Казват, че една рок група не е истински велика, докато всичките ѝ членове са живи. Легендите в автомобилния спорт също живеят на ръба. Всекидневните им схватките със смъртта носят голяма част от аурата. По ирония на съдбата Михаел Шумахер се изправи очи в очи със своята, след като слезе от болида.
Днес Шуми навършва 48 години. Това е четвъртият поред рожден ден, който ще прекара в болничното легло в къщата на брега на Женевското езеро. До онзи фатален миг във Френските Алпи животът му беше като сбъдната коледна приказка. Оставаше му само да изживее няколко десетилетия като щастлив (и много богат) млад пенсионер, да обикаля света и да напътства сина си Мик, който реши да го последва в кариерата.
Но между Коледа и Нова година край Мерибел най-успелият пилот във Формула 1 се срещна със смъртта. Толкова пъти бе успял да ѝ избяга. Заигра се с нея още като юноша бледен, когато трябваше да се доказва като достоен в един шампионат, пълен с отлични пилоти. Козът му беше амбицията. Михаел беше готов на всичко и бързо си спечели куп врагове заради безмилостните си маневри на пистата. Именно така взе и първата титла - умишленият удар по болида на Деймън Хил в последното състезание в Австралия го остави с една точка отпред в крайното класиране.
Такъв е от малък. Още преди Формула 1. През 1991-ва в един от по-малките шампионати мина през колата на Дерек Уоруик, защото реши, че го бави. Британският ветеран изскочи от кокпита и го подгони пеша. Почти успя да го спипа в бокса, но намесата на околните предотврати юмручна саморазправа.
Критиките никога не са трогвали Шумахер. Германецът не е от тези, които ще се разплачат от чужди неволи. Навлече си упреци и с демонстративния триумф на „Имола" през пролетта на 1994 година, около час след смъртта на великия Айртон Сена. Впоследствие обясни, че не бил разбрал за инцидента. Младият шампион е същият и извън пистата. Разбира го и старият му приятел и колега Хайнц-Харалд Френцен, когато Михаел безцере-монно му отмъкна приятелката -бъдещата си съпруга Корина.
Ерата „Ферари" започна трудно и волята на германеца е от главните фактори в превръщането на тогава средняшкия тим в хегемон. Шумахер работи наравно с всички от техническия екип по преработването на „камиона”, който провали Герхард Бергер и Жан Алези, в шампионски болид. Голямата битка тогава бе с „Макларън" и Мика Хакинен. Двубоите им остават легендарни, а при един от тях (но с Дейвид Култард, съотборника на Хакинен) Шуми на свой ред скочи на саморазправа - обвини твърдоглавия шотландец в опит за убийство.
Над десет години по-късно германецът, вече притежател на почти всички рекорди във Формула 1, отново напомни за себе си. През 2011 -а в Унгария Шуми се опита да потъпче безмилостно бунта на Рубенс Баричело, който преди това дълги години му бе подгласник във „Ферари". Отношенията между двамата си останаха хладни и бразилецът се опита да унижи стария лъв, като го изпревари от външната страна на „Хунгароринг". Шумахер обаче го притисна до стената и му остави едва няколко сантиметра да мине, когато стана ясно, че този път и противникът няма да отстъпи.
Тогава съдбата напомни на Шуми, че никой не е забравен. Сред съдиите бе онзи Уоруик, който се опита да го превъзпита като млад. Може би ако беше успял, Формула 1 все още нямаше да има седемкратен световен шампион. Въпреки липсата на формално нарушение на правилника той му наложи тежко наказание - десет места назад на старта за следващата гонка заради „лош пример за младите пилоти".
Съдбата помилва Шуми още няколко пъти. Най-знаковият бе катастрофата с мотоциклет в началото на 2009 г., когато едва не си чупи врата в опит да навакса липсата на адреналин извън пистата. За сметка на това го настигна в най-неподходящия момент - семейна ваканция на ски. Така вече четири години Шумахер гледа смъртта в очите. Сам, далече от другите, както и печелеше титлите си за „Ферари". Явно е останал все така неотстъпчив. Може би в крайна сметка ще успее да я избута встрани и да продължи напред. Мнозина го обичат, мнозина го мразят. Но всички се прекланят пред Михаел Шумахер.
Емил Атанасов, „Труд”