Роджър Федерер подобри поредния рекорд в тениса след като спечели за 6-и път Финалите на АТР, които включваха осемте най-добре представили се тенисисти през годината. С успеха си швейцарецът изпревари Иван Лендъл и Пийт Сампрас, които имат по 5 трофея от заключителната надпревара.
В добавка към това спечелената титла бе под номер 70 за Роджър в юбилейния му финал номер 100 в кариерата. Наистина с всяка победа Федерер пренаписва историята и рекордите, които поставя, се превърщат все по-трудно и по-трудно достижими.
Титлите в Париж и Лондон, които швейцарецът спечели, до голяма степен спасиха сезона му, защото преди тези два трофея годината на Роджър откъм успехи си беше доста оскъдна. За цялата 2011-а единственият турнир, на който Федерер игра наистина брилянтен тенис, бе на „Ролан Гарос”. Тогава швейцарецът игра финал, нанесе първата загуба за годината на Джокович и се представи повече от достойно срещу Надал на финала, губейки с 1:3 сета. Чисто като игрово предтавяне Фед Експрес блестеше.
Иначе в повечето останали турнири носителят на 16 титли от Големия Шлем биваше победен по доста болезнен начин. Примери за това са мача с Надал в Маями, в който Федерер взе едва 5 гейма, както и загубите от Цонга и Джокович, съответно на „Уимбълдън” и „US Open”, когато от 2:0 сета швейцарецът губеше. Бившият световен номер 1 трябваше да претърпи и доста неочаквани загуби от тенисисти като Мелцер, Гаске и Бердих, които съвсем не са от калибъра на швейцареца.
Но когато дойде време за сезона в зала Федерер се преобрази. Първо бе спечелена титлата на домашния турнир в Базел, а после и Мастърса в Париж. Във френската столица той не бе достигал дори до финал, а тази година спечели без да загуби нито един сет и допускайки едва 2 пробива за целия турнир. Съвсем логично Федерер се отправи към Лондон като големият фаворит и не разочарова своите фенове. Да, швейцарецът не бе особено убедителен в повечето си мачове, но пък унищожи Надал с 6-3, 6-0 и с една перфектна, неотразима игра, на която испанецът не успя по никакъв начин да се противопостави. Трудните победи срещу Цонга и Фиш в групата,
В добавка към това спечелената титла бе под номер 70 за Роджър в юбилейния му финал номер 100 в кариерата. Наистина с всяка победа Федерер пренаписва историята и рекордите, които поставя, се превърщат все по-трудно и по-трудно достижими.
Титлите в Париж и Лондон, които швейцарецът спечели, до голяма степен спасиха сезона му, защото преди тези два трофея годината на Роджър откъм успехи си беше доста оскъдна. За цялата 2011-а единственият турнир, на който Федерер игра наистина брилянтен тенис, бе на „Ролан Гарос”. Тогава швейцарецът игра финал, нанесе първата загуба за годината на Джокович и се представи повече от достойно срещу Надал на финала, губейки с 1:3 сета. Чисто като игрово предтавяне Фед Експрес блестеше.
Иначе в повечето останали турнири носителят на 16 титли от Големия Шлем биваше победен по доста болезнен начин. Примери за това са мача с Надал в Маями, в който Федерер взе едва 5 гейма, както и загубите от Цонга и Джокович, съответно на „Уимбълдън” и „US Open”, когато от 2:0 сета швейцарецът губеше. Бившият световен номер 1 трябваше да претърпи и доста неочаквани загуби от тенисисти като Мелцер, Гаске и Бердих, които съвсем не са от калибъра на швейцареца.
Но когато дойде време за сезона в зала Федерер се преобрази. Първо бе спечелена титлата на домашния турнир в Базел, а после и Мастърса в Париж. Във френската столица той не бе достигал дори до финал, а тази година спечели без да загуби нито един сет и допускайки едва 2 пробива за целия турнир. Съвсем логично Федерер се отправи към Лондон като големият фаворит и не разочарова своите фенове. Да, швейцарецът не бе особено убедителен в повечето си мачове, но пък унищожи Надал с 6-3, 6-0 и с една перфектна, неотразима игра, на която испанецът не успя по никакъв начин да се противопостави. Трудните победи срещу Цонга и Фиш в групата,
трудничкия 1-ви сет срещу Ферер на полуфинала и драматичния финал отново с Цонга показаха някои слабости в играта на швейцареца, но въпреки това той успя да се справи и да триумфира.
Федерер използва максимално условията в залата, които бяха подходящи за мощния му начален удар и чрез сервисът си той спечели купища важни точки. Без съмнение това бе основният коз на Роджър в турнира. Опитът му пък пречупи всичките му съперници, които се приближаваха до успех в даден сет или дори в мач, но така и не съумяваха да постигнат целта си. Въпреки, че броят на непредизвиканите грешки от ракетата на Федерер не бяха малко, като цяло той изигра много разумно турнира и тактически не допусна да бъде изненадан.
Особено срещу Надал игровият му план да бъде ултраагресивен от началото до края на мача, донесе разгромния резултат в негова полза. Все пак в мачовете му от груповата фаза срещу Цонга и Фиш, той допускаше известен спад в играта си във втория сет и на двата мача.
Федерер използва максимално условията в залата, които бяха подходящи за мощния му начален удар и чрез сервисът си той спечели купища важни точки. Без съмнение това бе основният коз на Роджър в турнира. Опитът му пък пречупи всичките му съперници, които се приближаваха до успех в даден сет или дори в мач, но така и не съумяваха да постигнат целта си. Въпреки, че броят на непредизвиканите грешки от ракетата на Федерер не бяха малко, като цяло той изигра много разумно турнира и тактически не допусна да бъде изненадан.
Особено срещу Надал игровият му план да бъде ултраагресивен от началото до края на мача, донесе разгромния резултат в негова полза. Все пак в мачовете му от груповата фаза срещу Цонга и Фиш, той допускаше известен спад в играта си във втория сет и на двата мача.
Тогава обаче се намесваше опитът на швейцареца, който измъкваше решителните сетове.
Във финала се получи нещо подобно. В първия сет Цонга започна добре и правеше това, което трябва, но до момента, в който самият той не издържа и допусна да бъде пробит. Във втората част Федерер бе много близо да приключването на мача, но точно тогава противникът му хвърли всички сили да се противопостави и в крайна сметка французинът измъкна частта. А в решителния сет се случи същото, каквото
Във финала се получи нещо подобно. В първия сет Цонга започна добре и правеше това, което трябва, но до момента, в който самият той не издържа и допусна да бъде пробит. Във втората част Федерер бе много близо да приключването на мача, но точно тогава противникът му хвърли всички сили да се противопостави и в крайна сметка французинът измъкна частта. А в решителния сет се случи същото, каквото
беше и в мача от групите – Фед Експрес направи победен пробив, който го окичи с титлата. Все пак не бива да се отрича и отличното представяне на Цонга в последно време, като той наистина бе достоен противник на Роджър във финала.
Сега ще е доста интересно как ще се представи Федерер на „Australian Open” през януари догодина. Много е вероятно успехът му в Лондон да го вдъхнови за турнира в Мелбърн, както до голяма степен стана и през 2011-а. Тогава обаче явно Джокович не бе предвиден и швейцарецът бе надхитрен от сърбина с 0:3 сета. Много е важно да се спомене и това, че настилката в Австралия далеч не е толкова бърза, колкото е тази в Лондон. Това би отнело известна част от предимството, което Федерер получава от началния си удар. Точно от това се възползва и Джокович, който навлизаше в убийствената си серия от победи в начолото на сезона. Пък и в мачове 3 от 5 сета 16-кратният носител на титли от Шлема вече не е същия. Потвърждение на това са пораженията на „Уимбълдън” и “US Open”. Спадът в играта по време на мачовете срещу по-слаби съперници може да не се оказва фатален в края на мачовете, но Джокович, Надал и Мъри не биха простили това. Всъщност и Цонга не го направи на „свещената трева”. Пък и по-атакуващи тенисисти от типа на Бердих също създават доста трудности на Федерер напоследък. Дел Потро също ще е опасен на подобна настилка. На рекордьора по титли от Големия Шлем ще му е много трудно да спечели 17-ата си титла, но успешният завършек на този сезон би му дал доста голяма увереност за следващия и още по-голям глад за нови победи.
Макар и на 30 години Федерер все още е много нахъсан за подвизи по корта, а и напоследък в Австралия се представя доста стабилно като през 2010-а спечели последната си(засега) титла от най-престижните четири турнира в тениса. Несъмнено представянето му в Мелбърн ще
Сега ще е доста интересно как ще се представи Федерер на „Australian Open” през януари догодина. Много е вероятно успехът му в Лондон да го вдъхнови за турнира в Мелбърн, както до голяма степен стана и през 2011-а. Тогава обаче явно Джокович не бе предвиден и швейцарецът бе надхитрен от сърбина с 0:3 сета. Много е важно да се спомене и това, че настилката в Австралия далеч не е толкова бърза, колкото е тази в Лондон. Това би отнело известна част от предимството, което Федерер получава от началния си удар. Точно от това се възползва и Джокович, който навлизаше в убийствената си серия от победи в начолото на сезона. Пък и в мачове 3 от 5 сета 16-кратният носител на титли от Шлема вече не е същия. Потвърждение на това са пораженията на „Уимбълдън” и “US Open”. Спадът в играта по време на мачовете срещу по-слаби съперници може да не се оказва фатален в края на мачовете, но Джокович, Надал и Мъри не биха простили това. Всъщност и Цонга не го направи на „свещената трева”. Пък и по-атакуващи тенисисти от типа на Бердих също създават доста трудности на Федерер напоследък. Дел Потро също ще е опасен на подобна настилка. На рекордьора по титли от Големия Шлем ще му е много трудно да спечели 17-ата си титла, но успешният завършек на този сезон би му дал доста голяма увереност за следващия и още по-голям глад за нови победи.
Макар и на 30 години Федерер все още е много нахъсан за подвизи по корта, а и напоследък в Австралия се представя доста стабилно като през 2010-а спечели последната си(засега) титла от най-престижните четири турнира в тениса. Несъмнено представянето му в Мелбърн ще
даде яснота относно представянето на швейцарския тенисист и по-късно през сезона.
Но сега е време за празнуване(и почивка), защото Роджър Федерер вече е играчът, с най-много титли от заключителния Мастърс на 8-те най-добри.
Но сега е време за празнуване(и почивка), защото Роджър Федерер вече е играчът, с най-много титли от заключителния Мастърс на 8-те най-добри.
