Гари Линекер: Туитър ще ми напомня цял живот как сбърках за Раниери

Нещо невероятно се слу­чи във футбола. Нещо, което е против логиката. Нещо истински магично. Това ме кара да бъда емо­ционален, защото това се случва с моя отбор. Този отбор, който подкрепям от времето, когато съм бил голям колкото кутия с ове­сени ядки.

Гледах на живо финала, който Лестър загуби през 1969 г. С татко и дядо. Бях на осем и плаках през целия път до дома. Видях ги да изпадат, а след това да се връщат. От дивизия в дивизия. Играх за тях 8 сезона. Дори с приятели и фенове събрахме няколко хиляди, когато бяха в ликвидация. Но нищо не се срав­нява с това, което се случи. Такива не­ща не се случват на отбори като моя.

Ние станахме шампиони. Със същия отбор, с който едва не изпаднахме ми­налия сезон. С едно-две нови попълне­ния, които обаче бяха на място. Това, което се случи, е нещо невероятно. Първо под вещото ръководство на Найджъл Пиърсън се спасихме. По един изключителен начин. След това дойде уволнението на Пиърсън за ужас на всички привърженици. Заради пове­дението на трима младоци по време на лагер, един от които бе синът му.

Избраха Клаудио Раниери. Призна­вам си, че аз бях един от тези, които смятаха, че изборът е грешен, неатрактивен. Преди това бил мениджър на Гърция, която падна от Фарьорските острови.

О, колко съм грешил. Прекрасна, благословена грешка. Букмейкърите се съгласиха с мен и бяхме фаворит за изпадане. Сега туитър ще ми напомня за тази грешка цял живот. Някой съну­вал ли е това, което се случи по-късно?

Това, което видяхме, е най-невероят­ният успех в историята на футбола, а може би в историята на отборните спортове.

Слаби индивидуалности, които не мо­жеха да спечелят футболен мач, нито за любов, нито за пари, стана непобеди­ма сила. Отбор с дух и колектив, който трудно се намира. И който се държи здраво от един доста специален Мисли­тел. Атрактивен до последно.

Какви са причините за това? Може би са прави, че всичко се случи, след като препогребаха Ричард III в Лестър. Го­ре-долу по това време тръгна преобразяването на Лестър. Това ли наисти­на е причината? Нека посочим истинските. Играчи, които имаха проблеми през първия си сезон във Висшата лига, намериха себе си. Може би заради невероятното спа­сяване в края на миналия сезон. Джей-ми Варди започна да вкарва. Както за­гатваше, че може с тези невероятно бързи крака и топовен удар.

Рияд Марез започна да показва ма­гията си всяка седмица. Към него се присъедини непробиваемият Н'Голо Канте. Дани Дринкуотър се излекува. И към това се добави безспирната енергия на Марк Олбрайтън, Шинджи Оказаки и Джефри Шлуп.

Да не забравим и останалите. И така чудото стана. Благословена да ми е грешката с Клаудио Раниери.

Видяхме се преди предпоследния мач. И ми каза, че не иска да ме види по бельо на телевизията. Отвърнах му, че точно той иска най-много това.

И ще изпълня баса си. Не се притес­нявайте. Защото още не мога да повяр­вам в това, което ми се случи. С моя отбор.

Гари Линекер