Левски изигра пет официални мача от сезон 2017/18. Резултатите от тях са трагични - победа и равенство срещу черногорския Сутиеска в първия квалификационен кръг на Лига Европа, две поражения в следващата фаза от Хайдук и нулево реми на старта на първенството като гост на силно разклатения Локомотив Пловдив. Поводи за слабото представяне колкото щеш, като всички те са в градината на спортно-техническия щаб. За играта, която на практика липсва, се изписа достатъчно. Във всички двубои очите избождаше неба-лансираният състав на Левски. При все че привлече цели 11 попълнения! И той ще остане такъв, дори ако от клуба завършат с покупките с взимането на централен защитник - цел, която са си поставили!
Единственият пост, на който на Терена" нямат никакъв проблем, е вратарският. Поради простата причина, че разполагат с петима играчи под рамката! Бройката им е повече от тази на централните бранители и крилата, взети заедно! Несериозно, нали? В момента в клуба са Божидар Митрев, Николай Кръстев, Боян Йоргачевич, Александър Любенов и Димитър Шейтанов. От първите четирима всеки може да е титуляр. Тук идва въпросът защо при наличието на Митрев, който се намира в отлична форма, Кръстев - който показа през пролетта, че може да се разчита на него, и на взетия от Локо Пд Любенов, е необходимо Боян Йоргачевич още да е в Левски. Като заплатата му е по-голяма от тази на всичките му колеги под рамката, взети заедно. В момента 35-годишният сърбин е излишен и само тежи на бюджета.
В защита нещата не са никак позитивни за Левски и това ще си проличи ясно по време на кампанията и най-вече когато дойдат мачовете с по-силни съперници. През лятото клубът взе двама бекове - Иван Горанов и Милош Цветкович, които замениха освободените Веселин Минев и Сашо Александров. Алтернатива на първия е върнатият от наем Мики Орачев. А при травма, наказание, слаба форма на сърбина (не че в момента е в силна) ще се наложи пак да бъде преквалифициран Прохазка. Ситуацията с крайните бранители все пак е по-добра от тази с централните. И от недално-видността при селекцията Левски вече си пати. Давид Яб-лонски, който минава за най-сигурния бранител, е с травма и не е ясно колко ще 'отсъства. Така до Димитър Пиргов бе върнат Георги Ангелов, който номинално е дефанзивен халф. Третият за центъра на дефанса е... Симон Сандберг. Доскоро той лекуваше травма в коляното. Последният му мач бе на 18 февруари тази година при 0:1 от Пирин в Благоевград.
Шведът не попадаше в плановете на Люпко Петрович и Елин Топузаков, отписван е и от Николай Митов. Въпреки че с платената трансферна сума за него дотук той струва на клуба повече от 1 милион лева. 23-годишният играч е като сянка - хем е в състава, хем никой не го бръсне за нищо.
В средата на терена треньорският щаб има избор - бяха привлечени Георги Ангелов, Васил Панайотов, Антонио Вутов, Нелуц Рошу и Жорди Гомес. Там е и Прохазка, който може да бъде използван на няколко поста. И въпреки това има недоглеждане - Вутов и Го-мес сякаш се дублират, което ще наложи пращането на младока на фланга.
И така достигаме до крилата. С тях положението наистина е критично, още повече че Левски залага на схема 4-2-3-1, за която се изискват бързи и остри крила, франсис Нар и Аденижи отдавна бяха нарочени за гонене, но незнайно защо все още някой ги търпи. Прекалено късно бе взет Габриел Обертан, който, ако влезе във форма до октомври, ще е добре... Но той е и единственият, който по дефиниция отговаря на изискванията за тази позиция.
За върха на атаката Левски има Буш и Мапуку - колкото и да не са във форма, са по-добър избор от Аденижи. Но това не променя цялостната картина. А тя е, че сините са далеч от понятието добре окомплектован отбор. Дори и след като новите наброяват един стартов състав. Това се потвърждава и от факта, че в изминалите срещи на скамейката нямаше човек, който да влезе и да реши мача срещу 10 от Локо Пд.
Дали с Николай Митов начело или с някой друг, Левски трудно ще намери баланса до зимата. Защото със стореното до момента сините вече са заложили дупки, които ще трябва да се попълват през следващия трансферен прозорец.
