България победи Япония с 2:0 като гост в Нагоя. При предварителните очаквания на букмейкърите за почти сигурна победа на домакините това може да се възприеме и за изненада. При непрекъснатия възход на националния отбор на България, започнал под ръководството на Любослав Пенев, всъщност успехът не е нищо ново. Независимо от силата и качествата на съперника българските национали все по-убедително намират начини да стигнат до успеха.
А в Нагоя съперникът бе от висша класа. Същата тази Япония ще играе на турнира за Купата на конфедерациите, започваш след две седмици в Бразилия. Същата тази Япония догодина на световното ще гони четвъртфинал. Същата тази Япония е суперсилата на своя континент. И в заключение, тази Япония притежава съвкупност от екстра класа майстори, каквито не е имала никога в своята история. В последните години японците са най-котираната футболна стока, а с изявите си оправдават всеки вложен евроцент.
Всеки неутрален наблюдател би заложил без капка съмнение на високата класа на японците срещу наглед сивите и безлични българи, които са напълно непознати за света на големия футбол. Болшинството от невзрачното местно първенство, останалите от не чак дотам престижни клубове в Европа. На терена обаче стойностите през цялото време изглеждаха коренно противоположни. Спас Делев от ЦСКА бе много пo-впечатляващ с топката от Кагава от Манчестър Юнайтед. Резервата на фулъм и нежелан в собствения си клуб ПСВ Станислав Манолев бе много по-полезен от звездата на Бундеслигата Хасебе. Влезлият през второто полувреме Нагатомо от Интер бе плах новобранец в сравнение с Радослав Димитров от Славия. И така може да се премине по всички постове.
След година и половина изграждане под ръководството на Любослав Пенев за възходи и падения, за възторг и страдание вече въобще не можем да говорим. Този отбор има стил, има стабилност, има предвидимост, има своите ефикасни оръжия. Благодарение на тази съвкупност от качества България може да вкара гол на всеки, а както се видя в Нагоя, може и да победи всеки. Защото качествата на играта на японците не отстъпва съществено на най-големите сили във футбола. Притежават абсолютно същата бързина, могат също толкова успешно да контролират движението на топката, практикуват същата висока преса. И с всичките супероръжия на модерния футбол Япония не получи и най-малък шанс за победа срещу гостите от България.
През последните 16 месеца бяха изписани много суперлативи за българския национален отбор. 90 процента от тях бяха за треньора Любо Пенев. Трудно може да бъде прибавен някакъв нов щрих след видяното в Нагоя. Българите отново бяха брилянтни в отбрана. Българите отново използваха максимално добре шансовете си за опасни атаки. Българите не дадоха на съперника възможност да се усети по-силният отбор на терена. Досущ както в Копенхаген и Прага. За да устоиш обаче на тим с класата на Япония, трябва да притежаваш абсолютна увереност. А тя идва от класата. Иван Иванов отдавна вече не е за Партизан Белград. Той заслужава да играе 8 много по-голям клуб. Иван задава огромна част от сигурността в ариергарда. Човекът до него, било то Бодуров, Илия Миланов или Александров, е силно облекчен от присъствието му. В миналото крайните защитници създаваха доста проблеми, а през техните зони често ставаха опасните неща. В последната година България на практика няма проблеми от крилата на противника.
В средата на терена Дяков, макар и да изглежда като пълен дърводелец, държи фронта и не дава много възможности пред съперника. Във важните моменти или ще се пребори за топката, или ще извърши нарушение. Гаджев в националния и Гаджев в Левски са две различни лица. Джекил и Хайд! Половината интелект в играта на българите идва от Влади Гаджев. Другата част от Георги Илиев, който едно е на години, второ е от борещия се да не изпадне Черно море. И този същият футболист игра над нивото на Бундеслигата. В нападение е ясно, там има и скорост, и идеи благодарение на Ивелин Попов и когото реши да пусне Любо до него.
След победа като тази срещу Япония няма как да не стане още по-крепка мечтата за класиране на световното първенство, футболът е жестока магия - всичко хубаво може да бъде забравено, ако отборът не постигне целите си. И няма да е честно. Тази България, която се представи за пореден път силно, не заслужава да зависи от едно класиране. Това ниво на игра и представяне трябва да бъде поддържано години наред. Ако може с този треньор, ако той пък реши да се развива още по-нагоре, където му е мястото, с пълна приемственост. Любослав Пенев начерта философията на българския национален отбор по футбол за следващите 30-40 години. Прагматична философия, основана върху реалностите в българския футбол. Никой не трябва да се заблуждава, че Любо, ако има потенциала на японците, ще подгони съвсем различни цели, а тимът ще играе съвсем друга игра. Но пак с цената на крайния успех. Победителите от калибъра на Любо Пенев винаги се прицелват най-високо.
Най-прекрасното е, че на хоризонта не се очертава ново потвърждение на максимата "Хубава работа, ама българска". Този отбор ни даде достатъчно основание да смятаме, че някакви срамни изненади са напълно изключени.
Жаклин Михайлов, „Тема Спорт”
