Раздялата на Левски с Антонио Вутов е трогващо емоционална. Ако не беше дългата сага около евентуалния трансфер на Гари Родригес, със сигурност тя щеше да е тема №1 за „синя" България. Сега обаче талантът без никакво напрежение подписа с Удинезе и мнозина наблягат на това, че младокът е бил коректен и не е отишъл в Италия като беглец. Други дори вярват, че сега за 17-годишния халф са взети много повече пари. А по принцип това няма как да е вярно. Защото правилата на УЕФА и ФИФА са повече от ясни и компенсацията, която клубовете получават за подобни „кражби" на юноши, е строго регламентирана. Всичко отгоре е въпрос на добра воля, а едва ли Удинезе и с цялото благоразположение на света би демонстрирал кой знае каква щедрост.
По-важен обаче е не частният случай, а цялостната тенденция, при която бягството от Левски еволюира значително. Вутов си тръгва през парадния вход, с награда и признание от феновете, с благодарност от клуба, с уважение от страна на колегите. Още преди да е спечелил титулярно място на „Герена", той оставя тази цел като приоритет пред близнаците Цоневи, които и без това започнаха да го изместват в плановете на треньора, и отива да се учи от майстор като Ди Натале. Всички му стискаме палци по-бързо да възмъжее и поне да повтори кариерата на Валери Божинов на Апенините.
Тази раздяла е признак на цивилизованост в отношенията между клуба и неговите продукти. Защото още са сравнително пресни примерите със скандалните бягства на Бандаловски и Ивелин Попов, с раздялата с таланти като Гаджев и Чипилов преди това. Някои от тях дори не се обадиха на треньорите, които разчитаха да започнат при мъжете. Бандата дори се направи на болен пред Мъри и Наско Сираков. Мартин Кавдански, който
наскоро бе спряган за решение на проблемите в защита, след като напусна Локо (Пд) в началото на сезона, също послуша мениджъра си Емил Данчев и подписа с Метц, без да даде възможност на Левски да се облагодетелства.
Случаят с Ники Михайлов е емблематичен, но и различен от предходните. Както и този с Наско Курдов. Клубът общо взето бе съгласен да се задоволи с тези около 300 000 евро компенсация за своите таланти и им даде възможност да следват от рано мечтите си за пробив в наистина големи европейски отбори. Оттогава общо взето бягството еволюира във взаимноизгодно спасение.
Включените в списъка с най-емблематичните ранни раздели с Левски общо взето са познати имена и всеки сам може да прецени дали изборът им е бил правилен, или на „Герена" са можели да постигнат по-голямо развитие. И това обаче няма особено значение на фона, че в глобален аспект вече никой не може да е спокоен за юношите, които създава. Въпросът е да се развиват колкото се може повече добри футболисти. Иначе всеки има право да реши кога и как да избяга от тази изпълнена с интриги действителност. По-добре е да го прави като Вутов - през главния вход.
Людмил Христов, Стефан Дачев, "Меридиан мач"
Людмил Христов, Стефан Дачев, "Меридиан мач"