В икономиката терминът „девалвация" означава обезценяване на националната валута спрямо чуждестранните. Във футбола е горе-долу същото - българският продукт девалвира и с всяка изминала година се отдалечава все повече от международните стандарти на играта. И няма по-красноречив пример за това му състояние от традиционната анкета „футболист на годината", която ежегодно играе ролята на равносметка за нивото на българския футбол. Очакванията към класацията намаляват с всяка изминала година, защото изводите от равносметката са все по-трагични.
А беше време, когато анкетата „футболист на годината" даваше широко поле за коментари, спорове и дискусии извън футболния терен. Изборът съчетаваше дебат за персоналните качества на играчите, за приноса им към успехите на клубния отбор, за ролята в националния тим. Кавалери на званието през годините са най-изтъкнатите фигури на водещите отбори ЦСКА, Левски, Славия, Локомотивите от София и Пловдив. В по-ново време големите мачове и решаващите голове с националния екип натежаваха при избора измежду играчите със славни кариери във водещи европейски отбори. Привържениците пък очакваха с нетърпение публикуването на резултатите от анкетата и следяха с интерес персоналните класации на журналистите, за да видят кой е надмогнал клубните си пристрастия и е гласувал обективно и кой не го е направил. Изобщо класацията беше едно от големите събития във футболния календар. Защото не беше просто избор на един измежду успелите играчи през годината, а повод за равносметка, за дебат, за коментари...
Днес въпросът не е за избора на определен играч, а дали изобщо да я има класацията, интересът към която вече клони към нулата. Аргументите срещу нея са колкото много, толкова и смислени. Най-вече защото изборът на най-добър сред добрите играчи звучи по-скоро абсурдно в последните години, в които българският футбол е раздиран от скандали и след дългата разходка по дъното вече сериозно задълба в тинята. Само в рамките на последните дванайсет месеца се случиха толкова сривове, срамни резултати и шумни скандали, че е трудно да дадем отговор не на въпроса кой е най-добрият футболист, а на този защо изобщо съществува българският футбол? Клубните ни отбори отпаднаха от европейските турнири преди края на лятната ваканция с единствения принос - ново географско откритие в лицето на Милсами. Три от отборите, които през последните години създаваха интрига и се опълчваха на хегемона Лудогорец, бяха извадени от А група с административни решения и с признанието от институциите „правили сме компромиси за всички и по всяко време, но точно сега и точно за тези няма да го сторим". Провалът на националния отбор в квалификации за голям форум вече е традиция и е трудно да бъде отбелязан като някакво особено събитие за конкретната изминала година, в която за финалите на европейското се класираха Албания, Северна Ирландия и Исландия. Такава е равносметката не само за 2015-а, а за последното десетилетие, в което българският футбол се управлява от шайка чиновници, подчинени на задкулисни схеми.
Някак логично при тази картина на българския футбол анкетата „Футболист на годината" става все по-постна. В последните издания изборът пада върху играчите, които са имали късмет навреме да подпишат с чуждестранен клуб и да се измъкнат от родното блато. Повечето от тях обаче към днешна дата не са във фокуса на вниманието, защото са резерви в своите клубове. И това отново е аргумент в полза на критиците на анкетата. Достоверен ли е изборът в класацията, след като кариерите на последните четирима победители се сгромолясаха
или в най-добрия случай са в застой. Иван Иванов поне има извинение, след като се контузи и близо две години е извън терена. Какво обаче пречи на Георги Миланов да се раздели със статута си на резерва в ЦСКА Москва и кой е виновен, че Владо Стоянов тъпче на едно място в Разград повече от година след добрите изяви в евротурнирите за ведомствено-потомствения носител на приза от 2011 г. коментарът е излишен...
На фона на отличените през последните четири години изборът на Ивелин Попов за футболист на 2015 г. все пак изглежда най-разумен от статистическа гледна точка. Той направи крачка напред в кариерата с трансфер в Спартак Москва и последвали силни игри и голове с червената фланелка. А и на практика е без конкуренция. От легионерите единствено Ивайло Чочев и Георги Миланов поддържат някакъв интерес върху себе си, но все още не са водещи фактори в клубовете си. В българското първенство пък всичко по-интересно се дължи на чужденците Асприля, Марселиньо, Вандерсон, Кешеру, Курьор... Въпреки тези аргументи в съзнанието на футболната общественост Ивелин Попов все още е капитанът, върху когото тегнат съмнения за задкулисни треньорски смени в националния отбор. Той все още е нападателят, който пропилява с лека ръка решаваща дузпа по начин, който старши треньорът определя за „странен". Попов все още е символ на непукизма на новото поколение играчи, които след провал бързат към хотелската стая да удавят мъката с бутилка уиски и болкоуспокояващи, а не остават на терена за наказателна тренировка.
Такива са последните „футболисти на годината". По ирония на съдбата техните имена се нареждат до тези на легендите Иван Колев, Никола Котков, Георги Аспарухов, Димитър Пенев, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Георги Велинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков, Красимир Балъ-ков. А и до по-съвременното трио Бербатов, Мартин и Стилиян Петрови, които бележеха голове в европейски дербита, вдигаха титли и купи в големи първенства и за последно класираха националния отбор на голям форум. Иван Иванов, Миланов, Стоянов, Михайлов и Попов остават в историята като носители на отличие, останало мираж за любими на привържениците от различни поколения играчи като Димитър Якимов, Петър Жеков, Георги Денев, Георги Соколов, Божидар Искренов и Наско Сираков. Кой ще е следващият, който ще впише името си пред тяхното? Някой измежду братя Миневи като утешителна награда в залеза на дългите им и славни кариери? Владимир Гаджев, евентуално заради успеха да си намери отбор в чужбина? Славчо Шоко-ларов, заради звучното му име? Не е смешно, тъжно е, че критериите за победа в анкетата стават все по-ниски. А с това въпросът за смисъла от настоящата класация придобива все по-логичен отговор.
Стоян ГЕНОВ, PR агенция КОТА