България има как да е различна

Националният отбор на България започна своята квали­фикационна кампа­ния за Мондиала след четири годи­ни с драматичен успех с 4:3 над... Люксембург. Без значение от резултата с Люксембург, едно нещо е ясно - ние сме тотален аут­сайдер в компания­та на Швеция, Хо­ландия и Франция, а основната цел е да се започне от­някъде. Факт, че Петев е с 80% от футболистите, кои­то лепнаха незали­чимото петно сре­щу Япония на „Ки­рин къп", това си е изцяло по негово лично желание, противно на твър­дението му, че „България няма как да е различен от­бор". Напротив, има, защото дума­та „подмладяване" в национален от­бор звучи идиотс­ки. Това не е клуб, в който тренираш всеки ден с футбо­листите, обигра­ваш ги, развиваш ги и можеш да нап­равиш наистина класен отбор за години наред, или пък да припечелиш от трансфери. Тук събираш най-доб­рото, с което раз­полагаш, ако ще играчите да са на по 40 години, изиг­раваш съответните два мача или цял цикъл и толкова. Затова подмладя­ването не е реше­ние, а изказвания от сорта на „Това са футболистите, които има Бълга­рия", далеч не са реални. В последните месеци, в които Пе­тев води България, той успя да се забърка в достатъчно скандали и препир­ни с футболисти. Пример за това са Андрей Гълъбинов и Валери Божинов, с които той така се скара, че се зака­ни докато е селек­ционер да не ги по­вика повече. Подо­бен е случаят и с Петър Занев, който само преди дни из­рази своето възму­щение от Петев, работата и избора му на футболисти.

По една или дру­га причина, настоя­щият треньор се отказа от много футболисти, които биха могли да свършат работа. Далеч сме от това да му даваме оцен­ки. Такива може да има в края на ци­къла. Ако отборът има израстване, дори и да няма класиране, то Пе­тев ще е прав. Ако се провали отново, тогава ще си поне­се отговорността, факт е обаче, че извиканите сега не са футболистите на България. „Мериди­ан Мач" ви предс­тавя идеалната единайсеторка на неповиканите, плюс няколко ре­зерви, които също са имали място в държавния тим преди време.

Ники Михайлов
Трудно е в мо­мента да извикаш Ники Михайлов, до­ри ако си селекци­онер и се казваш Боби Михайлов. От един от топталантите в Европа, той се докара до ситуа­ция да стои дълго без отбор. По прин­цип обаче, стига да е във форма, Ми­хайлов със сигур­ност ще е сред опциите.

Йордан Минев
Един от темата за подмладяването. Ако някой намери по-добър десен бранител у нас, веднага да поема селекционерския пост. Ако причина­та да не го викат са 35-те му години, лошо. Ако има някакви други проб­леми, тогава тема­та е друга. Минев обаче е най-силни­ят защитник на шампионите в мо­мента, независимо дали става дума за Шампионска лига или Първа лига.

Александър Александров
Защитникът дър­жи постоянно висо­ко ниво от Лудогорец и Левски. Не е свръх класа, не е футболист, който може да бъде гръб­накът в следващите 10 години, но пък има достатъчна класа да е титуляр в този отбор.

Николай Бодуров
В интерес на ис­тината, Бодуров направи достатъчно простотии, за да не е част от национал­ния отбор. Дори в момента стои и си търси отбор. Подоб­но на Михайлов обаче, качества има и ако влезе във форма ще е опция със сигурност.

Петър Занев
Капита­нът на Амкар е ясен – класа отляво, каквато малко футболисти имат. Той обаче влезе в конфликт с Петев и сега ще има да се чудим кой да запъл­ва дупки в тази зо­на.

Владимир Гаджев
Парадоксалното е, че Влади Гаджев бе викан, когато бе в ужасна форма, без отбор и какво ли още не. Сега, когато играе в Ковънтри, макар и в ниските дивизии на Англия, не може да се дореди до повиквателна. Със сигурност е оп­ция занапред.

Симеон Славчев
Със сигурност ка­риерата му не се раз­ви по начина, по кой­то се очакваше. На­ем в Кипър, сега в Полша, халфът не може да намери себе си. За неговото невикане няма как да се сърдим на Петев, но доскоро бе в плано­вете му.

Станислав Манолев
Поредният пад­нал та­лант, който в момента се чуди дали да се надява на чудо и трансфер в чужбина или да приеме офертата на ЦСКА-София, макар да се кълнеше, че в Бъл­гария не му се връ­ща. Професор както като десен брани­тел, така и като де­сен халф, той би трябвало да е пла­новете на Петев до­ри за капитан, стига да е с отбор и здрав.

Христо Златински
Халфът беше лю­бимец на Ивайло Петев, докато тре­ньорът водеше Лудогорец. Сега обаче вече не получава повиква­телни за нацио­налния тим, макар определено да има качества.


Венци Христов
Венци е поредни­ят, който се скара с Петев по време на турнето. Случаят бе малко потулен, но е ясно, че има­ше скандал и зара­ди него Венци повече не е викан. В интерес на исти­ната, в последните няколко мача загуби мястото си дори в Левски, но иначе е сред големите опции в атака, още повече, че за миналия сезон бе актуалният голмайстор на „сините”.

Валери Божинов
Най-сложното име в списъка. Божи бе скъсан от критики за формата, килограми­те, държанието си, работата извън тере­на, какво ли още не. Факт е обаче, че той продължава да беле­жи като невидял с екипа на Партизан, а при тези показатели да не е част от наци­оналния отбор си е чисто слугуване на ината от страна на Петев.

Резервите
Тук също е пълно с куп интересни имена. В защи­та опции също има много, като сред тях е изпадналият в немилост в Лудогорец Георги Терзи­ев, както и ка­питанът на Левс­ки Веселин Ми­нев, за който важи почти същото, което и за брат му - неве­роятна класа, дори и на 35 години. В халфовата линия си зас­лужава да споменем името на Стефан Ве­лев, който направи невероятна пролет с Локо (Пд) и си заслу­жи трансфер в чуж­бина. Сега обаче не получава повиква­телни. Най-много оп­ции обаче има в ата­ка, където ги няма Илиян Мицански, Спас Делев и скандалния Гълъбинов, който се скара с Петев. Кол­кото и да звучи ере­тично с оглед на планираното подм­ладяване, защо не за някои отделни ма­чове да се разчита на класата на Кам­буров и Гъргоров, въпреки напредна­лата им възраст.

Всичко това по­казва, че България има футболисти, факт е, че сред тях няма толкова много от свръх световна класа, които да направят разликата в мач с Франция, нап­ример, но поне из­бор има. Затова ко­гато се казва, че е извикано абсолютно всичко в състава, трябва да се внима­ва. Иначе хубав или лош, изборът на Пе­тев е такъв и Бълга­рия трябва да заста­не плътно зад него. Поне до следващия провал...

Стефан Дачев, „Меридиан мач”