Един много предизвестен провал

Сашо Ди­митров бе освободен от Берое и след този пре­дизвестен акт ще остане горчивото усещане, че рутинната процедура ще замести нещо много гло­бално. Беройци могат да си позволят да оставят Сашко година или две, за да реализира своите наме­рения и да изгради тим, който да конкурира Байерн и Барса. Защото поне като го слушаш как говори, Сашко си е новият Гуардиола. Толко­ва му е ясен футболът до най-малките специфики. Независимо от богатата му фантазия ще трябва да при­бере перките само след 14 ма­ча като старши треньор на мъжко равнище. Дано не са му последните в кариерата... Всъщност какво толкова на­прави Сашко, че го сполетя съдбата на средностатисти­ческия наш треньор? Победи едни босненци и след това падна от финландци. И чети­рите мача в Европа не бяха с нищо по-лоши от изявите на Берое при Илиан Илиев и Хуб­чев. Типична картинка на бъл­гарски отбор в Европа. Про­пусна почти сигурната загуба от Лудогорец за старт на първенството, но след това записа две победи срещу Сла­вия в Со­фия и в дербито с Верея. Жъл­тият сема­фор блесна с пълна сила в Бургас срещу аб­солютно несъстоятелния Нефтохимик, но след това нещата малко се позамазаха с победите над Пирин и Горна Оряховица и равния с Дунав. И на 21 септем­ври започна заключител­ната част от престоя на Сашко под Аязмото. Септември изхвърли Бе­рое за купата, след то­ва последваха още три мача в червения сек­тор. А следващият дву­бой е на „Герена", но не го дочака. И след среща­та с Ботев видяхме един друг Сашко, коренно разли­чен от онзи предишния, напе­рения с огромното самочув­ствие. От протежето на властта не бе останало абсо­лютно нищо. Изпарило се бе всичко от високата футбол­на култура на студийните му изяви. Изяви, които бяха съ­здали впечатлението, че само като получи шанс, ще сло­жи всички в малкия си джоб.

Е, затова ми е най-тъжно. И ми се искаше да го оставят поне две цели години, за да на­прави от Берое много силен отбор. Стига с тези смени по никое време и какво толкова ще се промени, като дойде следващият. Който пак може да е любимец на властта. Но него ще го коментираме ка­то му дойде времето. Сега за гигантския експеримент с кодовото име Сашко За три месеца така и не разбрахме какво точно иска да играе Берое под негово ръ­ководство. Започвам с уникал­ната селекция, смисълът на която бе да бъде прибрано всичко преминало и останало без отбор от националните юношески и младежки съста­ви. Подход, който трябва да бъде адмириран, защото на българските футболисти трябва да бъде предоставян шанс да играят. Лошото е, че те и в Берое не заиграха при Сашко. По стар обичай той реши да прави амалгама. И до младите останаха Макенджиев, Иво Иванов, Веселин Пенев, Божилов. И Сашко започ­на едни въртележки, за да се стигне до мача с Ботев, след който лайтмотивът бе пре­дишните в защита, новите в атака. Е, такава селекция ни­кой не бе правил до този мо­мент.

Сега извън иронията. Сашко се оплете като пате в къл­чища при първия си опит за летене. И показа само, че няма характер да изстрада начер­тания път. Човек, който се отказва от себе си, не може да постигне никакъв успех ни­то в живота, нито във фут­бола. И сам си подписа присъ­дата. Защото в тези 14 мача игра с 30 футболисти, а като начетен специалист трябва поне да е научил първия урок, че успехи се постигат с по­стоянен и избистрен състав. Като не толкова великия Ве­селин Великов в Дунав, който две приказки на кръст не мо­же да каже. Но има отбор и той говори по-добре от вся­какви студийни изяви.

Що се отнася до студийни­те изяви, това е отделна те­ма, на която ще се посвети академичен текст. Изводът обаче е ясен - или ще ходиш по телевизиите и ще показ­ваш колко ти е ясна играта на Реал и Барса, или ще ходиш на работа и ще градиш. А не като ти дадат шанс в Горна Оряховица или в Стара Заго­ра, да не знаеш какво да пра­виш. Младите, амбициозни треньори да се замислят над това. Бърборковците нещо не им се получава.

Жаклин Михайлов, „Тема спорт”