Те се срещат в събота, но са на двата противоположни полюса. Просто такива са дните за Ливърпул и Челси. Един ден историческият гигант елиминира новобогаташите и феновете му скандират към тези на Челси: „Вие нямате история". В друг ден пък тимът на Рафа Бенитес финишира на цели 37 точки зад този на Жозе Моуриньо.
Парите бяха дълго време голямата разделителна линия между двата клуба. Така е и сега и още веднъж Ливърпул и Челси са антитези помежду си, но по различен начин.
И двата тима хвърлиха много пари през лятото. „Червените" пръснаха цели 117 млн. паунда за 9 играчи, но все още нямат успех. На „Стамфорд Бридж" пък Диего Коста и Сеск Фабрегас водят неофициална битка за приза „трансфер на сезона", макар че Диафра Сако, Грациано Пеле, Гилфи Сигурдсон и Алексис Санчес също имат своите аргументи.
Парите бяха дълго време голямата разделителна линия между двата клуба. Така е и сега и още веднъж Ливърпул и Челси са антитези помежду си, но по различен начин.
И двата тима хвърлиха много пари през лятото. „Червените" пръснаха цели 117 млн. паунда за 9 играчи, но все още нямат успех. На „Стамфорд Бридж" пък Диего Коста и Сеск Фабрегас водят неофициална битка за приза „трансфер на сезона", макар че Диафра Сако, Грациано Пеле, Гилфи Сигурдсон и Алексис Санчес също имат своите аргументи.
Фокусът върху хвърлените пари замъглява до голяма степен по-вълнуващата част от уравнението. Челси обърнаха на 180 процента своята репутация. От клуб, чиято щедрост носеше полза на всички, „сините" се превърнаха в най-схватливите продавачи. Те са футболна фабрика с печеливш бизнес модел. Той включва и масова продажба на млади играчи, чието влияние върху първия тим е минимално. Понякога има и продажба на далеч по-познати фигури. През календарната 2014 година Челси прибра повече от 130 милиона паунда от продажбите на Давид Луис, Хуан Мата, Ромелу Лукаку и Кевин Де Брюйне - четирима играчи, които със сигурност не фигурираха в плановете на Моуриньо за първия тим на Челси.
При Ливърпул нещата се развиха по различен начин. Там новите трансфери бяха финансирани с парите от неизбежната продажба на Луис Суарес. И сега „червените" трябва да завиждат на врага си за начина, по който разкарва ненужните си играчи. Истината е, че до продажбата на Суарес Ливърпул не успяваше да взема сериозни пари за играчите, с които се разделя. Изключението е благодарение точно на съботния съперник, който плати 50 милиона паунда за Фернандо Торес преди време, но пък 35 милиона от тази сума бяха веднага препратени към Нюкасъл заради трансфера на Анди Керъл. Така че чистата печалба на „червените" не бе кой знае колко голяма. Шаби Алонсо също бе продаден на добра цена, но е очевидно, че като цяло трансферите навън не са кой знае колко силни като цяло. Последният пример е точно такъв. Пепе Рейна бе продаден далеч под цената си - за 2,5 милиона евро. Мениджърът Брендън Роджърс и собствениците от „Фенуей Спортс Груп" не трябва да бъдат изцяло отговорни за това. Проблемите са много по-стари и са още преди техните идвания на „Анфийлд". Нека да разгледаме толкова различни играчи като Хавиер Масчерано, Алберто Акуилани, Емилиано Инсуа, Йоси Бенаюн, Дани Мърфи, Дирк Каут и Мартин Кели. Всеки един от тях бе продаден евтино. В Ливърпул може да спорят, че е имало и смекчаващи вината обстоятелства. Рейна например бе сред най-високо заплатените футболисти на „Анфийлд". Други пък бяха често контузени, трети имаха специфични клаузи в договорите си. Останалите просто не влизаха в плановете на новия мениджър. Общият знаменател за всички случаи е, че Ливърпул не успя да получи за тях точната пазарна цена. През 2004 година Ливърпул взе само 8 млн. паунда от Реал Мадрид за Майкъл Оуен - чудесна сделка за испанския клуб.
Едно десетилетие по-късно Даниел Агер, който бе оценяван на цели 27 паунда преди 2 години, бе продаден за едва 3 милиона на Брьондби. Далеч по-екстремен е случаят с Алберто Акуилани. Италианецът бе купен за 20 милиона паунда, а си тръгна само срещу 700 000, като вече бе изкарал периоди под наем в Милан и Ювентус. При Челси е далеч по-различно. При „сините" даването под наем на играчите е за вдигане цените им, както стана с Лукаку и Евертън.
На „Анфийлд" хвърлиха 30 милиона за Яго Аспас, Усама Асаиди, Луис Алберто, Тиаго Илори и Себастиян Коатес, но всички те играят в момента под наем в други тимове. Алберто и Илори са сравнително млади и може би все още имат бъдеще на „Анфийлд", но със сигурност „червените" предпочитаха да продадат останалите трима. Контузиите също са играли важна роля. Преди време Джибрил Сисе можеше да бъде продаден по-рано и за по-голяма сума, ако не бе имал една много тежка контузия. Други трима герои от Истанбул 2005 - Луис Гарсия, Диди Хаман и Джон Арне Рийзе, също си тръгнаха срещу скромни трансферни суми.
Има едно чувство, че проблемите за продажбата на играчите за подобри суми идват всъщност... от лошите покупки. Такива бяха случаите и с Роби Кийн, Пол Кончески и Кристиян Поупсен. Може би трансферните преговори не са силата на Ливърпул и купувачите го знаят.
На „Анфийлд" сега виждат, че и минали за кратко през тима играчи като Томас Инс, Алекс Качанклич и Габриел Палета струват далеч повече от очакваното. Дори дълго осмиваният Стюърт Даунинг изглежда като чудесен трансфер в Уест Хем сега. За него „чуковете" платиха 6 милиона паунда, докато Ливърпул преди това го взе за 20 милиона от Боро.
Успешни бизнесмени като Джон Хенри и Том Вернер вероятно са изпитали сериозна болка, когато са видели загуби по най-лошите трансфери за 2012 година. Тогава Карол, Даунинг и Адам бяха купени за общо 63 милиона паунда, а след това продадени за едва 27 милиона. И това обяснява много неща.
Ричард Джоли, ESPN
