Има смисъл само от една класация за футболист на годината - тази, от която победителят си тръгва със "Златна топка". Но все пак традицията повелява маргинална класация да се прави и за всяка отделна страна. И всяка година по, същото време се разгарят страстите. През тази те са на възможно най-безинтересното ниво, дори ако още малко се проточи времето, може и да не се случи събитието.
Съспенс отсъства, някакво гласуване все пак се е състояло, футболистът на годината е ясен - вратарят на Лудого-рец Владислав Стоянов. Той ли е обаче най-яркия футболист на България за миналата 2014 година. Отговорът е категорично не.
България през 2014 година имаше само един футболист на световно ниво в изявите си и той се наричаше Димитър Бербатов. Това е единствената истина и тя не може да бъде преборена с никакви комплекси и реверанси към делиорманското величие. Не става въпрос за минало време, а за реално настояще.
Големия Димитър Бербатов си остава единствената непоклатима стойност на българския футбол без изгледи скоро да се появи конкурент на хоризонта, факт, който се превръща в диагноза. Разликата във възрастта между Христо Стоичков и Димитър Бербатов е 15 години. Точно толкова изминаха от някогашното изгрява-не на Стоичков през 1985-1986 и това на Бербатов през 1999 - 2000. По хронологията през 2014-2015 година би трябвало да се появи следващият. Някой на 19-20 години, който вече да е заявил претенции за световна слава.
Обезпокоителното е, че такъв няма. Добрият вратар на Разград не решава проблема. Не го решават и малкото средни откъм класа българи в звездния състав на актуалния участник в Шампионска лига. Такъв няма в ЦСКА, няма и в Левски. Няма го и в провинцията, откъдето всъщност се пръкнаха мегазвездите Стоичков и Бербатов. Това съждение е най-тежката присъда за българския футбол. Всички останали проблеми са като бял кахър, след като във футболното меню не присъства основното блюдо - човекът със звездния статут. Този, който предизвиква ажиотажа и вълнението сред публиката. И през 2014 година точно това правеше великият Димитър Бербатов.
За пореден път се видя, че това момче освен крака има и глава. След като кариерата му бе тръгнала на доиграва не, той успя от ново да вземе вярното решение. Смени местообитаването, при това при почти идеални условия. Замени космополитния Лондон с княжеството Монако. Уж отиде да за мести за месец-два Радамел Фалкао, а по всичко личи, че ще остане далеч по-дълго. И определено планира едно величествено завършване на кариерата си след няколко години.
След две седмици Митко ще навърши 34 години и фактът, че продължава да играе на възможно най-високото ниво, е показателен. Отборът му се класира за осминафиналите от Шампионска лига, а в първенството на франция се бори за челните места. До него играят страхотни футболисти. Арената не е също за пренебрегване - стадион "Луи 2" е мястото, на което са проведени най-много европейски финали. Клубът също не е кой да е. Монако е постоянно сред най-добрите в Европа от 1975 година та до наши дни. Бе сериозна европейска величина тогава, когато Лион и Марсилия бяха сред миманса дори във Франция. Не случайно монегаските имат финал в евротурнирите и през 1992 година, и 12 години по-късно. Много сериозна футболна марка - преди Бербатов в княжеството са отсядали футболни богове от ранга на Ходъл, Клинсман, Уеа. На първо четене се набиват 9 имената на трима световни шампиони от 1998-Анри, Трезеге и Пти. Това е Монако -винаги на върха на футболната пирамида. И там е той - единственият българин, който продължава
да е световна величина. Естествено, че е той е футболната звезда на България. Няма го в националния вече 5 години, низвергнат е като родоотстъпник, лансират се други измислени герои и какво от това. Докъде стигнаха тези, на които Бербатов пречеше да се развиват. Онези, които се потискаха от афоризма с каляската? До Мерсин!
Историята в последните 5 години категорично доказа правотата на Димитър Бербатов. Няма никакъв смисъл да се бие с въздушни кули. Няма да е Бербатов, когото познаваме, ако се върне в националния някога. Това за него е безсмислено начинание.
За какво да играе за обречени каузи и после да събира само негативи. Защото е ясно, че дясното бекче и вратарчето не са интересни. Но ако той направи два пропуска или пък не се затича за някоя топка, веднага ще бъде нападнат.
Той му е намерил цаката да се доказва по друг начин. С кариера в конвертируемата част на Европа. Започна от Германия, покори Англия, сега играе в петото по сила първенство в Европа. На неговите години други световни звезди вече са в Австралия, Америка или в Суперлигата на Индия. А той все още е в играта. Няма такъв в българския футбол, който да бъде поставен до Бербатов по всички критерии за успешност. Един е стигнал върха, но само в един клуб. Друг пък е играл по-дълго, но няма нито титла, нито участие във финал за КЕШ/ШЛ. Трети пък се е доказал на повече места, но само в една страна. Четвърти е приключил прекалено рано с футбола. Повечето дори минаха през славно завръщане в родното ни първенство. Друг като Бербатов няма. С два финала за Шампионска лига, с титли и индивидуални призове в Англия, с водеща роля за един от най-добрите отбори в Германия по неговото време. За пари няма какво да говорим, бие останалите 8 пъти! И сега на 34 години - лидер на Монако. Не е Реал Мадрид, но на 34 години това си е почти максималното. Имаш мачове на високо ниво всяка седмица, бележиш голове, играеш пред изискана публика, свикнала да гледа големи майстори. Какво повече може да иска един футболист, който е преминал зенита си.
Извън чисто футболните му достойнства, Бербатов зададе и културен модел за успешния българин на бъдещето. Сега виждаме неговото копие в цялостното излъчване на Григор Димитров. Много черти от поведението на Бербатов могат да се открият и у Матей Казийски. Те са новите българи, гражданите на света. Чудесно е, че не могат да бъдат вкарани в тесните рамки на шаячната правда. Това са хора без комплекси, които не искат да натрапват на света непълноцеността в природата на тяхната малка нация. Колкото и кощунствено да звучи за ушите някои псевдопатриоти, може би пък България трябва да се промени, за да стане достойна за тях!? Някои все още се обиждат, недоволстват, но какво от това! Всъщност Бербатов представлява всичко това, което наричаме добрия пример в живота. И следващите няколко гении във футбола имат много какво да вземат от него.
Жаклин Михайлов, „Тема Спорт”