Футболът се върна 15 години назад

Евро 2016 завърши и сега е времето за анализи и комента­ри. Какво ни пред­ложи първенството от спортно-техническа гледна точка? Истината е, че не видяхме рево­люция, а и в съвремен­ния футбол това на практика е невъзможно.

Това, което видяхме по терените във Фран­ция, грубо казано, може да се определи като своеобразно връщане в миналото. На Евро 2008 имаше по-скоро еволю­ция заради стила на Ис­пания, взаимстван от този на Барселона. „Тики-така" шестваше 4 го­дини и донесе на „фурн­ите" 2 европейски и ед­на световна титла, но мнозина може подценя­ват един много важен фактор - човешките ре­сурси. Тогава Луис Арагонес, а след това и в Висенте дел Боске има­ха на разположение футболист като Шави. Неговата роля за разви­тието на играта остава недооценена, но реално той е играчът, който бе в основата на този стил, а благодарение на синх­рона си с Иниеста и Бускетс превърна Испа­ния н световен доминатор.

Но футболът е цикличен спорт и логично след Шави следва спад. Така дойде краят на безкрайното владеене на топката, бързото и разпределяне и въртележките в поле­то на съперника. Това пролича отлично в ос­минафинала срещу Ита­лия. Тимът на Антонио Конте записа едва 40 процента притежание на топката, но бе убийс­твено ефективен и побе­ди с 2:0. Две години по-рано Испания отпадна безславно на Мондиал 2014 в Бразилия след загуби от Холандия (1:5) и Чили (0:2), въпреки че владееше топката бли­зо 70% в тези 2 мача. Очевидно Висенте дел Боске и неговият отбор не успяха да се адапти­рат към новите реалнос­ти за разлика от Барса на Луис Енрике, която играе доста по-вертикално в последните два сезона.

Сега спокойно може да се каже, че новата мантра в европейския футбол е: „не искаме топката, нека съперни­кът да я притежава". Ес­тествено, тук отново опираме до наличния кадрови потенциал, но очевидно отборите, кои­то си мислеха, че има смисъл от притежанието се провалиха с гръм и трясък. Безспорното до­казателство е Англия. Този крайно лимитиран отбор и най-вече неа­декватен треньор в ли­цето на Рой Ходжсън направиха всичко въз­можно да хвърлят в кошчето за боклук всич­ки традиционни британ­ски футболни качества и обърнаха своята спортно-техническа пирамида. Вместо да търсят сил­ните си страни, те извадиха на показ слабите и бяха закономерно нака­зани. Англия никога не се е славила с притежание на топката и нейното технично обработване, но Рой Ходжсън реши, че това е нейната сила. Фактите са категорични. Неговият тим запи са прите­жание на топката в процен­ти 52, 70, 61 и 68 в четирите си мача срещу определе­но по-слаби съперници, но взе само до една по­беда, при това в послед­ната минута срещу Уелс. Така се стигна до осминафинала с Исландия, в който Рой Ходж­сън се показа като изк­лючително праволине­ен и дори глупав тре­ньор, падайки елемен­тарно в капана на съ­перника. Исландците просто оставиха англи­чаните да си разиграват някъде в центъра, знаейки отлично, че няма реална заплаха з а тяхната врата и чакаха своя миг. А той нямаше как да не дойде при липсата на такти­ческа и техническа ста­билност и организация на „трите лъва". По време на Евро 2016 15 мача (30 про­цента) бяха спечелени от отбори, който прите­жаваха топката по-мал­ко от 45% в хода на срещите си. Сред тях са и 3 от четирите двубоя в елиминациите на Пор­тугалия. „Мореплавате­лите" записаха по-голя­мо притежание само в полуфинала с Уелс, кое­то бе очаквано и логич­но. За сравнение - на Мондиал 2006 само 2 или 3 % от всички сре­щи бяха спечелени от отбори с по-малко от 45% притежание на топката. На Мондиал 2010 този процент бе 5 или общо 3 двубоя. Промяната се забеляза след това на Мондиал 2014, когато вече 16 от­бора спечелиха мачовете си с притежание на топката под 45%, ко­ето прави 25% от об­щия брой срещи. Тази тенденция продължи след това и на клубно и национално ниво. Каза­но по друг начин, на Мондиал 2010 шансът да се спечели мач с притежание на топката под 45 процента бе 1 към 20, а на Евро 2016 стигна до 1 към 3.

Има и още две дока­зателства за това, че владеенето на топката е без значение, ако имаш нужните футболисти, правилни тактики и под­ход. Това са титлите на Атлетико Мадрид и най-вече на Лестър. Диего Симеоне и Клаудио Раниери просто знаят, че с дисциплинирана игра в защита и бързи и директни играчи винаги имаш шанс да накажеш съперника. Не случайно редица анализатори твърдят, че на Евро 2016 футболът се е вър­нал с 15 години назад, когато на мода бяха „водоноските" в средата на терена. Поради тази причина прагматик като Фернандо Сантош оста­вяше на пейката техничарите Куарешма и Моутиньо за сметка на черноработници. На финала също видяхме здрав сблъсък в средата на терена. От едната страна бяха Уилям Карвальо, Ренато Санчес и Адриен Силва, а Дидие Дешан хвърли Пол Пог­ба, Муса Сисоко и Блес Матюиди. Лиспваше фи­нес, елегантност и импровизация, която тези два тима би трябвало да покажат от истори­ческа гледна точка, а и която приляга на евро­пейските шампиони. Ре­зултатът бе по-нисък процент владеене на топката от Португалия, но първа европейска титла.

И понеже, както вече стана дума, футболът е игра на цикли, сега ще чакаме края на този не­гативен подход и връ­щане на позициите на притежанието на топка­та като фактор за успех. Това може да стане са­мо при едно единствено усло­вие - да се появят отново играчи като Шави, способни да да­дат на практически изме­рения на тази филосо­фия.

Стоян Георгиев, "Меридиан мач"