Треньорът на Левски Елин Топузаков на няколко пъти натърти, че иска през пролетта Левски да бъде гъвкав, да умее да сменя постоянно тактическите схеми и по този начин да затруднява съперниците. Младият специалист показва, че гори от желание да се доказва. И от началото на подготовката вече показа две формации, които Левски не бе използвал. Така той продължи тенденцията, поставена от Люпко Петрович. През лятото сърбинът измени познатото и наложено още през 2004 година от Станимир Стоилов 4-2-3-1 в 4-1-4-1, поставяйки Джереми де Ноойер пред защитата. Идеята му успя - сините дълго време нямаха загуба, водеха в първенството и имаха най-добрата отбрана (допусна 10 гола в 19 мача, колкото и ЦСКА). Топузаков пък стигна още по-далеч. В първия спаринг за 2017-а срещу лидера в Румъния Виторул (1:2) той заложи на 4-4-2, като халфовете бяха подредени във формата на ромб. Последният наставник на сините, изпробвал подобно нещо, е сърбинът Славиша Йоканович, който през лятото на 2013 година играеше на върха на атаката с Цветан Генков и Димитър Макриев. Срещу унгарския Уйпещ Топузаков отново пусна двама в нападение - взетия от Верея Амаду Сукуна и Бабатунде Адениджи. След успеха с 2:1 треньорът посочи, че през пролетта сините ще играят винаги с дует в предни позиции. По-интересното обаче бе, че Топузаков пробва вариант 3-5-2 - схема, която успешно се практикува от италианските отбори, както и от лидера в Англия Челси.
Похвално е, че треньорът експериментира, че не го е страх да пробва новости. Видно е, че прави всичко възможно да хване птиченце-то, кацнало на рамото му, и с работата си да покаже, че напълно заслужава новия двегодишен договор. Но част от нововъведенията му в тактиката са по-скоро принудителни. И са следствие на действията на сините на трансферния пазар, които до момента бяха, меко казано, неадекватни. Тимът привлече трима нови - централния заидитник Давид Яблонски, крилото Антон Огнянов и нападателя Амаду Сукуна. Но така и не взе нито един бек, въпреки че в състава има само двама - за дясната зона Сашо Александров, а за лявата Веселин Минев. Това е и причината Топузаков да започне да ползва подреждане с трима бранители - Яблонски, Александър Александров и Димитър Пиргов. Още повече че в състава има още трима с идентични качества - румънеца Сърджан Лу-кин, шведа Симон Сандберг и юношата Деян Иванов. Първите двама са сред най-скъпоплатените в тима, а по всичко изглежда, че и през пролетта ще търкат пейката. Затова буди недоумение фактът, че не бе намерено решение за тяхна продажба, преотстъпване или прекратяване на договорите. И е добре, че Топузаков още отсега отигра-ва варианти, при които да не зависи от евентуални наказание или контузии на някой от бековете си...
След самоволното напускане на Хеан Деса Левски не разполага и с достатъчно остри крила, които вкарват. През есента на фланговете бяха Франсис Нар и Антонио Аниете. Първият много рядко вкарва, а вторият предпочита да действа зад нападателя. И към момента местата им в състава изстиват. Антон Огнянов пък трудно би се превърнал във водеща фигура. Това е и една от причините треньорът да се откаже от използването на типични крила.
Засега Топузаков се показа като хамелеон. Да видим дали и тимът му ще е такъв по време на първенството. И по-важното - ще носят ли всичките тези трансформации успехи.
Янаки Димитров, „Тема Спорт”
