От години на Лотар Матеус му се смеят, че не уцелва къде да работи като треньор. Не го искат нито в Бундеслигата, нито в испанската или английската лига. Никой не се доверява на двукратния футболист № 1 в света. Затова Матеус тренира отбори в Израел и Източна Европа.
На 9 февруари, когато Германия игра пред 60 000 зрители в Дортмунд с Италия, Матеус беше в комплекса „Мардан” в Анталия. Отборът, който той тренира сега – България, игра контрола пред 150 зрители срещу Естония. Матеус пак остана встрани от големия футбол и големите стадиони, но въпреки това беше на най-интересното място в света тази вечер. Само че той не знаеше.
Тото мафията беше избрала малкия стадион за удар, за който Кръстниците от Германия само могат да мечтаят. Този път не се залагаше на мачове от Втора белгийска лига, балканските първенства или регионалната лига. Мафиотите направиха големия удар - те организираха сами контролите между националните отбори на Естония и България, плюс Латвия и Боливия. Без реклама, без тв излъчване и почти без зрители. Мачове по поръчка на мафията.
Главната роля на терена играеха съдиите. Първият мач Боливия – Латвия завърши 1:2. И трите гола паднаха от дузпи. Три часа по-късно българите и естонците направиха 2:2. И тук всеки гол падна от дузпа. „Щерн” разполага с данни от системата за ранно предупреждение на ФИФА. От цифрите и графиките ясно се вижда, че на двата мача са заложени абсурдни суми. Печалбите са гигантски. На няколко метра от плажа на Средиземно море тото мафията направи перфектния удар. ФИФА все още разследва, но данни на „Щерн” от Балтийския регион, Азия и Южна Америка показват как точно измамниците са спечелили милионите. Това е първият път, в който действията на тото мафията могат да се разкрият стъпка по стъпка - средствата за успеха, точните съдии, точното заплащане и минимален брой свидетели.
Как започва всичко? През октомври 2010 г. в централата на боливийския футболен съюз в Кочабамба се обажда един
мъж на име Антъни Санта Радж. Казва на генералния секретар Алберто Лосада, че е мениджър на агенцията „Фути Медия Интернешънъл” и иска да подкрепи боливийския детско-юношески футбол. Радж предлага да обучава местните съдии. Освен това иска неговата агенция да организира нколко контроли за националния отбор, една от тях на 9 февруари, официална дата на ФИФА.
В следващите дни Лосада открива, че същата агенция работи в Еквадор, Венесуела и Аржентина. Тя организира подготвителен турнир за първенството до 20 години на Южна Америка, който трябва да се състои през декември в Аржентина.
„Затова не се усъмнихме в тях”, казва днес Лосада. „Фути” се свързва и с естонците. Казва, че адресът й е на „Йорк Стрийт” 26 в Лондон. От името на „Фути Медия” с естонците се свързва Хеди Ларсен от Токио. Той контактува с тях по електронната поща. Предлага им мач с Латвия, но те отказват. „Не ни трябват посредници, за да организираме мач със съседите”, отсичат естонците.
Когато вижда, че няма да може да пробие толкова лесно в централата в Талин, „Фути медия” пуска на полето по-сериозен човек. На 6 януари в седалището на естонския футболен съюз се появява Антъни Санта Радж. Моли да го наричат Тони. Той е от Сингапур и е свикнал на по-топло време. Когато се появява в офисите на националния стадион, е леко облечен. Мъжът, който е на видима възраст около 40, обаче говори топло. „Фути” била новак в бизнеса, но имала отлични контакти в Южна Америка. И най-малките детайли са му важни.
За да участват в мача, Тони предлага на естонците 50 000 евро. В Кочабамба Алберто Лосада става подозрителен. И на него му предлагат 50 000 евро. Но той се пита от какво ще спечели агенцията, след като не продава нито тв права, нито рекамни пана по стадиона. В крайна сметка Боливия се съгласява и подписва договор с „Фути” за още два мача. В края на март трябва да се играе срещу Финландия и България. Договорът, който Тони изпраща, отново шокира президента на естонския футболен съюз. Айвар Полак, 49 годишен, е уникат сред футболните функционери. Той пише детски книги и стихотворения и се появява пред хората с пуловер и кожена жилетка. Та той се чуди защо договорът с „Фути” е само една страница. Полак и преди е виждал такива договори, те са били в доста по-голям обем. Става все по-недоверчив.
От своя страна „Фути” притиска естонците по електронната поща. Ако не подпишете, няма да вземете пари, напомня фирмата. В крайна сметка договорът е допълнен по желание на естонците. Фути действа търпеливо и се опитва да уговори естонците за още няколко контроли.
Дирк Лидке, Вигберт Льор, Андреас Мьоних, Нина Плонка, Оливер Шрьом
Сп. „Щерн”, Хамбург