Отминалият жребий за Мондиал 2014 в Бразилия нормално предизвика сериозни коментари, като може би единственото хубаво нещо в него бе присъствието на бразилската актриса Фернанда Лима. Разпределението на урните в неговото навечерие и последвалите страсти около жребия обаче за пореден път хвърлиха камъни в градината на ФИФА. Това, че в една група за пръв път в историята се събраха три световни шампиона (Италия, Уругвай и Англия), финалистите от последното световно първенство (Холандия и Испания), както и вечните претенденти Германия и Португалия със сигурност е добре за неутралните зрители, но е в крещящ дисбаланс с групите на двата основни тима от Южна Америка - домакина Бразилия и Аржентина. Неймар и компания ще се разходят срещу Хърватска, Мексико и Камерун, докато едва ли сборната формация на имащите вече собствен телевизионен канал Мюсюлмански братя (Босна, Иран и Нигерия) ще е проолем за Меси и неговите съотборници.
Разбира се, при всеки жребий има недоволни и не може да се угоди на всички, но селекционерите на Италия и Русия Чезаре Прандели и Фабио Капело са прави да протестират както от огромните разстояния, които трябва да преодолеят отборите, така и от разпределението на урните на базата на ранглистата на ФИФА. Очевидно световната футболна централа се опитва да даде легитимност на близо 20-годишната си класация, базирана на текущите резултати на отборите, точно както АТП определя позицията на тенисистите спрямо спечелените точки от турнири в последната календарна година. По този начин обаче се стимулират отбори, които играят контроли с откровено слаби съперници, понякога със съмнителен морал, които ще натрупат точки за разлика от една Италия, Англия или Холандия, които рядко си позволяват приятелски мачове с бавноразвиващи се.
Разбира се, при всеки жребий има недоволни и не може да се угоди на всички, но селекционерите на Италия и Русия Чезаре Прандели и Фабио Капело са прави да протестират както от огромните разстояния, които трябва да преодолеят отборите, така и от разпределението на урните на базата на ранглистата на ФИФА. Очевидно световната футболна централа се опитва да даде легитимност на близо 20-годишната си класация, базирана на текущите резултати на отборите, точно както АТП определя позицията на тенисистите спрямо спечелените точки от турнири в последната календарна година. По този начин обаче се стимулират отбори, които играят контроли с откровено слаби съперници, понякога със съмнителен морал, които ще натрупат точки за разлика от една Италия, Англия или Холандия, които рядко си позволяват приятелски мачове с бавноразвиващи се.
Така се стига до абсурдната ситуация неучаствалата от 1998 г. на световно първенство Колумбия и Белгия, играла за последно на Мондиал 2002, да са водачи в групата си, а селекцията на Англия, която все още се ползва със статута на голяма нация, се налага да слиза в четвърта урна. При всички положения Бразилия и Аржентина, случайно или не, са поставени в по-изгодно положение от съперниците ви и вероятно ще остане в сила по време на шампионата, ако разбира се, крановете на още няколко стадиона не завлекат „стабилната" конструкция и той изобщо се състои.
Теодор БОРИСОВ, "Меридиан мач"
