ГЕОРГИ ДЕНЕВ
Това, че Стойчо Младенов отказа да поеме египетския Исмаили, говори само за едно - любов към ЦСКА. Дори и торбите с пари, предлагани от арабите, не можаха да изкушат Младенов, за което трябва да го поздравим. От едната страна са парите, спокойствието, уютният живот, а от другата - финансовите трудности, проблемите и „змиите, които съскат на „Армията". Но когато обичаш дадено нещо истински, нищо не може да те накара да го изоставиш. Това видяхме сега и в ЦСКА.
Независимо от резултатите на отбора през тази есен, ние няма как да не сме доволни от работата от Стойчо. Той запретна ръкави в най-тежкия момент и започна работа на сляпо. Само заради емблемата. Отборът не бе провел подготовка, като тя се състоеше в официалните мачове. Селекцията се правеше в движение - във всеки кръг идваха по един или двама нови футболисти. Но ето, че постигнахме добри резултати. Безспорно най-важният бе победата над Левски с 3:0.
ЦСКА винаги е оставал в сърцата на хората, които са играли или работили там. Примери има много. Но ето, че истинските цесекари и в момента са в отбора и помагат. Като Стойчо Младенов, Анатоли Нанков, Тодор Янчев, Вальо Илиев, Емил Гъргоров и, разбира се - Мартин Петров. Който след близо 15 години се върна, за да удари рамо на ЦСКА в тези тежки моменти.
След онова, което се случи през лятото, най-важното е, че момента клубът съществува. Ясно е, че през този сезон ням как да спечелим титлата. Ако отстраним Левски, може да се борим за купата, макар че след това ни чакат тежки мачове с Ботев.
