Директорът на Левски Георги Иванов - Гонзо има проблем. Треньорът не става. Сините падат по света и у нас. Още по-големият проблем е, че треньорът никак не се разбира с директора на отбора. А най-големият проблем е това, че директорът и треньорът са същият този Гонзо. Той обедини двете функции и започнаха да му казват сър Гонзо. Нещо като сър Алекс, ама не съвсем. Сигурно е много работоспособен, но резултатите му засега говорят друго.
Двамата Гонзовци явно не мелят брашно. Нормално - функциите им са различни. Директорът прави едно, треньорът друго. При такова двувластие обикновено играчите нищо не правят. Защото нищо не им е ясно. Само едно им е ясно - кой е шефът.
Ама какво да играят, няма кой да им каже. И Левски прави най-лошото си начало на сезона от много години насам. Ако на пейката беше някой друг - който и да е - вече да беше разкъсан. Гонзо обаче не се дава. Държи се мъжки. Това поне го може.
Проблемът е, че работата на треньора не е само да се държи мъжки. На директора също. Треньорът трябва да взема решения за играта на целия отбор. А директорът да взема решения за треньора и особено кой да е треньорът. Досега няма доказателства, че Гонзо може да оправи играта. От четирите си мача като мениджър на Левски пловдивчанинът няма нито един повод да се гордее. Би Търнава на магия, макар че невероятният обрат в края едва ли е дошъл точно вследствие на неговите указания. После падна лаишки, въпреки че тимът върна гола на чужд терен още в началото на реванша.
В първенството пък взе победа срещу Славия. Левски можеше да води с 3:0 до почивката, но вместо това се наложи съдията да спасява победата на сините. И за капак бе пребит във Варна. В статистиката му пише две победи, но нито една не е като хората Гонзо не просто допусна грешки в качеството си на треньор. Той недвусмислено показа, че всеки негов колега, който е наясно как да си нареди състава и да води мача, ще му създава проблеми. Засега Иванов не е в състояние да надиграе тактически равностоен или малко по-слаб противник. С по-силни още не се е срещал и няма да се среща поне година, ако все пак остане на поста.
Силната страна на Гонзо е огромният му авторитет пред играчите. Само с това качество обаче се стига най-много до помощник-треньор. Старшията мисли и дава указания, а помощникът крещи на играчите. Ако можеш да мислиш, си отгоре. Ако не, ще раздаваш наказателни обиколки и ще викаш: „Айде по-живо бе!" Няма значение дали си учил, дали имаш лиценз. Както казва поговорката, стратегията не е нищо повече от прилагане на здравия разум, а той не се учи. Така че или си го можеш, или не.
Толкова за треньора. Да видим какво прави директорът. Вероятно е наясно, че представянето на тима до този момент няма как да мине за задоволително. Гонзо знае какво означава Левски по-добре от всеки друг. Като шеф би трябвало да вземе мерки. Обикновено подобно представяне на тима означава само едно -уволнение на треньора. Справка: Емил Велев, Велислав Вуцов и доста други преди тях. Макар че те не се изложиха чак толкова. В такава ситуация директорът би трябвало да скръцне със зъби на треньора: „Не може така. Това е Левски".
Иначе ще излезе, че и той е в кюпа с лаиците - назначил е човек, който го проваля. Дали Гонзо сам си скърца със зъби? Дали му хрумва да се уволни сам? Дали преосмисля решението си да вземе цялата власт и да я упражнява? Дали знае какви са всичките му функции и дали може да се справи с тях? Дали си дава сметка за собствените си възможности, или страда от волунтаризъм? Знае ли какво може да прави и какво не? Има ли качества за нещо повече от помощник-треньор?
На практика Георги Иванов се учи на занаят на гърба на Левски. За него ще е добре да разбере става ли за треньор, или не. За клуба обаче ще е добре бързо да си направи изводите и да реши - ще се уволнява ли, или ще продължи да разчита на себе си. Едно е ясно - като треньор Гонзо няма да вкара 15 гола на ЦСКА. Като директор също.
