Баскетболът ни е омерзен и очернен

В събота вечер бъл­гарският баскетбол беляза най-голямото падение в своята ис­тория. Или поне в съ­временната си така­ва, макар да е много съмнително, дори и невероятно за вярва­не, че е имало по-низко падане от това, на ко­ето бяхме принудени да станем свидете­ли в зала "Универсиада" меко да се каже, че турнирът за Купата на България е опорочен. Това е слаб епитет за сцени­те, които се разигра­ха пред очите на всич­ки онези, които тол­кова много обичат тази игра. А дори и на тези, които може и да не я разбират, но бяха там, за да подкрепят своя отбор.

Разбира се, не става въпрос за резултата от преиграния мач между Левски и Рилски спортист. За съжале­ние в последните три дни не остава време и място да говорим за баскетбол, а за стра­нични фактори, които дърпат този спорт толкова надолу, че играта остава встра­ни. Защото е факт, че двата отбора, баскетболистите им по­не, дадоха всичко от себе си. И заслужават аплодисменти за то­ва, което показаха. Те направиха наистина достоен спектакъл за полуфинал и нямат ви­на за безумията, кои­то станаха след края на мача. Точно към тях трябва да се от­несем изключително сериозно, защото те нито а да бъдат допуска­ни да се повтарят, нито някой печели от тях.

Поведението на Константин Папазов от първия полуфи­нал в петък, до шамара срещу Борислав Чилингиров, директор на Рил­ски спортист в събота вечер и след това неадекватното му изказване пред медиите, може да се определи са­мо   ка­то едно абсолютно безумно! Първо, защото от чисто чо­вешка, етична и мо­рална страна не може да се толерира. Вто­ро, защото е от длъж­ностно лице, пред­ставящо  клуб Левски, с тол­кова много фенове и хора, които обичат спорта и на които не бива да се допуска да се дава по­добен пример. И тре­то, защото е от чо­век, който е НАЦИО­НАЛЕН ТРЕНЬОР на България!

Още по време на двубоя Папазов бе изпаднал в амок, правейки самолети и влакчета на ра­достта, макар 11 секунди преди сире­ната   Йордан Бозов да бе сам на тройката и да бе на ня­колко сантиме­тра от това да прати полуфинала в продължение. До­тук - нищо ново, биха казали някои. Следствията обаче са неописуеми. Вме­сто след края на ма­ча Тити да отиде и да поздрави феновете на Левски, той отиде да ликува пред тези на Рилски спортист!? Защо? ' Защото били подкре­пяли Галил Гилбоа в Самоков преди годи­на? Те си плащат би­летите и сами изби­рат за кого да викат. И може би са подкрепя­ли израелците, именно заради поведението на Тити!? Папазов не се спря дотам, а събле­че едно дете с фланел­ка на Хийт, за да я облече той и да се радва отново пред фе­новете на Рилски, а не пред тези на Левски. След това извика аме­риканеца и го ЦЕЛУВА ПО УСТАТА! Полиция­та пък кротко стои и не прави нищо, а дори Георги Младенов и Ве­лислав Вуцов не могат да спрат всичко то­ва... Поантата с псувните и шамара срещу Чилингиров пък я оставяме без комен­тар.

И, ако като треньор на Левски г-н Папазов може да си позволява подобно поведение, макар отново да уточня, че едва ли ня­кой в ръководството на този клуб в момен­та да е доволен и горд, то като нацио­нален треньор това е недопустимо. Меко казано. Самият Папа­зов трябва сам да си подаде оставката след всичко това, ко­ето направи. На мига. Защото подобно пове­дение не може да оли­цетворява България! И ако той не го направи, то Управителният съ­вет на федерацията, начело с Георги Глуш­ков, трябва да му я по­искат. В противен слу­чай това ще означава, че те подкрепят това безумие.

Някак встрани може би остава фактът, че това поведение не се случва за първи път. А псувните на майка, разменени с Людмил Хаджисотиров, или пък предотвратена­та ръкопашна схватка с Росен Барчовски са просто капка в море­то.

Но да се върнем на опорочения  турнир. Същият то­зи национален треньор "забрави", че пет чужденци не мо­гат да играят едно­временно, защото бил „неопитен" в това отношение. И нека да уточним още нещо. Левски едва би Рилски спортист за втори пореден път, с мини­мална разлика, въпреки че бюджетът на сини­те се предполага, че наближи 2 милиона ле­ва с привличането на Хийт, докато този на самоковци е около 3 пъти по-малък! Това е вметка просто за ба­скетболните специа­листи и начина на во­дене на мач.

И едно заключение. Ако г-н Папазов се чуди защо феновете на Лев­ски не викат на Росен Барчовски „к..во", а тези на Рилски го обиждат със същия този епитет, то да погледне как единият си води мача кротко и не се заяжда с никого, докато другият тър­си всеки удобен мо­мент, за да „изригне" по своя си начин. И да­ли Барчовски се занимаваше с феновете на сините след края на мача? Или прие пора­жението, поздрави пу­бликата и играчите на Левски заедно с Тони Дечев, докато нацио­налният треньор бе в своя си свят.

Хари Латифян, в-к "Тема спорт"