Борис Бекер: Опонентите на Федерер видяха цепнатина в бронята

Носителят на 6 титли от "Големия шлем" Борис Бекер коментира "Уимбълдън" за английския медиен гигант „Би Би Си”.

Вчера Роджър Федерер изигра изключителен не толкова по качество, колкото по напрежение, петсетов двубой срещу колумбиеца Алеандро Фая и успя да спечели мач, в който на няколко пъти сякаш вече беше загубил.

Ето как вижда играта на Федерер, представянето и бъдещето след този мач известния като бум бум Бекер тенисист от близкото минало.

В действителност, ние не виждаме стария Федерер в последно време. Поне не този, който надигра Анди Мъри на финала на "Аустрелиън Оупън".

Не беше унизително да загуби от Робин Сьодерлинг на "Ролан Гарос". Той игра добре, но не беше велик. Знам,  че сме свикнали да говорим за отличията  на Федерер, но нещо липсваше. Може би това просто беше лош ден. Може би имаше малка контузия – той може да не бъде напълно честен защо е загубил. Както и да е, неговото ниво падна с 10-15 процента от Мелбърн насам и това понякога е разликата между това да бъдеш велик или добър.

Възможното е разбира се Федерер да не е взел толкова насериозно съперника си, както би трябвало. Той е истински професионалист и никога не би приел несериозно преминаването на първия кръг на "Уимбълдън", но понякога, когато напредваш в годините, въодушевлението в първите мачове не е както преди.

Играл си толкова много пъти, че неволно чакаш за големи опоненти. Не взимаш по-малките съперници толкова насериозно, особено тези, които си бил редовно и наскоро. Да играеш срещу някого толкова много поредни пъти е нещо, което никога аз поне не съм обичал. Колкото повече играеш срещу един и същ съперник, толкова по-разучен ставаш от него. Роджър Федерер  и Фая загряха за "Уимбълдън" с мачове на "Ролан Гарос" и в Хале. Освен това трябва да отбележим, че Федерер играеше срещу човек, който удряше линиите на линиите. При такова положение няма много неща, които можеш да направиш освен да чакаш.

Фая трябва да е знаел, че няма особена тактика, върху която да се обляга след срещите в Париж и Хале. Затова той трябваше просто да играе и да положи огромни усилия. Това е, което и той направи. Всичко това съвпадна с ‘’почивния ден’’ на Федерер и почти завърши с най-голямата изненада на "Уимбълдън" от години.

Въпросът, който трябва да си зададе сега Федерер, е как да завърши турнира като победител. Как да подобри играта си така, че сред трудните опоненти през втората седмица да бъде достатъчно добър. Вероятно ще трябва да тренира малко повече на своята слаба страна – бекхендът и да прекара повече време на основната линия. Аз бих направил това. Той трябва да си върне по някакъв начин тайминга.

Би било чудесно да видя финал между Федерер и Надал. Но аз казах на приятелите си, че след този мач имам странното усещане, че ще има огромна изненада тази година на "Уимбълдън". Тенисът става все по-луд в последно време. Дори Иван Любичич спечели титла в „Индиън Уелс”, побеждавайки Надал и Анди Родик. После пък имаме Лейтън – тенисист от „старото време”, който надигра Федерер в Хале.

Историята показва обаче, че много пъти тези, на които пистолетът им е опрян в челото, после печелят турнира. През 1989-а, когато спечелих "Ю Ес Оупън", почти бях загубил още във втория кръг срещу американец на име Дерик Ростагно. Това също беше петсетов мач и той имаше два мачпойнта срещу мен. Имах огромен късмет в тези разигравания и някакси се измъкнах. Това ме събуди, точно като много студен душ сутрин. Вдигнах нивото на играта си и завърших турнира, печелейки титлата за пръв и последен път в моята кариера.



Така че – нека да не отписваме все още Федерер. Това беше добра аларма за него и не трябва да забравяме, че той си възвърна своя тайминг, спечелвайки с 6-0 петия сет. Едно нещо обаче е сигурно. Всеки в съблекалните е видял резултата от мача и въпреки че Федерер се върна в двубоя и го спечели, съперниците му знаят, че в момента той е уязвим. Това е наистина голяма цепнатина в бронята.