Еманюел Пти: Помощ, спасете Франция!

 

Чака ни розово бъдеще, защото няма как да паднем по-ниско от ЮАР. Контролата с Норвегия, макар и загубена, бе повече от приятна за гледане. Отдавна не бях изпитвал такова удоволствие от наш мач. 

4 години свикнахме с едни и същи играчи. Бяхме се затворили, сякаш откъснати от света. Липсваше конкуренция и отборът не можеше да расте. Някои от играчите имаха прекалено голямо самочувствие. В сегашния отбор няма място за тях. Имаме нови момчета, които са равни помежду си и са готови да се раздават докрай за Франция. По мое време всеки се бореше да бъде в националния.

 

На защитата й бе трудно в Осло, но това е нормално. Грешаха заради младостта. Отстъпвахме в единоборствата както по земя, така и по въздух. Хареса ми обаче, че играха максимално опростено. Защитниците вече се включват в нападение. Рами бе доста добър при корнерите. Мексес трябва да се освободи от напрежението и да почне да помага на отбора. Той има голям опит от Серия А. Заради миналото е потиснат, мисли, че всеки мач може да му е последен. Той е добър защитник и може да се наложи, но трябва да спре да приема националния отбор като непроходима планина. Важно е Лоран Блан да намери постоянна и стабилна двойка защитници, които да се сработят и да се допълват.

 

Халфовата линия е кръстовището на отбора. Тя може да се окаже проблем в добрия смисъл. Има доста играчи, които могат да нарушат йерархията. Сред тях е Ян Мвила, който игра добре срещу Норвегия. Разбира се, има още много да учи, най-вече при отнемането на топката. Алу Диара е готов за капитан, а Абу Диаби е сигурна величина. Виждаме интересни неща от Самир Насри, който дръпна нагоре. Ласана Диара върви назад и е под въпрос.

 

Добре направиха, че викнаха Зидан. Той е символ на националния отбор. Трябва да използваме всеки, който може да е полезен. Всички, не само героите от 1998 г., се втурнаха да помагат. Това е добър знак. И аз съм готов да помагам, защото националният отбор е свещен.