Загадъчното около Димитър Бербатов е това, че от него винаги се иска нещо повече, започва очерка си за българския нападател на Монако британският всекидневник "Дейли мейл", който логично насочва вниманието към него преди двубоя от осминафиналите на Шампионската лига срещу английския Арсенал.
Представете си колко добър можеше да бъде той всъщност, ако се опитваше, ако правеше повече. Може би и ако от време на време пробваше спринт, продължава авторитетното спортно издание на Острова. Тези, които заформиха най-добри отношения с него през цялата му кариера, като Мартин Йол, изглежда игнорираха желанието си да изискват повече от него и просто го приемаха такъв, какъвто е - той не е като всички останали. Може би треньорът разбираше, че енигмата на Бербатов е несравнима. Или пък той виждаше нещо холандско в него. Бербатов играеше като Марко ван Бастен, а в контрола на топката и дрибъла на късо разстояние наподобяваше Денис Бергкамп.
"По неговите разбирания за футбол, той всъщност работеше изключително много", са думите на Йол, който беше негов треньор в Тотнъм, а след това го привлече на "Крейвън Котидж" и го превърна в най-успешния трансфер на Фулъм в клубната история като цяло. Думите са отново на Йол.
Всъщност, Бербатов пристигна във Фулъм с трансфер от Манчестър Юнайтед, когато беше на 31 години и имаше много сили в резерв. Прекалено много за играч, чийто стил във футбола е като на музикант. Никой и никога не постави под въпрос неговият талант, защото миг на брилянтност можеше да направи интересен дори и най-тъпия мач.
Въпросите за неговото държание на терена обаче бяха неизбежни всеки ден, защото той рядко говореше, но езикът на неговото тяло крещеше, че не го интересува случващото се около него. Това не е добре, особено ако си капитан на някой от по-слабите отбори във Висшата лига. Да, на "Уайт Харт Лейн" и "Олд Трафорд" той можеше да бъде понесен от своите съотборници в по-тихите си дни, но на "Котидж" това беше невъзможно.
Отборът нямаше облик, имаше много дупки в състава и се нуждаеше от искра. Там те не успяха да предпазят своя най-добър футболист срещу критиките. Йол беше уволнен и Фулъм се беше запътил към изпадане, когато българинът напусна в посока Монако. С това той сложи край на престоя си в Англия, възлизащ на седем години и половина. В тях всички разбраха колко добър футболист всъщност е Бербатов. Не него не се гледаше като на една тъжна фигура, носеща трико, ръкавици и дебела яка, пазещата го от вятъра. Той спечели два пъти Висшата лига и два пъти купата на Лигата. Игра в загубения от Барселона финал през 2009 година, въпреки че сър Алекс Фъргюсън го остави извън състава две години по-късно, когато Юнайтед загуби от същия съперник.
Бербатов вкара голове, много голове. Вкара пет само в един мач за Юнайтед срещу Блекбърн. Видяхме невероятни волета и впечатляващи трикове, точни пряксвободни удари и хладнокръвни дузпи, вкарвания от близо и удари с глава, които само доказаха колко мощен е той. Видяхме и някоя друга задна ножица. Когато Бербатов дриблираше, подаваше на късо разстояние или с петичка, той много приличаше на Златан Ибрахимович и Ерик Кантона. Може би това се забрави твърде бързо.
Представете си колко добър можеше да бъде той всъщност, ако се опитваше, ако правеше повече. Може би и ако от време на време пробваше спринт, продължава авторитетното спортно издание на Острова. Тези, които заформиха най-добри отношения с него през цялата му кариера, като Мартин Йол, изглежда игнорираха желанието си да изискват повече от него и просто го приемаха такъв, какъвто е - той не е като всички останали. Може би треньорът разбираше, че енигмата на Бербатов е несравнима. Или пък той виждаше нещо холандско в него. Бербатов играеше като Марко ван Бастен, а в контрола на топката и дрибъла на късо разстояние наподобяваше Денис Бергкамп.
"По неговите разбирания за футбол, той всъщност работеше изключително много", са думите на Йол, който беше негов треньор в Тотнъм, а след това го привлече на "Крейвън Котидж" и го превърна в най-успешния трансфер на Фулъм в клубната история като цяло. Думите са отново на Йол.
Всъщност, Бербатов пристигна във Фулъм с трансфер от Манчестър Юнайтед, когато беше на 31 години и имаше много сили в резерв. Прекалено много за играч, чийто стил във футбола е като на музикант. Никой и никога не постави под въпрос неговият талант, защото миг на брилянтност можеше да направи интересен дори и най-тъпия мач.
Въпросите за неговото държание на терена обаче бяха неизбежни всеки ден, защото той рядко говореше, но езикът на неговото тяло крещеше, че не го интересува случващото се около него. Това не е добре, особено ако си капитан на някой от по-слабите отбори във Висшата лига. Да, на "Уайт Харт Лейн" и "Олд Трафорд" той можеше да бъде понесен от своите съотборници в по-тихите си дни, но на "Котидж" това беше невъзможно.
Отборът нямаше облик, имаше много дупки в състава и се нуждаеше от искра. Там те не успяха да предпазят своя най-добър футболист срещу критиките. Йол беше уволнен и Фулъм се беше запътил към изпадане, когато българинът напусна в посока Монако. С това той сложи край на престоя си в Англия, възлизащ на седем години и половина. В тях всички разбраха колко добър футболист всъщност е Бербатов. Не него не се гледаше като на една тъжна фигура, носеща трико, ръкавици и дебела яка, пазещата го от вятъра. Той спечели два пъти Висшата лига и два пъти купата на Лигата. Игра в загубения от Барселона финал през 2009 година, въпреки че сър Алекс Фъргюсън го остави извън състава две години по-късно, когато Юнайтед загуби от същия съперник.
Бербатов вкара голове, много голове. Вкара пет само в един мач за Юнайтед срещу Блекбърн. Видяхме невероятни волета и впечатляващи трикове, точни пряксвободни удари и хладнокръвни дузпи, вкарвания от близо и удари с глава, които само доказаха колко мощен е той. Видяхме и някоя друга задна ножица. Когато Бербатов дриблираше, подаваше на късо разстояние или с петичка, той много приличаше на Златан Ибрахимович и Ерик Кантона. Може би това се забрави твърде бързо.
Ако футболът е създаден с основна цел забавление, то Бербатов е неговият принц. Бербатов обаче нямаше никога да се превърне в новия Кантона, на което се надяваше Фъргюсън при 30-милионния трансфер. Българинът имаше същото присъствие на терена, физически данни и технически способности, но той не можеше да въздейства върху останалите в големите мачове и решителните моменти.
Имаше го и времето, когато Бербатов можеше да се присъедини към отбора на Арсенал, срещу който ще играе в сряда вечер. Шест месеца преди края на неговия договор с Фулъм, Венгер загуби Никлас Бендтнер поради контузия и слуховете изпращаха българина на "Емирейтс". Той обаче избра Монако, което се оказа правилният избор за него в много аспекти. Бербатов винаги е възприемал себе си като човек за представлението, който притежава елегантността и самочувствието, нужни за Монте Карло. Той често играеше, все едно върху себе си е наложил пелерина, която не иска да окаля падайки на тревата. За над 30-годишен нападател, който все още нямаше намерение да се завръща в България, това беше идеалното място.
"Той е много важен за нас. Неговият поглед върху играта и неговите технически способности са неповторими. А и той харесва Монако. Приспособи се много добре, съотборниците му го харесват и всичко върви добре както за него, така и за нас", каза вицепрезидентът на клуба Вадим Василиев.
Бербатов е лицето на постерите, подканящи феновете на Монако да закупят билети за неделния мач срещу Пари Сен Жермен на "Стад Луи II". Той все още има блясъка на холивудска звезда, а този клуб като че ли смени идеологията си и позволи на много от големите имена да напуснат. Може би Леонардо Жардим възприема българина като най-близкия си човек в отбора и този, на когото най-много може да разчита в търсенето на гол.
Със своите шест в Лига 1, Бербатов е водещ реализатор на отбора през сезона. А головете са общо 26. Монако, четвърти във френското първенство, се класира за осминафиналите на Шампионската лига с първо място в своята група при едва четири отбелязани гола. Миналата година отборът вкара шест за 12 мача, след като Бербатов се присъедини с трансфер от Фулъм. Той все още има своя принос за отбора, но от него все още се иска повече, завършва Мат Барлоу за "Мейл онлайн".
