Без особено вълнение и сериозно като дискусия медийно отразяване, българското първенство по футбол коренно смени своята същност в последните няколко години, фактът обаче остава безспорен, таблицата на временното класиране след 11-ия кръг е досущ същата както в почти всички останали първенства. Нашето вътрешно първенство е със силна конкуренция и с прилична непредсказуемост на резултатите.
Всяка графа е попълнена с число различно от цифрата нула. Истинска прелест, няма ги вече сериите от победи на "непобедимите" отбори. Няма и съвсем срамно представящи се аутсайдери. Не зеят онези огромни дупки в класирането между богатите и бедните, купуващите и продаващите. Няма и белег на сателитни отношения. Собствениците са загърбили лошите си навици, вероятно защото и тях ги притиснаха житейските обстоятелства. Какво да се прави, криза! Общо взето, всичко изглежда нормално, както трябва да си бъде. Лошото е, че това нормално, конкурентно и оспорвано първенство засега не връща интереса на аудиторията. И това също е обективна даденост, защото разрушаваното с години няма как да бъде възстановено за кратко време.
Само за протокола, в събота се превъртяха първите 11 редовни кръга от първенството, което при други обстоятелства означаваше край на футболния полусезон. Всеки от 12-те отбора изигра по един мач срещу останалите си съперници в елитната група. Предвид новия формат това не означава много, защото само след десетина дни мачовете продължават и едва ли това временно класиране след 11-ия кръг ще бъде помнено дълго. Дори е трудно да се сложи точно определение на това, което завърши като цикъл в събота. Май най-подходящо е да се използва разтегливото понятие междинен. Есенният дял всъщност ще бъде завършен по никое време след 18-ия кръг и обективността на анализите преди зимната пауза ще бъде от съмнително естество поради естествените разлики при доиграването на редовния сезон през пролетта.
И тази накъсаност съдържа своя чар, защото всичко много бързо се променя. И предизвиква много по-голямо внимание, преди да се дадат крайни оценки за развитието на шампионата.
Най-важен си остава статутът на титлата. Според очакванията с оглед на тенденциите, спорът отново е между ЦСКА и Лудогорец. Армейците дръпнаха със седем точки на шампиона, но предвид тенденцията, че те започват от минус 12 в прякото съперничество (б.а. -справка - миналия сезон), съвсем не трябва да се чувстват сигурни в крайната победа. Както и "евроорлите" засега не трябва да изпадат в крайни притеснения, че този път са изпуснали влака безвъзвратно. За ЦСКА не е толкова важна преднината, колкото стопяването на разликата в класите. Защото Лудогорец може да бъде детрониран единствено ако съперникът му е успял максимално да се приближи до него игрово. На този етап това в ЦСКА не е постигнато в необходимата степен, която да гарантира спокойствие. Стилът на игра на червените не е изчистен, изпълнителите все още не са достигнали онова ниво на безспорна класа. ЦСКА трупа точки, но не го прави по достатъчно убедителен начин. Съществува обаче и втори вариант, който да изведе червените до титла, която е жизненоважна за тях с оглед на това, че не са го правили от 2008 година. Възможен е фатален срив в представянето на Лудогорец. В първите си 11 мача "суперорлите" допуснаха 4 равенства и 2 загуби, което означава, че са спечелили под 50 % от мачовете си! Това е несъбран актив от 14 точки, който, ако се мултиплицира повторно, ще доведе до трудни за преодоляване последствия. В класирането Лудогорец е само на 2 точки пред седмото място. Можем само да си представим какво земетресение ще е, ако обсипаните с толкова много хвалебствия орли изпуснат влака за първата шестица!? А условията кризата им на резултатите в А група да продължи са налице. Лудогорец ще бъде силно фиксиран в представянето си в Шампионска лига, а принципът "У дома играят резервите", определено не работи. В Разград са изпаднали в тежка еуфория и чувството им за непогрешимост може да ги отведе към тежък махмурлук. А вероятно от един момент нататък при невъзможност да преследват четвърта поредна титла ще приемат примирението, че няма нищо толкова фатално, ако титлата на България ги подмине в един сезон. Едно трябва да е сигурно -митът, че Лудогорец има два равностойни отбора, е разбит окончателно. Трябва да приключат с почивките, в противен случай ще получат калъфките. Омайната среда, в която са се самопоставили, е сигурният път към Голгота!
Сериозна интрига за шестицата. Реално само ЦСКА е сигурен участник в шампионската група на плейофите. Разликата между тях и втория Берое е пет точки, а след това шест тима са наредени само в четири точки. На този етап един изглежда излишен, но трудно може да се предвиди кой ще бъде той. По реда на номерата по-малко застрашените да изпият горчивата чаша са Литекс, Левски и Берое. Някогашното четирикратно величие Литекс преживява поредния си мизерен сезон. Това е самата истина, колкото и в Ловеч, и най-вече на Гриша Ганчев да не му се иска да е така. Литекс отново не е никакъв фактор в българския футбол, макар и да има всички основания да бъде такъв. Естественият заподозрян е Красимир Балъков, но едва ли могат да му се припишат всички негативи. Отправната му точка не бе кой знае каква, а вече без съмнение е, че Балъков не е някакьв изключителен треньорски гений. С неговата стандартност трудно може да се очаква някаква коренна промяна оттук нататък.
При Левски добрата новина е, че е по-интересен и вълнуващ спрямо представянето си от миналата година. Някакъв минимален напредък има, но синият клуб е абониран за всякакви трагедии и въобще не е сигурно къде ще зимува. В следващите 7 кръга му предстоят много тежки мачове, пo график Левски трябва да притежава поне | 33-34 пункта, преди спасителят Херо да се появи на Терена". Като хипотеза това изглежда доста сложна задача пред Георги Иванов, който 6 интерес на истината дава най-доброто от себе си през последните месеци.
Пред Берое също има два пътя - бронзови медали или изненадващо попадане във втората седмица. Отборът получи повече комплименти, отколкото реално заслужава. Доста спорно е дали продължават да се развиват в правилната посока, или го карат на рутина, факт е, че печелят понякога с лекота и по-висока класа, но пък в играта им се забелязват елементи на не-доизчистеност. Тимът определено бе с една идея по-бляскав с Каядо.
Ботев и Локо София трябва да са най-доволни след първите 11 кръга. В Ко матево представиха такава апокалиптична картина преди началото на първенството, че сегашните им I 18 точки изглеждат така, все едно че са Реал Мадрид. Но, както се казва, всеки луд си има свой номер. Около Ботев има много позитивизъм, много желание, карат го на принципа "Луд умора няма". И това дава резултат. Реално те са в биткта за първата шестица, а попадането там ще е чутовен успех. Наистина тазгодишният им футболен потенциал е доста скромен. И постигнатото досега е повод за гордост.
Най-приятната изненада е Локомотив София. С този треньорски щаб, в който мозъчният капацитет е Диян Петков, те изглеждат като един съвсем различен тим от това, което гледахме през миналата година при Стефан Генов. Проблемът при тях е, че не дадоха достатъчно добри резултати срещу първите в класирането. Ако искат да дръпнат още повече, а целта за тях са европейските турнири, ще трябва да демонстрират повече стоицизъм в дербитата.
Пет тима съставят миманс, към който няма да има особено голямо внимание през следващите месеци go края на шампионата през май. Всеки един от тях трябва да сътвори някакво чудо, за да се върне обратно на картата на зрителския и медиен интерес. За Черно море се очертава един от най-слабите сезони от години насам. Неприятното за тях, е че сривът е напълно необясним и не може всичко да влезе в графата треньор - безхаберник, какъвто безспорно се оказа за тях Сашо Станков. Все пак той си тръгна рано, а някаква реална стабилизация на резултатите няма и след това. Дори самото изоставане от пет точки не е толкова страшно, колкото липсата на амбиция. Имат много добри футболисти, обаче май ги води само интересът към сигурната заплата. Могат да опровергаят всички, като се върнат обратно в играта за първата шестица. Но това трябва да стане много скоро, и то срещу най-добрите отбори в първенството.
Славия тръгна с огромни претенции и се срина напълно. Единствените светли лъчи при тях са бойките равенства в Разград и преди това срещу ЦСКА на "Овча купел". Ако последният мач срещу Лудогорец е някакво начало, белите могат поне малко да заличат лошото впечатление. Все пак на "Овча купел" трябва да си дават реално сметка, че точковият актив ги изравнява с отборите в зоната на изпадащите. Както и че имат много лоши показатели и в отбрана, и в нападение. Реалното за тях е в следващите месеци да заплуват в по-спокойни боди.
Накъде е тръгнал Локомотив Пловдив, не знае никой. Те са класическата диагноза за нивото на българското първенство. На този етап шансовете им за оцеляване са напълно живи. Оттам нататък такъв ли трябва да е Локомотив Пловдив, трябва да си отговори самият Локомотив Пловдив. Възможно е това да е едно мъчително надигане от ерата Коко Динев!
Двата новака Марек и Хасково също попадат в графата „диагноза". Разликата с Локомотив Пловдив е, че заболяването не е локално, а мащабно. Марек и Хасково пристигат от Б група, за да се докаже по безспорен начин, че ресурсът на българския футбол е сведен до 10 отбора. И че ако се запази този формат от 12, всеки следващ новак ще е в същото положение. Преди години Марек и Хаскобо щяха да правят фурори, сега просто присъстват. Трябва задължително да се отбележи, че го правят с достойнство за разлика от тези, които отпаднаха от А група през миналата година. И това не е никак малко.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
