство, феновете на Барса бяха тъжни, че са загубили титлата, но аплодираха новия шампион. Те осъзнаваха, че са станали свидетели на нещо изключително.
Халфът Тиаго преди време сравни Атлетико с Робин Худ, тъй като с по-скромни възможности „дюшекчиите” се борят с богатите клубове. Да играеш мач за мач и да оцеляваш е клише, което при Симеоне се превърна във футболна философия. Вече е забравено, че всички ги бяха отписали. Дори аржентинецът каза, че е невъзможно да спечели титлата, тъй като за нея са абонирани Реал Мадрид и Барселона. Звучи наистина невероятно - от 18 години Атлетико не бе ставал шампион, а от 16 не бе оглавявал класирането дори за една седмица. Трябваше да чакат 14 години и 25 мача, за да спечелят градското дерби с Реал Мадрид, но при Симеоне триумфираха 2 пъти поред срещу вечния съперник.
Ел Чоло е човекът, който обедини клуба, с който се идентифицира. Той разчита на същите играчи, които бяха на дъното около Коледа през 2011 г. и тъкмо бяха отстранени от третодивизионния Албасете за Купата на краля. За нула време ги трансформира и превърна всеки един от тях в победител. Спечели Лига Европа, после разби Челси с 4:1 за Суперкупата на Европа, вдигна Купата на краля, за да се стигне накрая до триумфа с „невъзможната титла" в Примера и стигането до финал в Шампионската лига. В този период Атлетико спечели повече от грандовете Реал Мадрид и Барселона.
В шест мача през кампанията „дюшекчиите” не загубиха нито веднъж от Барса. Грабнаха титлата насред „Ноу Камп", не се пречупиха при визитите си на най-големите стадиони като „Бернабеу", „Сан Мамес", „Местая", „Аноета" и „Санчес Писхуан". В Шампионската лига триумфираха още на митичния „Сан Сиро" и „Стамфорд Бридж". Освен това не загубиха нито веднъж на своя стадион. Очевидно е, че не става дума за щастлива случайност. Невъзможно е да се каже със сигурност, но това вероятно е най-трудната за печелене титла в Испания.
Логиката показваше, че хегемонията на Барселона и Реал Мадрид ще продължи. Симеоне припомни, че разликата в бюджетите е „само" 400 милиона евро повече в полза на грандовете. Освен това всяка година Реал и Барса печелят три пъти повече от тв права. Голмайсторът на Атлетико (Фалкао) напусна миналото лято. Новият реализатор на дюшекчиите (Диего Коща) ще го последва. Всичките 11 играчи, които бяха на терена в последния кръг, струваха по-малко от 40 милиона евро, а Барселона само за Фабрегас плати повече от тази сума. Както и Реал Мадрид за Ияраменди.
Атлетико го направи по трудния начин. В последните седмици от сезона „дюшекчиите” изглеждаха изтощени. Повечето от играчите натрупаха прекалено много мачове и това започна да се усеща негативно. Симеоне не можеше да прави ротации, тъй като не разполага с достатъчно дълбочина на състава. Левият бек Филипе Луис сподели, че напрежението е било брутално. След като Атлетико пропусна да стане шампион в предпоследния кръг у дома срещу Малага (1:1), на „Ноу Камп" срещу Барса стана още по-лошо, когато Арда Туран и Диего Коща напуснаха контузени, а Алексис Санчес откри за каталунците с феноменален гол, дошъл от нищото.
Симеоне клатеше тъжно глава край игрището. На почивката той каза на играчите си, че са по-добрият отбор. Последваха три голови положения в първите три минути на второто полувреме. При третото резултатът бе изравнен. До края имаше достатъчно време, но Барселона не реагира. Ако изключим отменения гол на Меси, каталунците не създадоха нищо, а и Атлетико не им го позволи.
Когато мачът свърши, Симеоне побърза да се свърже със синовете си в Аржентина, които го чакаха на телефона. Дяволският план на Ел Чоло бе изпълнен до съвършенство, феновете на Барса бяха тъжни, че са загубили титлата, но аплодираха новия шампион. Те осъзнаваха, че са станали свидетели на нещо изключително.
Сид ЛОУ, The Guaridan