Детектор на бедата

- Давам ти пример: аз имам клуб и ти имаш клуб. На теб ти трябват пари и на мен ми трябват пари -не сме плащали заплати по 5-6 месеца. Уреждаме една обръщалка - примерно от 0:1 до 4:1. Близки до играчите залагат суми, а ние с малък ресурс уреждаме бюджета за 5-6 месеца напред.

Думите са на Вальо Михов, който от сума време е в родния футбол и разбира нещата толкова добре, че да може да ги каже ясно и в телевизионен ефир. И вместо за обръщалка, може да се говори за разлика, за картони, за дузпи, за загуба от някакви опашкари или за каквото и да е в този смисъл. И явно това го има - в 1, 2, 5 или в 16 мача, зависи дали слушаме Би Би Си или Бобиби.

Явно духът на черното тото толкова парадно броди из съблекалните, че един новоизлюпен футболен бос реши да го посочи и да го бори с детектор на лъжата. Конкретната причина бе точно това, което визираше Вальо Михов, но случило се уж без знанието на собственика -сензационната загуба от Ботев Враца.

И така на дневен ред отново излезе срещата с детектора на лъжата -само седмица след като в един друг клуб също се заговори за тестове на няколко играчи. В Пловдив заканата бе факт само ден след обявяването й - пръв седна вратарят, после мина целият отбор, треньорите, сигурно е седнал и домакинът, че да може честно да си каже трябва ли да се полива тревата на Лаута и с колко точно вода трябва да става това.

- Някои футболисти сами изявиха желание да се изчистят имената им от различни обвинения. Това ще стане само ако минат детектор на лъжата. Очакваме всички играчи да са честни към публиката и да минат през детектор. За нас е най-важното хората в клуба да играят феърплей и да радват привържениците, - каза новият бос на Локомотив. Притеснително е как в тирадата на Марешки полиграфът е представен като единствената възможност за изчистване на името и знак за лоялност към клуба и към публиката. Като чета горното и аха да си помисля, че става дума за разни магистрати, чиято работа е свързана с истината, а не за футболисти, които трябва да вкарат една топка в една врата повече пъти от своите противници. Някакви истории за различни обвинения, за феърплей, за радостни привърженици, за изчистване на имена -изобщо сълзлива история и драматично състояние, което очевидно се нуждае от лекуване.

Но напук на фармацевтичното си амплоа Марешки вижда избавлението не с лекарства, а с детектор на лъжата Важно е да отбележим нещо - това нито е първият път, в който полиграф се е ползвал в родния футбол, нито ще бъде последният. Но между настоящия и предишните няма база за сравнение - едно е да опънеш целия тим пред машината, друго е един вратар да се прави на интересен или да провериш дали няколко момчета си „опичат работата" за следващия сезон. Привържениците на Локо също много ясно показаха мнението си за новия подход - докато сами (!) гласуваха да си вдигнат цените на билета с 1 лев, черно-белите фенове за пореден път се почувстваха излъгани и го показаха с критика към ръководството и подкрепа към треньора. Марешки и неговият детектор показват точно обратното - липса на всякакво доверие в цял отбор, в цял щаб, даже в цял колектив, простете за соцклишето. В този смисъл не е никак случайно, че в медии от цял свят „гръмна" новината за мълниеносната полиграфна реакция.

От Би Би Си и "Ройтерс", та чак до "Чикаго Трибюн", "Ел Дебер", "Аустрелиън" и „Гардиан" - всички споделяха какво ще се случи в съблекалнята на черно-белите от Пловдив. Професионалният синдикат на футболистите също реагира светкавично, заклейми метода на Марешки и дори добави към информационния поток своя официална позиция, в която се казва, че „организацията ФИФАПро е сериозно обезпокоена от това решение на ръководството на Локомотив Пловдив”. Предполагам имат предвид, че подобни структури винаги използват най-галантния възможен тон да размахат публично пръст на някой сгафил собственик. Когато те пускат официални позиции и се изразяват крайно, значи нещата наистина са сериозни. И затова няма нищо чудно във факта, че същият този Локо, който миналия сезон препъна шампионите и ги караше да се страхуват от гостуването пред "Бесика", в съботния мач записа срамна разлика. Няма как да е иначе, когато всяко едно от момчетата в черно-бели фланелки изживява такова язвително неуважение към футболните и личностните си качества.

Пет гола и малко прах в очите с нерви и влизане на терена е най-малкото, с което този детекторен отбор можеше да се размине в събота. Докато в залата за пресконференции на Лаута един след друг минаваха на машината, в Разград чертаеха схеми как да продължат да бъдат „смазана машина" и на негостоприемния пловдивски стадион. Резултатът показва кой си е свършил работата за „много добър" и кой заслужава „слаб".

А резултатът от полиграфа вече трябва да е ясен - той не просто не решава проблеми, а само показва колко по-големи са те в Пловдив. Не слабият старт е проблем, нито загубата от врачани, нито разгромното поражение от Лудогорец, нито клатещият се стол на Кокала, нито потенциалното гнездо на Орела. Става дума за един собственик не на място, дошъл под натиск и без видим смисъл, който откровено не иска да харчи много пари, усилия и време в кратката афера с футбола. И неговият детектор не е на лъжата на футболистите, на треньорите и на клуба като цяло. Това е особен детектор на бедата, който показва, че белите дни на черно-белите са под въпрос. Въпрос, чийто отговор не минава през машинки с противоречива слава.

КОСТАДИН КРАНТЕВ, в-к „7 ДНИ СПОРТ”